Зимната олимпиада създава нови възможности за икономически растеж

Два робота във формата на камъни за кърлинг протягат държащи факли ръце един към друг под водата и си предават олимпийския пламък. Тази уникална сцена можеше да бъде видяна на специално шоу в заледената река Юндин в навечерието на Зимните олимпийски игри и е символ на тенденцията новите технологии да играят по-голяма роля за насърчаване на икономическия растеж.

Настрана от авангардните технологии като роботите-факлоносци, други като „интелигентни“ легла и дигитални пари, които бяха въведени по-мащабно на олимпиадата, намират вече приложение и в ежедневието на хората.

„Горд съм да покажа на света нашите постижения в роботиката“, казва Тиен Цийен, ръководител на екипа от Шънянския институт по автоматизация към Китайската академия на науките, разработил подводните факлоносци.

През последните години китайската индустрия за производство на роботи се развива интензивно, като приходите ѝ надхвърлиха 100 милиарда юана (15,7 милиарда долара) през 2020 г., а броят на роботите, използвани в промишленото производство е бил два пъти по голям в сравнение със средното ниво за света, според данни на Министерството на промишлеността и информационните технологии.

„Роботите и свързаните с тях технологии, използвани на Зимната олимпиада ще бъдат прилагани в научни изследвания и за граждански цели м бъдеще“, смята Тиен Цийен.

Освен роботи, някои технологии, насочени към подобряване представянето на спортистите по време на съревнования, също се очаква да навлязат масово на пазара.

Хуо Бо, професор в Пекинския институт за технологии ръководи екип за разработката на система за управление на „интелигентно“ трениране, която може да предостави индивидуална помощ за дисциплини като ски скокове, бобслей и други. „Този вид оборудване и ключови технологии са сравнително развити и са водещи в тази област“, казва той, като добавя, че след олимпиадата, разработената от екипа му система ще може да се ползва за рехабилитация на хора, претърпели физически травми, за поддържане на здравето и научни изследвания.

Благодарение на домакинството на олимпиадата, зимните спортове, туризъм и развлечения добиха огромна популярност в Китай, дори на места, където никога или рядко вали сняг.

Пример за това е Чунцин – известен с горещото си лято и топъл климат през цялата година. Въпреки това интересът към зимните спортове там в последните години видимо нарасна, като през 2021 г. в тях са се включили над 1,5 милиона души в сравнение с едва 10 000 за 2018 г.

„През последните години, благодарение на изграждането на много закрити съоръжения за кънки и ски, жителите на Чунцин могат да практикуват зимни спортове целогодишно“, казва Гъ Пин от градския център за зимни спортове.

Практикуването на зимни спортове е свързано със специфична екипировка и оборудване, което създава нови възможности за свързаните с това индустрии. По данни на платформите за електронна търговия, включително „Алибаба“, се наблюдава голямо увеличение на продажбите по време на почивни дни около почивните дни за Пролетния празник и това продължава няколко поредни години. „В Чунцин снежните и ледени атракциони са доста популярни през почивните дни. Миналата година посещенията им бяха с 30% повече от предходната“, казва представител на местното управление за култура и туризъм.

Според Националното статистическо бюро, до октомври 2021 г. 346 милиона китайци са се включили под някаква форма в зимни спортове.

Планина Чанбайшан, популярна туристическа дестинация в североизточната провинция Дзилин, се възползва от нарастването на интереса към зимния туризъм, рекламирайки своите минерални извори и ски курорти.

„По-рано повечето посетители идваха през лятото. Със засилването на интереса към зимните спортове и туризъм обаче, Чанбайшан се превърна в предпочитана туристическа дестинация дори и зимата“, казва местният търговец Уан Ясиен.

Според президентът на американската фондация „Кун“ и експерт по Китай Робърт Кун, Зимната олимпиада служи като пример за интегрирано развитие чрез изграждането на инфраструктура, насърчаването на спортните дейности и развлекателната индустрия. „Времето за пътуване между Пекин и Джандзякоу бе намалено от над 3 часа до 47 минути. Това ще облагодетелства местните след края на олимпиадата. „Зелената“ олимпиада служи като пример за устойчиво развитие като потреблението на енергия на единица БВП в Пекин, Тиендзин и Хъбей е намалено с 25% през 2020 г. в сравнение с 2014 г. Разликите в разходите за образование, социално осигуряване, заетостта и здравеопазване в Пекин, Тиендзин и Хъбей също са намалели. Това показва модел за развитие, движен от иновации, координиран, използващ екологични практики и технологии, базиран на отвореност и споделяне. Координацията означава, че ще се повиши ефективността и производителността. Например стремежът е да се намали дублирането на производства и се увеличи мащаба на икономиката в съседни райони, като същевременно се запази пазара като основен регулатор за разпределението на ресурсите. От гледна точка на интегрираното развитие в Китай в момента има три големи региона – Големия залив, включващ Гуандун, Хонконг и Макао в Южен Китай; икономическият пояс по течението на река Яндзъ, обхващащ 9 провинции и с център Шанхай в Централен Китай; и района на столицата Пекин, Тиендзин и провинция Хъбей с новата зона Сюн'ан в Северен Китай. Предизвикателствата предстоят. Какво ще се случи след олимпиадата? Ще успее ли Сюн'ан да привлече сериозни бизнеси, който да се преместят там от Пекин? Как китайското правителство балансира решенията на пазарни играчи и макро политика? Въпроси, на които предстои да бъдат търсени отговори“, казва Робърт Кун.