РВИП носи възможности за икономиките в Азиатско-тихоокеанския регион

От 1 януари влезе официално в сила споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), включващо 15 страни от Азиатско-тихоокеанския регион, включително АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Очакванията са тази най-голяма в света зона за свободна търговия да стимулира икономическия растеж на своите членове и в региона, благодарение на отварянето на пазарите, както и да противостои на тенденциите от последните години към протекционизъм.

Редица анализатори отбелязват, че РВИП, което включва около 30 процента от световното население е маркирало началото на най-дълбоката до момента икономическа интеграция в Азиатско-тихоокеанския регион и е важна победа на мултилатерализма и свободната търговия.

„Споразумението ще спомогне за увеличаване в известна степен на увереността в това, че търговската интеграция – поне при определени условия – ще продължи“, посочва Ману Бхаскаран, президент на сингапурския мозъчен тръст Centennial Asia Advisors. „В условията на нарастващ протекционизъм и наличието на политика за обръщане навътре това споразумение е нещо добро“, добавя той той.

Франсис Чуа, президент за Филипините на Международната търговската камара „Пътят на коприната“, изразява очаквания РВИП да помогне за затвърждаване на търговските и икономически позиции на АСЕАН и съдейства за задълбочаване на всеобхватното, висококачествено и взаимноизгодното партньорство в рамките на региона.

Споразумението за РВИП включва страните от Югоизточна Азия – Индонезия, Тайланд, Сингапур, Филипините, Малайзия, Виетнам, Бруней, Камбоджа, Мианмар и Лаос, някои от които са все още в процес на ратификацията му. Въпреки това в доклад на секретариата на АСЕАН се посочва, че старта на зоната за свободна търговия е проява на решимостта на региона да разшири отварянето на пазарите, да засили икономическата интеграция, да подкрепи отворена, свободна, справедлива, приобщава и базирана на правила многостранна търговска система, както и да допринесе за усилията за глобално икономическо възстановяване след пандемията. „Секретариатът на АСЕАН е ангажиран с подкрепа за ефективното реализиране на РВИП“, се казва в доклада.

Според Франсис Чуа, пактът ще гарантира отварянето на пазарите и укрепването на веригата за доставката, и това ще е от полза за икономическото възстановяване. „Освен, че се предвижда намаляване на митата, споразумението е от полза и за съгласуване на безмитни мерки, както и стандарти за безопасност на хранителни продукти, изисквания за опаковки и обозначаване между страните-членки“, посочва той.

Сатай Матхур, икономист за Югоизточна Азия и Индия в Австралийско-новозеландската банка (ANZ Bank) подчертава огромната китайска икономика и как тя ще служи като „основен пазар“ за останалите страни от РВИП. „Страните ще имат по-голям достъп до втората по големина икономика в света. Това е голяма стъпка напред“, заявява той.

Ману Бхаскаран добавя, че като водеща в икономическо и търговско отношение страна, Китай вероятно ще изиграе стимулираща роля за по-широката и по-дълбока интеграция в региона.

Същевременно, анализатори посочват, че ползите от намаляването и премахването на мита, което предвижда РВИП, ще се проявят постепенно през следващите десетилетия.

Икономисти на Азиатската банка за развитие изчислиха, че до 2030 г. търговският пакт ще увеличи печалбите за участвалите в него икономики с 0,6% и ще доведе до създаването на 2,8 милиона работни места. Очаква се също ръст на вътрешните инвестиции в рамките на РВИП, тъй като пактът забранява налагането на определени изисквания като например трансфера на технологии като условие за достъп до пазара.

В момента споразумението е ефективно в сила в Австралия, Бруней, Камбоджа, Китай, Япония, Лаос, Нова Зеландия, Сингапур, Тайланд и Виетнам, а от 1 февруари и в Южна Корея. Комисията на индонезийския парламент за контрол на търговията също даде зелена светлина на пакта и предстои окончателното му ратифициране от законодателния орган.

Джосуа Пардеде, анализатор в индонезийската банка „Пермата“ (Permata), заявява, че РВИП ще ускори навлизането на по-малки местни предприятия в глобалната верига на стойността, но предупреждава, че тези бизнеси също така ще се окажат изправени пред по-голяма конкуренция от вносни стоки, тъй като са ориентирани предимно за вътрешния пазар. Според него, всяко търговско споразумение, особено голямото като РВИП, притежава потенциал да доведе до нарастване на търговската стойност и привличане на инвестиции, тъй като намалява търговските бариери.

Данило Фаусто, президент на Камарата за земеделската и хранителната промишленост на Филипините, която все още не е утвърдила споразумението, е притеснен за селскостопанския сектор. Според него страната трябва да позволи повече внос, но това – по думите му – създава рискове за местните селскостопански производители. За разлика от други страни, филипинските земеделци не се радват на държавни субсидии, обширни площи за производство и достъп до кредитиране, тъй като секторът не е сред приоритетите на правителството.

Тегку Разалей Хамза, дългогодишен член на малайзийския парламент, казва, че РВИП ще ускори икономическото възстановяване в Югоизточна Азия и ще доведе до просперитет на региона. „Въпреки икономическия спад в света заради пандемията от COVID-19, РВИП ще играе важна роля за регионалното развитие. Мисля, че това е добре за бъдещето, тъй като споразумението ни дава по-голяма увереност, че ще успеем да преодолеем трудностите и може би ще привлече и други от региона. Макар океанът да разделя Югоизточна Азия на малки държави, мисля, че ако се обединим, ще можем да станем икономическа сила, която ще стабилизира целия регион. И всички ще са по-добре в бъдеще“, подчертава Хамза.