Регионалното всеобхватно икономическо партньорство влезе в сила от 1 януари

От 1 януари т.г. започна да функционира официално най-големият търговски блок, създаван до момента в света - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP). То не само носи надежда след поредна година на ограничения пред икономиката и търговията, заради пандемията от COVID-19, но също така бележи победа на многостранността и повишава търговските перспективи за страните от Азиатско-тихоокеанския регион.

От митнически служители и предприемачи до учени, Китай се подготвя за старта на мега търговския пакт, който предвижда премахване на митата върху повече от 90 процента от стоките, търгувани в региона или незабавно, или на етапи, а компаниите са с големи надежди за допълнителни инвестиции и търговски възможности. Досега Пекин се е подготвил да изпълни всички 701 обвързващи задължения, предвидени в споразумението, съобщи заместник-министърът на търговията Жън Хунбин на пресконференция миналия четвъртък, подчертавайки, че стартирането на общия пазар ще компенсира ефективно отрицателно въздействие на пандемията върху икономиката. Регионалното всеобхватно икономическо партньорство влезе в сила от 1 януари първоначално за 10 държави - шест икономики от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), включително Лаос, Тайланд и Сингапур, както и четири държави извън този пакт: Китай, Япония, Нова Зеландия и Австралия. Общо 15 страни от Азия и Тихия океан подписаха споразумението в края на 2020 г.

Като цяло в страните доста оптимистично настроени от старта на споразумението, тъй като повечето виждат в намаляването на митата възможности за реализирането на ползи, а мнозина също се стремят да увеличат икономическите печалби чрез повишената отвореност на пазара и инвестиции.

„Надявам се, че с пълното прилагане на споразумението сътрудничеството за улесняване на търговията ще се подобри… и много се надявам това между индонезийския и китайския бизнес да се развива, разширява и да бъде устойчиво в бъдеще, така че и двете страни да могат да реализират взаимни ползи“, коментира индонезийският посланик в Китай Джаухари Оратмангун в ексклузивно интервю за Global Times.

Ран Манджун, мениджър продажби на базираната в Лаос компания за чай Lao Three Six Manor Trade Export-Import, казва за същото издание, че най-голямата полза от споразумението е намаляването на митата, което е много важно за техния бизнес, тъй като продават продукти от висок клас и имат относително високи производствени разходи. “Очакваме, че намаленията на митата, идващи с влизането в сила на споразумението, ще спомогнат за намаляване на нашите разходи. Освен това определено се надяваме, че ще има по-подкрепящи политики за премахване на данъците в допълнение към правилата на споразумението”, казва тя. По отношение на транспорта, Ран Маджун добавя, че компанията ѝ се надява също така, че ще успее да се създаде по-централизирано складиране и логистика в пристанищата или зоните за свободна търговия, което ще бъде много по-удобно за износителите. „Би било чудесно, ако всички документи и процедури за внос могат да бъдат обработвани и проследявани онлайн, така че да следим внимателно корекциите в политиките и регулациите“, добавя тя.

Според информации от китайски правителствени служби, нещата наистина се движат в посоката, в която се надяват световните износители. Говорителят на Министерство на търговията Гао Фън каза на пресконференция миналата седмица, че от 1 януари повече от 65 процента от стоките, търгувани между Китай и членовете на АСЕАН, Австралия и Нова Зеландия, ще бъдат освободени от данъци. Освен това 86 процента от стоките, изнасяни от Япония за Китай, в крайна сметка ще бъдат освободени от данъци, докато същото ще се прилага за 88 процента от продуктите, изнасяни от Китай за Япония.

Китайските власти работят активно и за подобряване на логистиката и въвеждането на административни улеснения, които да помогнат на компаниите да разберат правилата на споразумението. Например, митническите власти в Гуанджоу организираха среща, за да представят политиките за местните търговци. Страната също така активно настоява за разширяване на зоните за свободна търговия, които обикновено съдържат логистични съоръжения като складове.

Една от най-важните ползи от споразумението е мащабът на нарастващата търговия, до който може да доведе реализирането му.

Например, Глен Пенаранда, специален търговски представител и търговски съветник в посолството на Филипините в Пекин, спорели пред медии, че очаква търговията между Китай и Филипините да получи значителен тласък, особено за продукти като плодове, морски дарове, кокосови орехи, части за електроника и минерали. Джао Ганчън, директор на Центъра за азиатско-тихоокеански изследвания към Шанхайския институт за международни изследвания, също очаква търговските връзки между икономиките на АСЕАН и Китай да се сближат, като Пекин вероятно ще внася повече селскостопански продукти и ще изнася повече потребителски стоки. „Пактът може да предложи известна помощ за износа на енергия на страните от Югоизточна Азия за Китай, като палмово масло от Малайзия или въглища и природен газ от Индонезия“, казва Джао.

Освен това, засилените икономически връзки между страните от Споразумението за регионално всеобхватно икономическо партньорство могат да доведат и до нарастване на инвестициите в региона, прогнозират експерти и служители, тъй като намалените търговски разходи биха могли да улеснят инвестиционни проекти като тези от инициативата „Един пояс, един път“.

„Тъй като митата за редица обемисти стоки като стомана могат да бъдат намалени в резултат на споразумението, това допълнително ще намали цената на проектите за „Един пояс един път“, казва Джао.

По отношение на преките чужди инвестиции, Оратмангун смята, че споразумението предоставя възможност за подобряване на електронната търговия и дава възможност на правителствата да управляват развитието този сектор по оптимално, особено когато става дума за публичния сектор. „Успехът на една страна в развитието на своята дигитална икономика ще предостави възможности за малки предприятия, земеделски стопанства и креативни личности от отдалечени райони и ще насърчи развитието на икономиката на споделяне на фабрики. Това ще даде възможност на страни като Индонезия да получат повече възможности от външни пазари“, посочва той.

Освен това някои експерти подчертават, че прилагането на споразумението може да помогне на индустриалните вериги в региона да се разширят и си сътрудничат по-добре.

„Възможно е страните от Югоизточна Азия като Виетнам да участват в съществуващата верига за доставка на вълна, като Австралия предоставя вълнен материал, Китай преработва полуготови тъкани, Виетнам ги прави в облекла, а Европа или САЩ ще станат краен клиент“, казва Гу Сяосон, директор на Изследователския институт за АСЕАН към Хайнанския университет. Той прогнозира, че благодарение на стимулите от споразумението БВП на Китай може да се увеличи с 1 или 2 процентни пункта през 2022 г.