Китайската кетъринг индустрия се възстановява бързо
Публикуван неотдавна доклад за кетъринг индустрията в Китай показва, че обемът на този пазар е нараснал от 2,9 трилиона през 2014 г. на 4,7 трилиона юана през 2019 г., след което, заради епидемията от COVID-19, е спаднал с 15,4% до 4,20 трилиона юана през 2020 г., но очакванията са да се възстанови до 4,7 трилиона в 2021 г. и да достигне 6,6 трилиона през 2024 година.
Докладът обобщава данни от 21 кетъринг компании, регистрирани на борсата, и такива от проучвания сред повече от 60 водещи вериги за кетъринг. В него са цитирани и над 40 други доклада и данни от различни агенции и организации.
Според авторите на доклада, пазарът на кетъринг услуги в Китай бележи устойчив ръст, като за периода 2014-2019 г. той е бил средно над 10%. Епидемията от новия коронавирус е причинила сериозни щети на сектора и спад от 15,4% през 2020 г., най-вече поради затварянето на малки и средни компании.
Китайската кетъринг индустрия се дели на три основни сегмента: китайска кухня, заемаща 79,4% от пазара през 2019 г.; западна кухня с 15,2% и други с 5,4%. Обемът на предлаганата храна от китайската кухня е нараснал от 2,3 трилиона юана през 2014 г. до 3,7 трилиона през 2019 г., със среден темп на растеж от 9,2%. Обемът на западната кухня се е увеличил от 0,3 трилиона юана през 2014 г. до 0,7 трилиона през 2019 г., като средният годишен темп на растеж тук е бил 12,8%.
В доклада се посочва, че китайската кетъринг индустрия е разнообразна и потребителите имат много възможности за избор. Хотпотът е категорията с най-голям пазарен дял сред всички останали, следван от ресторантите от съчуанската кухня.
Обичайно китайците се хранят на ресторант групово. Най-голям процент са излизанията с приятели – 31,2%, колеги – 17% и съученици – 16,3%.
Първите три фактора за избор на ресторант са вкусът на ястията, съотношението цена-обслужване и атмосферата. От тях вкусът на храната заема огромен дял – 71,7% от анкетираните са го посочили като решаващ за избора на място. С 41,8% на първо място се нареждат любителите на пикантните ястия, следвани от тези, предпочитащи по-лека храна – 23,7%, а 20,3% залагат предимно на суровоядството.
Благодарение на нарастващия брой хора, които избират да поръчат храна по интернет, този сектор бележи бърз ръст. През 2020 г. неговият обем е бил 664,6 милиарда юана, а ръстът спрямо предходната година – 15%. С изключение на февруари-април 2020 г., когато епидемиологичната ситуация бе особено тежка, останалите месеци показват положителен годишен ръст, а на годишна база ръстът на поръчките е бил 70% през четвъртото тримесечие на миналата година и дори се е удвоил до 107,9% през декември. Очакванията към сектора на доставка на храна до дома или офиса са той да продължи да се развива силно с постепенното нормализиране на антиепидемичните мерки. Устойчивото му развитие също така дава възможност на ресторантите и веригите за хранене да разширят клиентите си и достигнат до повече хора. Някои проучвания сочат, че делът на доставките до дома/офиса за някои традиционни заведения за хранене е достигнал 50% и повече от целия им бизнес. Важна причина за това са удобствата, които предоставят множество мобилни приложения за поръчване и плащане.
Между 2018-2020 г. капиталовложенията в кетъринг индустрията намаляват, но след вдигането на повечето ограничителни мерки, свързани с епидемията от COVID-19, ентусиазмът на инвеститорите отново се повиши. Към август 2021 г. обемът на вложенията в китайската кетъринг индустрия е бил 43,91 милиарда юана или два пъти повече, отколкото през 2020 г.
В ерата на мобилния интернет кетърингът, както всички традиционни индустрии, е изправен пред нови възможности и предизвикателства. В момента водещите компании в сектора работят усилено върху дигиталната си трансформация и тези, които направиха това първи, могат да се похвалят с добри резултати.
Според авторите на доклада, големите данни помагат за точното позициониране в кетъринг индустрията. Чрез анализ и проучване на пазарни данни, компаниите могат да намерят най-правилната за тях ниша, да разберат динамиката в сектора и поведението на конкурентите си, както и това на потребителите, за да подобряват и въвеждат нови продукти продуктите или коригират ценовата си политика.