Транзакциите с дигитални юани достигнаха 62 млрд., но остават под очакванията
Транзакциите с дигитални юани в Китай достигнаха 62 милиарда (9,7 милиарда долара) до 22 октомври, но не отговаря на очакванията предвид ограничените сценарии за търговия, смятат експерти.
По време на форум в рамките на Хонконгската финтек седмица (Hong Kong Fintech Week 2021) директорът на Института за проучвания на дигиталната валута към Китайската народна банка (КНБ) Му Чанчун посочи, че към 22 октомври са отворени 140 милиона лични и 10 милиона корпоративни портфейла в дигитални юани. „Общият брой на транзакциите достигна 150 милиона, а обемът им е близо 62 милиарда юана“, каза Му. Въпреки че резултатът е положителен, китайски експерти обаче са на мнение, че има още какво да се направи, за да се разшири използването на този вид валута.
„Обемът от 62 милиарда юана в никакъв случай не е голям, особено в контекста на над 100-те милиарда транзакции по време на местния „черен петък“ – 11 ноември“, казва Дун Дънсин, директор на Института по финанси и ценни книжа към Уханския университет. Според него, причината за относително ниския обем на транзакциите е свързана с факта, че има малко поводи за тях и тъй като дигиталната валута замества основно парите в брой, кумулативният мащаб на транзакциите не е толкова голям. Дун Дънсин отбелязва също, че пазарни играчи като Alipay и Wechat Pay вече реализират безкасови транзакции и техният начин, при който реалните сметки на потребителите са свързани с приложение за мобилно разплащане се е наложил масово. Друга причина за ниския обем на транзакциите с дигитални юани е, че реалните сценарии за използването им остават ограничени и има ясна нужда те да бъдат разширявани в бъдеще, казва експертът.
От края на 2019 г. Китайската народна банка стартира пилотни експерименти за използване на дигитални юани в десетина града, включително Шънджън, Суджоу и пекинската Нова зона „Сюн'ан“. Китайската дигитална валута ще се използва и по време на Зимните олимпийски игри в Пекин идния февруари. В момента 1,55 милиона търговци поддържат цифрови портфейли в юани, обхващащи области като комунални услуги, кетъринг и транспорт. Шанхай ще прокара пилотна програма за дигитален юан, която ще обхване редица сектори, включително офлайн и онлайн плащания и обществен транспорт, за да насърчи развитието на новите финансови технологии, съгласно петгодишен план за дигитална трансформация. Планът е насочен към подобряване ефективността на финансовата индустрия, както и улесняване на финансовите услуги, което ще допринесе за дигиталната трансформация на този сектор в града. Предвижда се шанхайските власти да разширят пилотните програми за инклузивно финансиране чрез големи данни, като повече от 200 милиарда юана (31,3 милиарда долара) ще бъдат отпуснати като „инклузивни заеми“ за малки, средни предприятия и земеделски стопани.
Същевременно Китайската народна банка обяви, че има за цел да предостави нови дигитални финансови услуги, включително насърчаване на пилотни програми за отворени банки, които ще подобрят дигитализацията на търговията с активи, клиринга на плащанията и надзора на транзакциите.
От октомври 2020 г. в страната вече текат мащабни пилотни проекти за тестване на дигиталния юан в няколко града като Пекин, Шънджън, Суджоу и Чънду. В надпреварата да спечели по-голямо влияние в глобалното управление в дигиталната ера, Китай непрекъснато разширява своите пилотни програми за своята цифрова валута.
Националната комисия за развитие и реформи класифицира посочи добива на криптовалута (биткойни) като „изоставена индустрия“, за да оптимизира националната индустриална структура, както и за да съдейства за постигане на целите на страната за пик на въглеродните емисии и въглероден неутралитет.