Какви предизвикателства поставя инфлацията пред световната икономика и финанси?

Джу Мин, бивш вицепрезидент на МВФ

В началото на 2020 г. целият свят бе обхваната от пандемия, която оказа огромно въздействие върху световната икономика и финанси. Икономиките на различни страни преживяха дълбока рецесия, безработицата скочи, фондовите борси се сринаха, а финансовите пазари бяха постоянно волатилни.

За справяне с тази криза, държавите по света предприеха поредица от политики за стимулиране, стабилизиране на пазара и предоставяне на помощ на засегнатите бизнеси. Политиката за облекчаване обаче доведе до „преливане“ на глобална ликвидност, дълговете продължават да растат и финансовите рискове се трупат. След като пандемията постепенно бе овладяна и икономиката започва да се възстановява, глобалните макроикономически и финансови политики в бъдеще ще бъдат изправени пред нови предизвикателства.

От гледна точка на макроикономическите политики, фискалната изигра важна роля за справянето с настоящата криза. Тук способностите на развитите страни са по-големи от тези на развиващите се. Като цяло глобалната финансова подкрепа в отговор на пандемията през 2020 г. е 14,6 трилиона долара, от които мерките за подпомагане – 11 трилиона, за възстановяване – 2 трилиона, а другите – 1,6 трилиона. Общият мащаб на програмите за финансови стимули варира значително в различните страни. В много развити държави мащабът им съставлява повече от 20% от БВП. Съединените щати осъществиха огромна като количество директна финансова подкрепа, а общият размер на фискалните стимули там възлиза на 19,1% от БВП. Планът за икономически стимули на администрацията на президента Джо Байдън повиши разходите на САЩ за справяне с последиците от пандемията до 27% от БВП, което е около четири пъти повече, отколкото по време на финансовата криза през 2008 г. В същото време обемът на финансовите стимули в развиващите се страни е малък и представлява около или под 10% от БВП. В Мексико например те са около 2% от БВП, от които директната финансова подкрепа представлява само 0,7%.

Като цяло след политиките за стимулиране, глобалната макроикономическа ситуация остава тежка. Икономическото възстановяване е неравномерно, безработицата все още е по-висока от нивото преди епидемията, а въздействието върху заетостта е различно. В същото време финансовите пазари се възстановяват, американският „балон“ на акциите продължава, експозицията към държавния дълг на банките в развиващите се икономики се увеличи, рисковете нараснаха, включително тези за небанковите финансови институции в развитите страни. Политиките за стимулиране доведоха до рязко покачване на глобалния дълг и висока национална задлъжнялост. Освен това бюджетните дефицити на страните по света рязко се повишиха, лихвените проценти в развитите страни останаха ниски, балансите им се разшириха, а пространството им за фискална и парична политика бе рязко стеснено. На фона на неяснотите от продължаващата пандемия, посоката на бъдещите политики в различни страни е изправена пред огромни предизвикателства.

В този процес промените в нивото на инфлация са основният фактор, който определя посоката на бъдещите политики. В рамките на мащабната политика за стимулиране, облекчаването на паричните потоци, когато икономиките се отвориха отново, търсенето постепенно се възстанови и глобалните инфлационни очаквания започнаха да се смекчават. Историческият опит показва, че бързото прекъсване на стимули след рецесия ще влоши дългосрочните икономически перспективи. По време на голямата депресия в Съединените щати и Япония през 90-те години законодателите преждевременно приеха мерки за строги икономии, които възпрепятстваха икономическото възстановяване и в някои случаи предизвикаха нова рецесия. При настоящото небалансирано икономическо възстановяване, епидемията все още не е напълно овладяна. Развитите страни, начело със САЩ, ще продължат да увеличават финансовите стимули, за да подкрепят мекото кацане на икономиките си и предотвратят рецесия.

Развиващите се икономики са изправени пред дилема и независимостта на паричните политики на някои от централните банки е под въпрос. Когато паричната политика на развитите икономики се промени, щатският долар ще влезе във възходящ тренд и ще привлече обратен поток от капитали. Ако централните банки на развиващите се държави запазят независимостта на паричните си политики и поддържат ниски лихвени проценти, тези с нисък процент на ваксинация и слабо възстановяване ще бъдат изправени пред риска от изтичане на капитали, което ще се отрази на фондовите пазари. В същото време ниските лихвени проценти и високият дълг могат да увеличат инфлацията (Reinhart and Rogoff, 2010), да обезценят валутите, а слабите валутни курсове ще увеличат тежестта за обслужване на дълговете в чуждестранни валути в някои нововъзникващи пазари и ще увеличат разходите за внос и вредите за икономиката. Ако лихвените проценти се повишат предварително, за да се противодейства на изтичането на капитали и се ограничи инфлационният натиск, преди икономиката да се е възстановила, това ще увеличи оперативните разходи в реалната икономика в развиващите се страни, ще засили натиска за корпоративно финансиране и за обслужване на дълговете и ще повлияе на стабилността на финансовите пазари. Развиващите се икономики няма да могат да поддържат независимост на паричните си политики, както и свободен капиталов поток. Традиционната теория на „невъзможното триединство“ ще бъде оспорена отново в настоящата среда.

Очаква се страни като Индия, Аржентина и Малайзия да продължат да повишават лихвените проценти в бъдеще, за да облекчат натиска от инфлация и изтичане на капитали. Повишаването на лихвите обаче ще възпрепятства икономическото им възстановяване. С ограниченото пространство за действие някои държави може да бъдат принудени да приемат мерки, вариращи от контрол на цените и търговски ограничения до по-нестандартни парични политики и облекчаване на кредитите. Тази серия от пасивни решения ще донесе по-големи рискове за развиващите се пазари.

В обобщение, пандемията оказа огромно въздействие върху световната икономика и финанси. Страните предприеха мащабни политики за стимулиране, за да укрепят икономическата стабилност и финансовите пазари. Развитите икономики далеч надминават нововъзникващите по обхвата на възможностите и мащаба на стимулите, а цялостните мерки произведоха положителни ефекти в световен мащаб. Настоящата макроикономическа ситуация обаче все още е тежка, икономическото възстановяване е неравномерно, въздействието върху заетостта е различно, балонът в САЩ продължава, експозицията към държавния дълг на банките в развиващите се икономики се увеличават, рисковете нарастват, съществуват и такива от небанковите финансови институции в развитите страни. В същото време политиките за стимулиране доведоха до рязко покачване на глобалния дълг, националните също са на прекалено високи нива, а пространството за фискална и парична политика е силно стеснено. Бъдещите тенденции в политиките ще бъдат постоянно коригирани според развитието на пандемичната ситуация. Инфлацията се превърна в основната променлива за наблюдение на политическите тенденции. Развитите страни продължават да увеличават финансите си. Монетизирането на бюджетните дефицити ще ускори обаче инфлацията, под въпрос може да се окаже независимостта на паричните политики в развиващите се икономики.