Търговията на китайския пазар на въглерод тръгна обещаващо

Миналия петък започна да функционира официално китайският пазар на въглеродни емисии, който е най-големият подобен в света.

Според експерти, това е важно институционално нововъведение, което ще изиграе ключова роля за реализирането на стратегията на Пекин за декарбонизация на икономиката му до 2060 г. и демонстрира решимостта на страната да дава по-голям принос в усилията за справяне с климатичните промени, включително чрез промяна на целия си модел на развитие.

Откриването на пазара стана едновременно в Пекин, Шанхай и Ухан. В Шанхай ще бъде националната платформа за търговия с емисии, а в Ухан ще има платформа за регистриране.

Енергийният сектор бе първият, който стана част от националната схема за търговия с въглеродни емисии. „В Китай има 2162 предприятия, свързани с енергетиката, които генерират близо 4,5 милиарда това въглероден диоксид. Въвеждането на национален пазар е важно институционално нововъведение, което ще използва пазарни механизми, за да бъдат контролирани и намалявани емисиите на предприятията, както и за да насърчаваме „зеленото“ развитие“, заяви на церемонията по откриването Хуан Жунциу, министър на екологията и околната среда.

„Само мощностите, произвеждащи електроенергия, правят Китай най-големият пазар на въглерод в света. Ако по-късно бъдат включени други сектори, нашият пазар ще изпревари всички останали и това ще привлече огромни капитали и инвестиции в технологии“, казва Уан Дзюн, президент на компанията за търговия с въглеродни емисии Carbon Asset Management of Sichuan Yongxiang Co.

Очакванията в страната са повече ключови замърсители като индустрията за производство на цимент и стомана постепенно също да станат част от националната схема за търговия с въглеродни емисии, макар от Министерството на екологията и околната среда засега да не посочват конкретни срокове.

При отварянето на пазара в петък, търговията започна при 48 юана ($7,42) за тон, а първата сделка бе осъществена за 52,78 юана за тон. Обемът в края на деня достигна 160 000 тона на обща стойност от 7,9 милиона юана, като пазарът затвори на цена 51,23 юана за тон. Дебютът на националната схема дойде след малки пилотни проекти в няколко провинции, които бяха проведени през изминалите години и в които въглеродните емисии се търгуваха при около 40 юана за тон.

Според Уан Дзюн, стартът на пазара е значителна стъпка към това редица индустрии в страната да започнат да обръщат по-сериозно внимание на търговията с въглероден диоксид и нейната по-голяма маркетизация. Пазарът ще продължи да поддържа умерени цени в близките месеци, така че участващите компании да привикнат към него и да стане свидетел на ръст на цените от следващата година и тяхното удвояване на всеки една или две години в бъдеще. По оценката на Уан, цената на въглеродния диоксид може да достигне около 300 юана за тон до 2030 г.

„Със старта на търговията на въглеродни емисии днес, Китай направи важна стъпка и отбеляза началото на нова ера. Той показа на света, че работи сериозно за постигането на въглероден неутралитет. Надявам се други страни, които все още не са започнали да търгуват с въглеродни емисии да видят какво се случва тук и да започнат да проучват и следват китайския пример“, заяви в интервю за Global Times Стейван Дефила от Центъра за устойчива енергия към Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС).

В сравнение с ранните и вече зрели оператори на схеми за търговия с въглеродни емисии като ЕС и САЩ, новите, сред които и Китай има доста както да учат, смятат експерти. Европейският пазар, който обхваща енергетиката, промишлеността и авиоиндустрията, стартира през 2005 г. и се разглежда като ключов за стратегията на Брюксел за съкращаване на парниковите газове. През 2019 г. емисиите от инсталациите, обхванати в него, са намалели с 9,1% в сравнение с 2018 г., което е еквивалентно на 152 милиона тона въглероден диоксид, става ясно от доклад на Европейската комисия. Това, според Цуей Хундзиен, директор на Отдела за европейски изследвания към Китайския институт за международни изследвания, създава широко поле за съвместни усилия за редуциране на парниковите емисии и насърчаване на „зелено“ и устойчиво развитие. По думите му, европейският пазар на въглерод е преминал през множество трудности и обрати и ЕС е натрупал ценен опит в сферата, който може да бъде използват от Китай.

„Предвид разликата в паритета на покупателната способност между еврото и юана, отварянето на пазара при 48 юана за тон е обещаващо. Европейският пазар започна да дава очакваните резултати едва тази година, тъй като цената на въглеродния диоксид преди бе твърде ниска. Причината за това бе, че предишните години бяха раздадени твърде много свободни квоти за емисии, и предлагането на сертификати бе високо в сравнение с търсенето. Тази ситуация се промени една напоследък“, обяснява Стейван Дефила.

Размерът на китайския пазар на въглерод ще се разшири над 30 пъти през следващото десетилетие с обхващането на повече сектори и оскъпяването на замърсяващи производства, според анализ на американската „Ситигруп“.

Ци Хайшън, президент на THE-Solar Tech Co, посочва, че ЕС и САЩ имат ясни правила за съкращаването на емисии, разпределението на квоти и ценообразуването, докато Китай все още е в процес на разработка на такова законодателство. „И двете страни имат едно общо предимство при прилагането на националните им схеми за търговия с въглерод и то е защитата на своите местни индустрии от негативните ефекти на въглеродната неутралност в международното съревнование за съкращаване на емисиите“, отбелязва той и добавя, че Китай трябва да се възползва от опита на другите в това отношение.

Един от сериозните проблеми, които експерти посочват, е свързан с нуждата от затягане на правилата за обявяване на данни и налагането на сериозни наказания за тяхното манипулиране от предприятията. „Достоверността и надеждността на данните трябва да бъде ключова да бизнеса и цената, която той ще плати за незаконни дейности, да бъде значително по-голяма“, казва Уан Дзюн от Carbon Asset Management of Sichuan Yongxiang Co.

Икономическият възход на Китай през изминалите десетилетия бе до голяма степен задвижван от потреблението на въглища. Днес обаче страната е сред най-големите инвеститори във възобновяема енергия.

Дзоу Дзи, президент на Китайската енергийна фондация казва, че усилията за създаване на работещ пазар на въглеродни емисии ще ускори тенденцията към надграждане и модернизиране на редица индустрии, особено тези, които изхвърлят голямо количество замърсители, и в този процес компании, предлагащи технологии и оборудване за чиста енергия ще се окажат в печеливша позиция. „Структурата на нашата икономика се променя, като делът на услугите и новото нисковъглеродно промишлено производство нараства, докато този на традиционните енергоемки и замърсяващи сектори спада“, добавя той.

На следващо място, известни опасения са свързани с това дали декарбонизацията ще се окаже спирачка пред бързия ръст на БВП на Китай.

Според Дзоу Дзи обаче това е малко вероятно, и всъщност е възможно да се случи точно обратното – икономиката на страната да се окаже по-здрава и устойчива през идните години, поради факта, че върви нейната трансформация в търсене на оптимални модели за развитие. „При традиционните енергоемки и замърсяващи индустрии едва ли ще се наблюдава рязък спад, заради пазара на въглерод, тъй като това ще подтикне някои фирми да извършат бързо трансформацията си към по-ефективни модели. Тези, които не се адаптират обаче ще изпаднат“, смята той.

Потреблението на въглища бележи спад след пика си през 2013 г. В 2018 и 2019 г. имаше лек обрат на тази тенденция, но като цяло нивото на потребление е под това от 2013 г. Макар по време на 13-ия петгодишен план за социално-икономическо развитие (2016-2020) въглеродните емисии да нараснаха, въглищата като цяло бележат устойчив спад. За петте години до 2020 г. страната успя да намали относителното отделяне на въглерод с 18,8%, демонстрирайки снижаваща зависимост на икономиката от изкопаеми горива.

Според националната стратегия на Китай, страната трябва да достигне пик на въглеродните си емисии преди 2030 г. и да стане въглеродно неутрална до 2060 г.