Бъдещето на автономните коли в Китай

Кола се движи бавно към Вас, но вътре няма никой. Ще се осмелите ли да отворите вратата ѝ и да се качите?

Сега в Пекин, Шънджън и на други места има пилотни проекти за такива автономни таксита и други превозни средства, и може би в бъдеще те ще стават все повече и повече.

На 1 май в един от районите на Суджоу бяха пуснати в пробна експлоатация два автономни автобуса. В тях няма шофьор, нито табло и всички операции се извършват през 5G мрежата.

На 6 май автономното „Роботакси“ (RoboTaxi) на компанията AutoX започна да се движи по улици в Шънджън, като тестовете ще продължат 100 дни. Още през април други автономни автомобили Apollo GO технологичния гигант „Байду“ бяха пуснати в продажба в Пекин.

Компаниите за електронна търговия и експресни доставки JD.com и Meituan също се оборудваха с безпилотни превозни средства, които вече се движат в някои части на китайската столица.

Според наблюдатели на индустрията, тази година може да се приеме като първата от комерсиализацията на автономното шофиране в Китай и то ще навлиза все повече и повече в живота както на компаниите, така и на обикновените хора.

Много фирми работят усилено за въвеждане на автономни превозни средства, и особено в контекста на прекомерното производство на автомобили на големи компании тази година, представянето на подобни решения е нова мода.

NIO, която навлезе по-рано в областта на интелигентните автомобили, получи лиценз да тества своя кола в Шанхай през 2018 г. Xiaopeng и LIA (Leading Idea Auto) са инвестирали много в изследвания и развитие на технологията за автономно шофиране. Както каза веднъж главният изпълнителен директор на LIA Ли Сян: „Автономното и подкрепеното шофиране трябва да се превърнат в стандартно оборудване за интелигентни автомобили“.

Компаниите, които са инвестирали значителни средства, включват както стриктно автомобилосторители, така и интернет гиганти. „Диди“, „Байду“ и други са нетърпеливи да въвеждат в употреба автономни коли. На 17 май GAC Aian обяви, че е постигнала споразумение за стратегическо сътрудничество с поделението за автономни автомобили на „Диди“. Двете страни ще разработят съвместно ново безпилотно превозно средство, което може да се използва в множество сценарии, а по-далечната цел е то да се масовизира.

Много хора възлагат големи надежди на автономните превозни средства. Всеки път, когато се появи подобна информация в социалните мрежи и медиите, има потребители, които питат: „Ще трябва ли в бъдеще да си вадим шофьорски книжки?“ Други се интересуват дали автономното шофиране ще дава възможност за високи скорости и въобще ще отпаднат ли ограниченията за скорост, които зависят в крайна сметка от преценката на шофьора.

Според експерти, безпилотното шофиране ще направи много зони с висока степен на риск и работната среда по-безопасни. И понастоящем това се вижда от все повечето и различни автономни превозни средства, като таксита, машини за почистване, боклукчийски камиони и други, които се движат по фиксирани маршрути и предимно в паркове.

Макар много проекти, които в момента се тестват, да са описвани като „безпилотно шофиране“ в автомобилите всъщност има хора на мястото на шофьора, известни като „служители по безопасността“. В горепосочените автобуси например, те обаче нямат нужда да държат ръцете си върху волана, а ролята им е на дистанционен оператор, който на практика следи за нормалното опериране на колата.

Наблюдатели и представители на бранша коментират, че за момента политиката е най-голямата пречка пред безпилотно шофиране. Така например, безпилотните превозни средства не могат да се движат по обикновените пътища, тъй като те се на оборудвани с необходимите сензори и устройства. Така че трудността за реално безпилотното шофиране не идва от технологията и автомобилите, а от пътната инфраструктура.

Джоу Уей, директор на Центъра за проучване на автомобилни транспортни технологии към Института за магистралите в Министерството на транспорта, посочва шест пречки пред въвеждането на автономни превозни средства: законови, стандарти и спецификации, изпитания и сертифициране, инспекция и поддръжка, мрежова сигурност и инфраструктура. „Все още има проблем със законовата база. Без популяризирането на мерки и политики, регулиращи индустрията, тя няма да може да се развива“, обяснява той.

Перспективите пред автономно шофиране обаче са добри. Според доклад на Китайското дружество на автомобилните инженери, през 2020 г., обемът на пазара на интелигентни автомобили е бил около 310 милиарда юана, а прогнозите са през 2025 г. продукцията му да достигне 800 милиарда.

Безпилотното шофиране има дълга технологична история в света. От 70-те години на миналия век в развити страни като САЩ, Великобритания и Германия започнаха изследвания върху безпилотни превозни средства и бе постигнат напредък по отношение на осъществимостта и практичността. В Китай подобни инициативи стартираха през 80-те години, а в 1992 г. бе представена и първата, разработена самостоятелно в страната истинска безпилотна кола. Тя бе последвана през 2005 г. от първият градски безпилотен автомобил HQ3, разработен в университета „Дзяотун“ в Шанхай. А през юли 2011 г. китайски екип се поздрави с успешния 286-километров експериментален пробег на високоскоростно безпилотно шофиране от град Чанша до Ухан.

Всичко това са важни маркери в развитието на китайските автономни превозни средства, които създадоха солидна база за бъдещото развитие на тази индустрия.