„Тиха“ пекарна в Ухан говори много за хората с увреден слух

Уан Сяохуей, касиерка в пекарна Pica Pica в град Ухан, сгъва палеца си два пъти, докато подава на клиентите хартиени торбички, пълни с пресен хляб и бисквити. Това, на китайския език на жестовете, означава „благодаря“, и през последните години персоналът и собствениците на пекарната, в която работят само хора с увреден слух, са го повтаряли безброй пъти.

По време на благотворителен курс за пекари през 2017 г. Тан Тин среща група студенти с физически и интелектуални увреждания. „Тяхното оптимистично отношение и желание да се реализират на всяка цена ме докоснаха дълбоко“, казва Тан, която тогава е имала идея да отвори пекарна, в която да дава работа на хората с увреждания. През следващите шест месеца тя събира информация от чужбина и посещава други подобни „тихи“ пекарни, кафенета и специални училища в големите градове като Нанкин, Гуанджоу и Чанша. След като се запознава с политиките за професионално обучение и методите за управление на подобни фирми, тя отваря Pica Pica през декември 2017 г.

„Обикновено, Pica Pica, или „сврака“, в китайската култура е символ на здраво стъпила на земята личност и пратеник на радост и късмет. Тази птица е точно като нас - обикновена, но непоклатима и разпространяваща щастието в живота”, обяснява философията на това, което прави 34-годишната жена.

След като отваря пекарната тя започна да набира хора с увреден слух. „Ние не сме благотворителна организация и сме изправени пред сериозна пазарна конкуренция, така че не приемаме просто някой, който търси работа“, казва Тан, като отбеляза, че уменията за общуване и писане, както и разбирането на производството на хлебни изделия, са сред основните фокуси на нейните въпроси по време на интервютата. След тричасово писмено и лично интервю през 2018 г. Уан Сяохуей, която е загубила слуха си при раждането, става част от екипа на Pica Pica.

„Пекарната е моето училище и дом. Научих много за правенето на хляб и намерих приятели. Нещо повече, работата ми дава страхотно чувство на удовлетвореност и постижение“, казва 27-годишната касиерка.

В свободното си време персоналът на Pica Pica често посещава близките общности, старчески домове и училища, за да предлага безплатни курсове по хлебарство. „Хората с увреден слух не могат да общуват чрез звук, но винаги обгръщат света с усмивки“, казва Тан и добавя: „Организираме средно пет благотворителни събития всеки месец, за да доставяме радост на другите с нашите професионални услуги”.

В допълнение към Pica Pica, през годините в големите градове на Китай, включително Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Чанша, се появиха и други пекарни и кафенета, наемащи хора с увреждания, предоставящи им повече възможности за работа.

„Тези нови форми на заетост позволяват на хората с увреждания да се издържат чрез собствените си усилия и да осъзнаят ценността си“, казва Джан Уанхун, изпълнителен директор на Института за изследване на правата на човека към Уханския университет и почетен вицепрезидент на Хубейската федерация на хората с физически увреждания. Според Джан, работата в сектора на услугите, като например пекарни и кафенета, може да събере хора с увреждания и да им помогне да придобият различни умения и открият таланти, помагайки да се промени негативният стереотип за тях като тежест за обществото.

Хан е майка на една от служителките в пекарната Ли Син, която е с увреден слух. Според нея, специалните училища в Китай, обхващащи задължителното и гимназиалното обучение, са помогнали на дъщеря ѝ да се образова, да получи повече възможности за работа и се улесни интеграцията в обществото. Тя също така казва, че много им е помогнала политиката за предоставяне на субсидии на семейства, чиито членове имат физически увреждания. „Тази работа обогатява живота ѝ и ѝ гарантира равна възможност да печели от своя труд, точно както останалите хора“, добавя Хан.

И макар да гледа оптимистично за бъдещето на хората с увреждания в Китай, Джан Уанхун таи две опасения. „Въпреки че кампанията за намаляване на бедността беше успешна, хората с увреждания, особено тези, които живеят в селските райони, все още са изправени пред опасността за повторно обедняване. Затова е необходимо да се подобрят допълнително възможностите им за развитие и да се доразвие механизмът за мониторинг и оказване на помощ за хората с увреждания. Тази година се навършват 30 от приемането на Закона за защита на правата и интересите на хората с увреждания. За този период се оформи като цяло правната система, защитаваща правата на тази категория хора, но сега фокусът трябва да бъде върху прилагането и спазването на законодателството“, обяснява Джан.

Към днешна дата в Pica Pica работят осем души с увреден слух, а някои от бившите са започнали собствен бизнес. „Надявам се, Pica Pica да бъде място, което дава мечти за хората с увреден слух. Те имат цялата ми подкрепа и се надявам, че уменията, които придобият тук, ще им помогнат за по-добрия им живот в бъдеще“, каза Тан Тин.