Задръстването на Суецкия канал повиши интереса към транспортните алтернативи, създавани от „Един пояс, един път“

Задръстването на Суецкия канал, причинено от заседнал контейнеровоз, се оказа безпрецедентно предизвикателство пред световната верига за доставки, подтиквайки бизнеса да търси нови възможности за диверсификация на търговските си маршрути, особено по протежение на „Един пояс, един път“, който по време на пандемията се превърна в основен канал за преноса на товари и антиепидемични материали от фабрики в Китай до пазарите в Европа.

И докато близо две седмици след блокирането на канала, той бе освободен за преминаване, последиците от това за търговията се оказват доста по-големи. В блиц анкета на вестник „Глобал таймс“ след китайски търговци, се оказа, че много от тях са получили запитвания от клиенти с молба за промяна на транспортните методи от кораб към влак, за да им бъдат доставени навреме стоките. Някои заявиха, че новите запитвания относно услугите за товарни превози са скочили три пъти след задръстването.

Според управлението на Суецкия канал, всички 422 кораба, заседнали заради контейнеровоза, са преминали до събота, с което се слага край на забавянето, съобщи телевизия „Ал Джазира“. Експертите обаче смятат, че последиците могат да продължат много по-дълго и да се окажат по-мащабни от очакваното.

Германският застрахователен гигант „Алианц“ изчислява, че блокирането на Суецкия канал може да струва на глобалната търговия между 6 и 10 млрд. долара на седмица.

В същото време недостигът на контейнери, който се засили през втората половина на миналата година, ще се влоши, смятат експерти от бранша.

„Това беше сравнително кратко блокиране, но последиците от него ще се усещат дълго време и ще послужат като тласък за Китай и Русия, които въвеждат нови междуконтинентални товарни маршрути, променящи играта“, смята Том Фоуди, британски анализатор на международните отношения в статия на сайта на руската телевизия RT.

Думите на Фоуди отразяват нарастващата популярност на товарния влак между Китай и Европа. Според Джоу Шъхао, основател и главен изпълнителен директор на YQNLINK, глобална логистична платформа за онлайн услуги, нараства броя на хората, които ги питат за влакови услуги след задръстването на канала.

Докато някои стоки от компанията на Джоу са били блокирани на корабите в канала, те са започнали да предлагат повече алтернативи за клиенти със спешни нужди, включително трансгранични товарни влакове. „Получихме запитвания от клиенти за товарните влакове между Китай и Европа, които скочиха 2-3 пъти, откакто каналът беше блокиран“, казва той.

Друг търговец в международния товарен бизнес и работещ за голяма логистична компания в източнокитайската провинция Джъдзян, на име Бао, споделя пред „Глобал таймс“, че дори след деблокирането на канала, международните спедиторски компании все още имат огромни натрупани товари, които трябва да се обработят, което отнема допълнително време, добавяйки, че те просто не могат да си позволят повече закъснения.

През последната седмица компанията на Бао е изпратила с около 30-35 процента повече стоки по влакове, включително няколко контейнера с електроника от град Иу до Хамбург, след като някои от стоките им вече са били задържани на кораби в Суецкия канал.

Подобна промяна в използването на транспорта се очаква, като се имат предвид предимствата на влаковете в сравнение с морския транспорт по отношение на цената и времето, казват запознати от бранша.

„Това, което обикновено отнема 30-40 дни с кораб от Китай до Европа, отнема само 15-25 дни с влак“, каза Джоу, отбелязвайки, че по време на блокирането на Суецкия канал някои кораби е трябвало да заобиколят нос Добра надежда, удължавайки плаванията си с 10 дни.

Влаковете не само са по-бързи от корабите, но и процентът на пристигането им в крайната дестинация по график е по-висок. „Точността на трансграничния влак между Китай и Европа може да бъде до 80 процента като цяло, докато морският транспорт е само около 40-60 процента поради ниската скорост на експлоатация в някои отвъдморски пристанища, причинена от пандемията“, казва У Минхуа, независим анализатор на корабоплаването от Шанхай.

За да осигури бърза доставка на стоки и безпроблемни търговски потоци, митническото учреждение на Урумчи в Синцзян-уйгурския автономен район извършва митническото оформяне за един до два часа, съобщи източник от службата пред „Глобал таймс“.

Такава висока ефективност се дължи отчасти на високото ниво на автоматизация при товарене и разтоварване на стоки и дигитализацията на митническото оформяне, позволявайки на процедурите за проверка на трансфера на товарни влакове за износни стоки да бъдат обработвани за 20 минути, според митниците.

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ инвестира стотици милиарди в създаването на нови пристанища, железопътни линии и пътища на множество континенти, като всички те променят логистичния пейзаж, според Том Фоуди.

Повече от 2000 товарни влака са пътували от Китай за Европа през първите два месеца на 2021 г., двойно повече от същото време преди година.

Въпреки че възходящата тенденция за използване на товарни влакове е устойчива, има и ограничения в сравнение с корабите. „Капацитетът на корабите е поне пет пъти по-голям от влаковете и въпреки че железопътните линии могат да бъдат разширени, разликата все още е голяма, което прави изключително важно диверсифицирането на търговските пътища“, каза У Минхуа.

Други маршрути, като заобикаляне на нос Добра надежда, са нова алтернатива за много китайски търговци. Въпреки че то отнема повече седмица в сравнение със Суецкия канал не е задължително да оскъпява преноса, тъй като допълнителното гориво струва почти колкото таксите за преминаване през канала.

Други алтернативни линии, които логистичния бранш обмисля, след блокирането на Суецкия канал, са през Арктика. Общото пътуване от Шанхай до Лондон през Суецкия канал е около 10 413 морски мили, но арктическият маршрут на север е само около 8 000, казват експерти.