Движещите сили на китайската икономика ще ѝ позволят да продължи да се развива

Размерът на БВП на глава от населението е показател за ефективността на икономиката и се използва, за да илюстрира способността на хората да създават благосъстояние и за измерване на дългосрочните промени в икономическото развитие. На Великобритания ѝ бяха нужни повече от 150 години, за да увеличи БВП на глава от населението от 1300 на 2600 долара, а на САЩ – 53 години, за да постигне същото удвояване. В същото време, само за 20 години Китай реализира над десетократно увеличение на БВП на глава от населението, който нарасна от 1000 на повече от 10 000 долара.

Според данни на националната статистика, БВП през 2020 г. ще достигне 101,6 трилиона юана, което е ръст от 2,3% спрямо предходната година, а на глава от населението той е 72 447 юана и представлява ръст от 2% на годишна база.

Шън Лайюн, заместник-директор на Националното статистическо бюро, заяви, че през 2020 г. общата икономическа продукция на Китай е надхвърлила 100 трилиона юана, а БВП на глава от населението е бил над 10 000 долара за две последователни години. Китай е и единствената главна икономика в света, която е постигнала положителен растеж през миналата година. На базата на средногодишния валутен курс общата икономическа продукция на Китай през 2020 г. се очаква да бъде над 17% от световната.

От първото до четвъртото тримесечие на 2019 г. БВП на Китай е нараствал съответно с 6,3%, 6%, 5,9% и 5,8% на годишна база, а през 2020 г. ръстът през четирите тримесечия са: -6,8%, 3,2%, 4,9% и 6,5%. Шън Лайюн заяви, че икономиката на Китай „излиза от V-образната крива, която е нетипична за света и се превърна в основната сила за възстановяването на световната икономика“.

Един от най-авторитетните китайски икономисти Яо Дзинюун обръща специално внимание на два показателя за 2020 г.: общия икономически обем и БВП на глава от населението. Според него първият определя „размера“ на китайската икономика. „С по-големия размер, способността ни да се противопоставяме на рисковете е достатъчно силна и устойчива, пространството за маневриране ще бъдат голямо“. Второто е „символ на икономическата устойчивост и потенциала за бъдещ растеж на Китай“.

През 2010 г. БВП на Китай възлиза на 40 051,3 милиарда юана, а 10 години по-късно той е 101,6 трилиона, успешно постигайки целта за удвояване. Шън Лайюн посочва, че през изминалата година Китай е правил повече усилия за намаляване на бедността, продължил е да насърчава предотвратяването и контрола на замърсяването и активно работи за справяне с главните рискове. „Справихме се с най-трудния въпрос – битката срещу бедността, и постигнахме исторически успех в изграждането на общество със средно ниво на благосъстояние“, посочва той.

В сравнение с общия БВП, този на глава от населението е по-ясен в международен план. Носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц посочва в бестселъра си „Икономика“, че БВП на глава от населението е показател за ефективността на икономическото производство, използван за илюстриране на способността на хората да създават благосъстояние и да измерват дългосрочните промени в икономическото развитие.

Въпреки това 10 000 долара на глава от населението БВП често се разглежда като праг. Световната банка използва БНД (брутен национален доход) на глава от населението, за да класифицира държавите с различни нива на доходи. Страните с БНД на глава от населението над 12 375 долара се считат за такива с високи доходи. За Китай разликата между БНД на глава от населението и БВП на глава от населението е много малка и той все още е държава със средни доходи.

Проследявайки историята на различни страни, в повечето, които са навлезли в ниво със средни доходи, след като БВП на глава от населението е достигнал определен размер, разликата между богати и бедни допълнително се увеличава и те изпадат в дългосрочна икономическа стагнация. Тази ситуация Световната банка описва с концепцията за „капана на средния доход“.

Хари Хардин, известен американски експерт по Китай, посочва, че „реформите и отварянето“ са позволили на Пекин да преодолее „капана на бедността“ и да се превърне в държава със средни до високи доходи, но сега е нужно властите да обърнат повече внимание на това да избегнат „капана на средния доход“.

Яо Дзинюен смята, че БВП на глава от населението надхвърля 10 000 долара за две последователни години, особено под влияние на епидемията от новия коронавирус, и все още постига много добри резултати. Това показва, че китайската икономика все още има потенциал за растеж в бъдеще и е напълно способна да избегне „капана на средния доход“.

Ако БВП на глава от населението представлява богатството, създадено средно от всеки човек, и е показател за „национално благосъстояние“, то ръстът на доходите на жителите и степента на натрупване на богатство са символ на това дали „скритото богатство е в хората“ .

Въпреки неблагоприятното въздействие на епидемията върху доходите на китайците, ръстът им съответства на икономическия растеж. Според официални данни, през 2020 г. националният разполагаем доход на глава от населението е бил 32 189 юана, което е ръст от 4,7% спрямо предходната година. След приспадане на инфлацията, действителното увеличение е 2,1% и е по-бързо от ръста на БВП на глава от населението. Националният усреднена стойност на разполагаемия доход на китайците е бил 27 540 юана, което е ръст от 3,8%. Разполагаемият доход на глава от населението в селските райони се е увеличил реално с 3,8% на годишна база, с 2,6 процентни пункта по-бързо от този в градските. Съотношението на разполагаемия доход на глава от населението в градските и селските райони е 2,56, което е намаление с 0,08 спрямо предходната година.

На този фон, данните свързани с потреблението, привличат най-голямо внимание.

През 2020 г. общите продажби на дребно на потребителски стоки в цялата страна са били за 39,2 трилиона юана, което е намаление с 3,9% спрямо предходната година. Статистически по вид потребление, продажбите на дребно на стоки са достигнали 35,2 трилиона юана, което е спад от 2,3%. Поради епидемията, ситуацията с потреблението във всички сфери на живота не е оптимистична. Така например доходите на кетъринг индустрията, която е най-засегната от епидемията, са намалели с 16,6%.

Отразено в разходите за лично потребление, през 2020 г. националните разходи за потребление на глава от населението са били 21 210 юана, което е спад от 1,6% спрямо предходната година. След приспадане на инфлацията, действителното намаление е 4%. Сред тях разходите за потребление на услуги на глава от населението са 9037 юана, което е намаление с 8,6% на годишна база, и представлява 42,6% от разходите за потребление на глава от населението. В „тройката“ на икономическия растеж потребителските разходи доведоха до спад от 0,5% в БВП, увеличение на брутния капитал с 2,2% и нетен износ на стоки и услуги с 0,7%. Структурата на потребление на жителите също се е променила значително. През 2020 г. продажбите на дребно на зърно, олио и храни са се увеличили с 9,9% спрямо предходната година, на напитки с 14%, тютюн и алкохол с 5,4%, козметика с 9,5%, комуникационно оборудване с 12,9%. Спад не наблюдава при продажбите на облекло и обувки – 6,6%, злато, сребро и бижутата – 4,7%, петрол и свързани продуктите – 14,5%, а автомобилите – 1,8%.

Очакванията на експертите обаче са, в контекста на разширяване на вътрешното търсене и изграждането на новия модел на развитие тази година, потреблението на домакинствата постепенно да се повиши.