Двуцикличният модел и новият петгодишен план за социално-икономическо развитие на Китай се допълват един друг

На 4 март в Пекин бе открита четвъртата годишна сесия на 13-ото Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП). Както през миналата, така и тази година във фокуса на вниманието на депутатите е новият двуцикличен модел за развитие на националната икономика. В доклада за работата на правителството, представен от премиера Ли Къцян, бе потвърдено отново, че вземайки като основа вътрешния икономически цикъл, Китай ще се стреми към по-нататъшното изграждане на силен вътрешен пазар и превръщането си в голяма търговска сила, а това на свой ред трябва да привлече повече външни капитали и създаде благоприятни условия за взаимното усилване на вътрешния и външния цикли.

През последната година изграждането на новия двуцикличен модел за икономическо развитие дава ефект във външната търговия и инвестициите, показвайки, че отворената икономика е мост между вътрешния и външния пазари, посочва в интервю за Китайската медийна група Лиу Инкуей, ръководител на отдела за международни инвестиции към Китайския институт за проучване и насърчаване на търговията.

Според него, двуцикличният модел ще бъде в основата на стратегията за икономическо развитие на Китай по време на 14-та петилетка (2021-2025). Той ще изиграе положителна роля за търговията, инвестициите и интеграцията на индустриалната верига и веригата на доставки. „Чрез международното сътрудничество Китай ще задълбочи реформата в някои области. Историята показва, че това е пътят към успеха и развитието“, отбелязва Лиу Инкуей.

През изминалата година външноикономическите и търговски отношения на Китай бяха подложени на тежки изпитания. Постигането на инвестиционното споразумение с ЕС „омекоти“ в известна степен неблагоприятното въздействие, което изпитва Китай, поради търговската война със САЩ. Лиу Инкуей вярва, че двуцикличният модел за развитие ще свърже по-тясно двата основни пазара на Китай и Европа и ще насърчи по-нататъшното развитие на търговията помежду им. Как, според него, ще стане това?

Първо, двуцикличният модел ще разшири като цяло обема на китайско-европейската търговия. Според данните за външната търговия, публикувани от Евростат, вносът и износът на Китай за ЕС са се увеличили с 5,3% през 2020 г., и Китай за първи път е изместил САЩ като най-големия търговски партньор на ЕС. През тази година Китай беше единствената страна, която постигна двупосочен растеж на търговията с ЕС.

Второ, моделът има положителна роля за насърчаване на взаимните инвестиции. Двете части на евразийския континент са с население от над 2 милиарда души и БВП до 33 трилиона долара, което представлява огромен потенциал.

Третото, двуцикличният модел ще насърчи по-нататъшната интеграция на индустриалната верига и веригата на доставки между Китай и Европа. Например, Европейският съюз внася голямо количество респиратори от Китай, но много от ключовите компоненти и части в тях се внасят от европейски страни. Компании от ЕС заемат важен дял от китайския пазар, и особено в контекста на икономическия спад в САЩ и Европа през последните години, приходите им от китайския пазар се превърнаха в изключително важни за тяхното развитие.

Пример за това е автомобилната индустрия. През 2020 г. китайският пазар остана практически единствената точка на растеж в света. Продажбите на нови коли на BMW тук се увеличиха със 7,4% в сравнение с 2019 г., поставяйки рекорд от влизането на компанията на китайския пазар през 1994 г. Същевременно, продажбите на европейскияя и американския пазари са намелели съответно с 15,7% и 18%. AstraZeneca се превърна в най-голямата мултинационална фармацевтична компания, която инвестира в Китай, следват я Novartis Pharmaceuticals, „Фолксваген“ и „Мерцедес-Бенц“. Веригата на доставки и индустриалната верига между Китай и Европа вече са интегрирани в голяма степен и са създали рационално разделение на труда, превръщайки се в неделима общност на интереси.

Четвърто, двуцикличният модел ще насърчи всестранното развитие на икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС, които са съответно най-зрялата и най-голямата развиваща се икономики в света. Китай има огромни пазарни предимства – единствената държава с всички индустриални категории, със силни възможности и потенциал за развитие. ЕС притежава конкурентни предимства в областта на технологичния и управленски опит в медицината, грижата за възрастните хора, производството на машини, космическата, химическата, селскостопанската и други индустрии. Китай и ЕС могат, въз основа на добра комбинация от идеи и допълващи се предимства, да изиграят ролята на двигатели за глобалната икономика. През последните десетилетия, стабилното развитие на икономическите и търговски отношения между Китай и ЕС показа взаимното допълване и огромния потенциал на двустранното сътрудничество.

В края на ноември миналата година, на заседание на ЦК на ККП бяха очертани приоритетите за 14-ия петгодишен план, като бе посочено, че „ускоряване изграждането на нов двуцикличен модел за развитие, основан на вътрешното потребление като основа и взаимното стимулиране между вътрешния и външния цикли“. Впоследствие тази постановка стана част от политическия документ, одобрен на Петия пленум на 19-ия ЦК на ККП.

Според Лиу Инкуей, че „планът за 14-ата петилетка е програмен документ, който задава насоките за развитието на Китай през следващите години и в който двуцикличният модел ще играе ролята на национална стратегия за развитие“. Голяма част от целите, залегнали в плана за 2021-2025 г. са също така цели, които новият модел на двойната циркулация на икономиката се стреми да постигне. Положителният ефект от това се очаква да бъде взаимното циркулиране на търговията и инвестициите, интеграцията на индустриалната верига и верига на доставките, както и задълбочаване на реформите с помощта на отварянето към света. Например, инвестиционното споразумение между Китай и ЕС съдържа разпоредби, свързани с реформиране на държавните предприятия, субсидиите, опазването на околната среда и заетостта, които са отдавнашни и трудни проблеми в китайската структурна реформа. Историята е показала, че международното сътрудничество и споразумения, изискващи вътрешни реформи, се оказват неизменно път към успеха.