Новите двигатели на китайската икономика
По време на 13-та петилетка (2016-2020) една от най-отличителните особености на китайската икономика е промяната на стари с нови двигатели за нейния ръст. За последните три години тя допринася с около 30% в световния растеж, така че новите двигатели стимулират както нейното собствено, така и китайското икономическо развитие.
В средата на май няколко производители на кафе от Руанда участваха в директните промоции и продажби по Интернет, които организира платформата „Таобао“, и продукцията им бе разпродадена за минути. В кампанията участва също заместник генералният секретар на ООН и изпълнителен секретар на Комисията на ООН за африканската икономика Вера Сонгве, която не скри задоволството си.
„Надяваме се повече африкански продукти да намерят място в „Таобао“, особено по-специфичните като бял пипер от Мали, шафран от Мадагаскар, ванилия от Коморските острови и други. Това е важно, особено сега когато световната търговия понася голям удар от пандемията от COVID-19. Само така Африка може да се развива заедно с Китай и света“, посочи тя.
Продажбите по интернет в реално време са нов модел за потребление. А харчените от китайците милиони юани за тях са доказателство за нарастващата им потребителска сила. През изминалите пет години потреблението се превърна в основен двигател за китайския икономически растеж. Огромният пазар и повишаващите се доходи на китайската средна класа способстват за това, отваряйки в същото време възможности за производители и търговците от останалите страни.
Според проучване за бизнес доверието през 2020 г. на Китайско-германската търговска камара, германските компании в страната са оптимистично относно перспективите им през настоящата година. През 2020 г. продажбите на 39% от анкетираните бизнеси и печалбите на 42% от тях са се увеличили.
Наред с ускореното развитие на 5G мрежата, изкуствения интелект, промишления интернет и друга нова инфраструктури, както и разширяването на мобилните разплащания, появата на бизнес модели, дигиталната икономика на Китай се разрасна бързо като добавената ѝ стойност през 2019 г. е била 35,8 трилиона юана, формирайки 36,2% от БВП. Статистическите данни сочат, че през 2019 г. обемът на износа и вноса на китайската дигитална търговия е бил 203,6 милиарда долара, което представлява ръст от 6,7% в сравнение с по-миналата година. Вицепрезидентът на Китайско-европейската търговска камара Ма Сяоли счита, че шансовете, които създава развитието на дигиталната търговия и икономика са големи. „Много европейски държави участват активно в дигиталната търговия. Различни сектори търсят шансове за развитие чрез нея, тъй като тя им помага да навлязат на нови за тях пазари. За Европа китайският пазар е важен“, категоричен е той.