Китай и ЕС имат голям потенциал за сътрудничество в дигаталната икономика и зелените индустрии

Изминалата 2020 г. бе особена за икономическите и търговски отношения между Китай и ЕС. На 45-ата годишнина от установяването на дипломатическиге връзки между Пекин и Брюксел, глобалната пандемия от новия коронавирус се оказа дълбоко преплетена с мащабни промени в свето, на каквито не сме били свидетели в последния век. Несигурността и неяснотите се увеличиха значително. На този фон Китай и ЕС се сблъскаха с трудности и работиха заедно за насърчаване на ползотворни резултати в отношенията между помежду им. Двете страни се очертаха като важна сила за стабилизиране на световната икономика.

В интервю за Китайската медийна група Джоу Дзинджу, заместник-директор на отдела за международна търговия при Китайския комитет за насърчаване на международната търговия, направи преглед на развитието на икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС през 2020 г. и изрази оптимизъм за настоящата. Тя каза, че икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС са постигнали ползотворни резултати и има голям потенциал за сътрудничество в дигиталната икономика и зелените индустрии.

През 2020 г. епидемията от коронавируса обхвана целия свят, причинявайки криза с общественото здраве, която сериозно възпрепятства развитието на глобалната икономика. На този фон икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС показаха голяма устойчивост и потенциал. Китай се превърна в единствения търговски партньор на ЕС с положителен ръст по време на епидемията и най-големия търговски партньор на съюза.

„Първо, двете страни подписаха Споразумението за защита и сътрудничество на географските указания между правителството на Китайската народна република и Европейския съюз. Това е първото широкомащабно взаимно признаване на географските указания между Китай и Европа. То има ключово значение за задълбочаване на икономическото и търговско сътрудничество, както и постави основата за договарянето на инвестиционното споразумение, преговорите по което приключиха по график в края на декември 2020 г. То представляваедна балансирано, на високо ниво, взаимноизгодно и печелившо споразумение. Неговият обхват далеч надхвърля традиционните двустранни инвестиционни споразумения. Резултатите от преговорите обхващат четири аспекта: ангажименти за достъп до пазара, правила за лоялна конкуренция, устойчиво развитие и разрешаване на спорове. В същото време, през 2020 г., когато глобалното корабоплаване и морският капацитет са силно намалени поради епидемията, китайско-европейският експрес расте срещу тази тенденция“, обяснява Джоу Дзинджу.

Преговорите за инвестиционното споразумение между Китай и ЕС продължиха седем години и приключиха по график, отразявайки желанието на двете страни да си сътрудничат и тяхната увереност в бъдещето. Джоу Дзинджу вярва, че трудностите и ключовите моменти от преговорите и най-големите възможности за компаниите от двете страни в бъдеще са фокусирани върху достъпа до пазара. Споразумението има за цел да създаде институционална рамка за двупосочните инвестиции на китайски и европейски компании и осигури стабилен достъп до пазара.

"На първо място, трябва да разберем с какви трудности са се сблъсквали китайските компании при инвестирането в ЕС в миналото. Особено през 2020 г. на равнището на ЕС и някои държави-членки като Испания, Германия, Франция, Италия, Полша бяха приети редица мерки за засилване на контрола върху чуждестранните инвестиции. Насоките или законовите разпоредби за прегледа карат китайските компании да се изправят пред повече предизвикателства и трудности при навлизането на пазара на ЕС“, посочва тя.

Джоу Дзинджу посочи, че по-строгите прегледи за чуждестранни инвестиции от ЕС и неговите държави-членки обикновено отразяват четири неща. Първо, прагът за задействане на прегледите на чуждестранни инвестиции обикновено е понижен. През 2019 г. само Германия намали съотношението на дялово участие до 10%, което предизвиква преглед на чуждестранните инвестиции. От 2020 г. както Франция, така и Полша обявиха, че придобиването на 10 или повече процента от техни местни компании от чуждестранни инвеститори ще бъде обект на преглед. Второ, съществуват все повече чувствителни индустрии. В допълнение към физическата или виртуалната ключова инфраструктура, ключовите технологии и продуктите с двойна употреба, основните доставки на материали, областите, в които може да се получи чувствителна информация, личните данни и медиите. Освен това, медицината и биотехнологията също бяха включени в обхвата на прегледа. Трето, удължаването на срока за преразглеждане. Срокът за преглед на сигурността на чуждестранните инвестиции е удължен от четири на осем месеца. Прекалено дългият период ще обезкуражи чуждестранните инвеститори да придобиват компании в ЕС и също ще доведе до отлив на желаещи европейски компании да бъдат захранени с чужд капитал, извън общността. Четвърто, акцент върху предварителното административно одобрение. Прегледът на чуждестранните инвестиции в ЕС през 2019 г. все още бе незадължителен, като той си запазваше правото да го прави на следващ етап. От 2020 г. страните-членки започнаха да подчертават силата на предварително административно одобрение. Дори в Германия и Чехия сливанията и уреждането преди официалното одобрение е възможно да доведат до санкции.

Джоу Дзинджу подчерта, че в този контекст завършването на преговорите за инвестиционно споразумение между Китай и ЕС е особено ценно. Споразумението се фокусира върху институционалното отваряне, а ангажиментите за достъп до пазара на високо ниво ще донесат повече възможности за инвестиции за компаниите от двете страни, ще променят сегашното пасивно положение на китайските компании, инвестиращи в Европа, и ще увеличат инициативата на китайските компании в преговорите за оферти. Съдържанието на споразумението обхваща сфрите на производството и услугите, нивото на достъп до пазара и дори включва нововъзникващи ключови области като електрическите превозни средства, химикали, телекомуникационно, здравно оборудване, „облачни услуги“, финанси, частното здравеопазване, екологични услуги, международни услуги, свързани с корабоплаването и въздушния транспорт. ЕС също така намали чувствителните области и затвори само области като енергетика, селското стопанство, риболов, аудио-визуални и обществените услуги.

Коментирайки перспективите в конкретни области, Джоу Дзинджу казва, че Китай и Европа имат голям потенциал в дигиталната икономика и зелените индустрии.

„По време на епидемията икономиката на различни страни се оказа затворена, но необходимостта от превенция и поддържане на социална дистанция също така доведе до бърз растеж в търсенето на дигитални услуги като възможности за работа от разстояние, дистанционно образование, телемедицина, интелигентно производство и електронна търговия. В този контекст промените в потребителските навици и начина на живот ще стимулират индустриите да ускорят своята дигитална трансформация и ще предложат по-високи изисквания към мрежовата инфраструктура и възможностите за прилагане на цифрови технологии в различни страни.

През последните години и Китай, и Европа се придържаха към пътя на зеленото, нисковъглеродно и циклично развитие. Председателят Си Дзинпин посочи в речта при спред 75-то Общо събрание на ООН: „Китай ще увеличи своя национален принос, ще предприеме политики и мерки, с които да достигне максимума на въглеродните си емисии до 2020 г. и да се превърне във въглеродно неутрална страна до 2060 г.“ През декември 2019 г. новата Европейска комисия предложи т.нар. „зелена сделка“, насърчавайки съюза за поеме водеща роля за постигане на въглероден неутралитет в световен мащаб до 2050 г. През септември 2020 г. Китай и ЕС решиха да установят диалог на високо равнище по въпросите на околната среда и климата и механизъм за диалог в дигиталната област.

Джоу Дзинджу смята, че Китай и ЕС имат техническа основа за сътрудничество по отношение на мрежовата инфраструктура, достатъчно научен и технологичен персонал и иновационни възможности. И двете страни се стремят да насърчават развитието на дигиталната икономика. Ако успеят да постигнат консенсус в постепидемичната ера, те ще работят заедно за развитието, а дигиталното икономическо сътрудничество ще покаже своя огромен потенциал.