Икономиката на Китай през 2020 година и прогнозите за 2021 година: ще наблюдаваме ли ново, т.нар. „Велико разделение“ в настъпващите десетилетия на ХХI век?!

„Светът е вече в „Глобална социално-икономическа криза“, минаваща под знака на COVID-19. Тази криза се съпровожда с „локдаун“-вълна, минаваща по цели континенти и затваряща икономики и общества, за което несъмнено вина има коронавирусът. Но в условията на тази криза се наблюдават интересни тенденции. Най-пострадали от тази криза се оказват западните икономики - САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и други” – с тези думи започва разговорът с проф., дфн., д-р ист. Нако Стефанов за Радио Китай.

В коментара си за икономическото състояние на Китай през изминалата година, известният български професор е категоричен, че – обратно на този факт – редица азиатски държави демонстрират значително по-висока устойчивост, както по отношение на коронавируса, така и по отношение на стопанското функциониране.

„Особено забележителен е примерът на КНР”, подчертава проф. Стефанов и продължава: „Страната, която първа бе засегната от COVID-19, демонстрира успешно справяне, както с коронавируса, така и с икономическия спад, съпровождащ мерките по справяне с епидемията. В борбата с тази болест Китай изгради ефективна стратегия, която в първия си етап акцентира върху масово тестиране на населението, проследяване на контактните лица и веригите на заразяване. След което следваше изолиране на заразените и активни мерки по спасяване на заболелите”.

В тази връзка професорът пояснява: „На един втори етап, ударението ще е върху създаването на колективен имунитет. Но не по примера на Швеция, където това започна да се осъществява за сметка на първоначалното допускане на свободно разпространение на коронавируса, съпроводено с немалко смъртни случаи. В Китай се разработват 11 ваксини, като почти половината са вече на финална фаза на подготовка. Така че този колективен имунитет ще се създава на базата на масовото ваксиниране на населението”.

По повод последните публикувани данни за икономическия растеж на Китай, експертът заявява:

„Особено впечатлява икономическото възстановяване на КНР. След очаквания спад през месеците на появата и разпространяване на COVID-19 в първата половина на 2020 г., последва процес на бързо възстановяване. В третото тримесечие на същата тази година растежът бе 4.9% спрямо същото тримесечие на 2019 г. Темповете на това възстановяване нарастват с изключителна скорост. Четвъртото тримесечие на 2020 г. растежът вече бе 6.5%. Особен бе успехът в индустриалната продукция, която през декември 2020 г. отбеляза скок със 7.3% спрямо същия месец година по-рано. Китай се възползва от голямото търсене от една страна на стоки, свързани със защита от коронавируса, а от друга на електроника, тъй като в условията на COVID-19 рязко се ускори броят на хората по света, които започнаха да работят дистанционно от вкъщи. Търговският профицит на Китай за 2020 година достигна рекордните 535 млрд. щатски долара, което е с 27% повече от 2019 г.”

„Необходимо е да се каже, че анализаторите на МВФ/ Международния валутен фонд/ очакваха съвкупния ръст на Китай за 2020 г. да не надминава 1.9%. Но КНР отново изненада с 2.3% растеж на годишна база”, казва още професорът и добавя: „В тази връзка възниква интересен въпрос за това накъде водят процесите, при които Китай осъществява ефективно възстановяване и развитие, докато съвкупният Запад засега трудно се справя с COVID-19, а обществото и икономиката стагнират? „

„Преди време Самюел Хънтингтън (Samuel P. Huntington) създава термина „Великото разделение“ (Great Divergence), използван по-късно от Кенет Померанц (Kenneth Pomeranz) в неговата книга „Великото разделение:Китай, Европа и формирането на модерната световна икономика (The Great Divergence: China, Europe, and the Making of the Modern World Economy). В нея той говори за това, че западните държави във втората половина на т.нар. „Ново време“ успяват да изпреварят останалите страни, като по този начин осъществява велико разделение между тях и останалия свят, продължава коментара си известният български професор, д-р на философските и исторически науки.

В края на коментара си той задава риторичния въпрос: „Остава да се запитаме дали днешната „Глобална криза“, минаваща под знака на COVID-19 не обозначава начало на рязко откъсване на редица азиатски страни, начело с Китай от Запада и останалия свят. Казано с други думи не наблюдаваме ли днес едно ново велико разделение, като този път изоставащият е Западът?”

И отговаря: „Навярно днес все още е трудно да се даде отговор на този въпрос. Само Времето ще покаже ще станем ли свидетели на „Новото Велико разделение“. Но така или иначе става ясно, че т.нар. „Дълъг Азиатски цикъл на икономическа динамика“, заменил във втората половина на 90-те години на ХХ век „Дългият Североамерикански цикъл на икономическа динамика“, придобива все повече и повече устойчиво развитие. Добре ли е това за света като цяло, в частност постъпателната устойчива динамика на водещата сила в осъществяването на „Азиатския цикъл“ - съвременен Китай, в условията на засилващ се хаос и кризисни процеси, които обозначаваме като „Глобална криза“ под знака на COVID-19?

Да, това определено въздейства благоприятно върху социално-икономическия климат в глобален план. Тъй като работещата стопанска система на КНР в днешните сложни условия все повече и повече започва да играе ролята на локомотив за глобалната икономика. А успешната китайска антикоронавирусна стратегия показва добър пример за това, как човечеството може и следва да се справя с опасности от типа на COVID-19.