Джан Юйен: През 2021 г. световната икономика може да види по-добри дни

Неотдавна директорът на Китайския институт за световна икономика Джан Юйен публикува статия, в която посочва, че ако бъде подписано инвестиционно споразумение между Китай и ЕС, както и Споразумението за регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), през 2021 г. световната икономика ще види по-добри дни.

През изминалата 2020 г. епидемията от COVID-19 се разпространи по целия свят и причини сериозни щети за икономическите, търговски и инвестиционни дейности, а степента на въздействието ѝ бе белязано и от регионалните различия. Несигурността, поради развитието на епидемията, устойчивостта на големите икономики, политическите процеси и техните последици, глобалното и регионално икономическо управление, както и тенденцията на развитие на конкуренцията и сътрудничеството между големите сили до голяма степен ще определят основните процеси в световната икономика през 2021 г.

Като цяло огромното въздействие на епидемията върху световната икономика се прояви най-напред в рязкото намаляване на икономическия растеж. Международният валутен фонд (МВФ) посочи в доклада си за световната икономическа перспектива, че през 2020 г. глобалната икономика ще спадне с 4,4%. Въздействието на епидемията от COVID-19 върху различните икономики също е неравномерно – напредналите ще отбележат спад от около 5,8%, като в САЩ той ще е 4,3%, а в еврозоната – 8,3%. Спадът в развиващите се икономики се очаква да бъде 3,3%. Понастоящем Азиатско-тихоокеанският регион започва да се възстановява, но има разлики в скоростта между различните страни. Очаква се икономическата активност в региона да намалее с 2,2% през 2020 г., което представлява спад с 0,6 процентни пункта от юнската прогноза на МВФ.

В световен мащаб най-тежкото въздействие върху икономическия растеж беше през второто тримесечие на 2020 г. Въпреки това, започвайки от втората половина на второто тримесечие Китай първи се възстанови и се превърна в единствената голяма икономика в света, постигнала положителен икономически растеж. През третото тримесечие на икономиките на много държави също започнаха да се възстановят. Основната причина за това е, че разрастването на епидемията бе потиснато в различна степен, както и бързите и мащабни мерки за спасяване на икономиките, приети от правителствата на различни страни. Тъй като обаче нова вълна от епидемията започва да се разпространява бързо в доста страни, очакваното икономическо възстановяване на света, особено на развитите икономики, вероятно ще се забави през четвъртото тримесечие на 2020 г.

Икономическата стагнация обикновено е придружена от спад на цените и увеличаване на безработицата. През януари 2020 г. индексът на потребителските цени (ИПЦ) в САЩ е бил 2,5%, през май лихвените проценти паднаха с 0,1%, а през ноември се повишиха до 1,2%. В Европа и Япония положението е подобно и ИПЦ показа същите колебания, сходни са нещата и в развиващите се икономики. През февруари 2020 г. равнището на безработица в САЩ е било едва 3,5%, а през април то е скочило до 14,7%, след това обаче спадна до 6,7% през ноември. Нивата на безработицата в еврозоната и Япония са подобни на тези в САЩ. Сред основните нововъзникващи икономики, безработицата в Русия също е нараснала, достигайки 6,4% през август 2020 г. Въздействието върху различните индустрии и групи в различните страни е доста различно. Сред тях хората с ниски доходи, младите и жените са най-засегнати, а положението на бедните допълнително се влошава.

Спадът в търговията и трансграничните инвестиции, както и промените в цените на суровините също са съпътстващи резултати от икономическата стагнация. Според доклада за търговията и развитието през 2020 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие, глобалната търговия със стоки през изминалата година ще спадне с една пета в сравнение с 2019 г., а глобалните преки чуждестранни инвестиции се очакват да намалят с 40% на годишна база.

Китай е рядко изключение в използването на чуждестранни капитали. От януари до ноември 2020 г. реално използваните чужди инвестиции промениха тенденцията си към спад и нараснаха с 6,3% на годишна база. В същото време, макар да са засегнати сериозно от епидемията, някои страна продължиха с провеждането на протекционистична политика, продължила да оказва негативно влияние върху търговията и инвестициите. Добрата новина идва от подписването на РВИП през ноември 2020 г. Раждането на най-голямата зона за свободна търговия в света и оценката на доклада от Международен валутен фонд (МВФ) относно валута и дисбалансите на 30-те най-големи икономики. През 2019 г. глобалното нетно салдо по текущата сметка като дял от БВП е продължило да спада и е достигнало 2,9%, което показва, че балансът на световната икономика продължава да расте.

Подобно на възстановяването на икономическия растеж, цените на суровините преживяха период на големи колебания през 2020 г. Например цената на желязната руда скочи през втората половина на 2020 г. Въпреки че цените на хранителните стоки в насипно състояние не претърпяха драматично увеличение и спад по време на международната финансова криза, те също претърпяха някои флуктуации. Освен това огромният ръст и спад на цените на активите в развитите икономики, поевтиняването на щатския долар и бързото разширяване на държавните дългове заедно допълват необичайната картина на международните финанси през 2020 г.

В отговор на въздействието на епидемията, правителствата на различни страни приеха различни форми на извънредна фискална и парична политика. По отношение на временната фискална политика, да вземем за пример САЩ. През март 2020 г. Конгресът одобри спасителен план за пострадалите от коронавируса бизнеси на стойност около 22 трилиона долара. Тъй като втората вълна на епидемията започва да бушува в Северна Америка и Европа, неизбежно е икономиките да увеличат допълнително своите усилия за спасяване на бизнесите, изпитващи затруднения. Въпреки че има различни критики относно времето, мащаба, изпълнението и дългосрочното въздействие на политиката, като цяло мерките за финансово подпомагане изиграха пряка и значима роля за поддържането на икономическия и социалния живот.

По отношение на паричната политика през първите 11 месеца на 2020 г. централните банки на големите икономики намалиха лихвените проценти над 200 пъти, особено тези в големите напреднали икономики продължават да поддържат свръхниски лихвени проценти. Трябва да се посочи, че след международната финансова криза от 2008 г. пространството за прилагане на конвенционални парични политики в големи развити икономики като САЩ, Европа и Япония е изключително тясно. За справянето с въздействието на епидемията се разчиташе предимно на неконвенционални парични политики, включително количествено облекчаване, отрицателни и нулеви лихвени проценти, целево кредитиране и така наречените „хеликоптерни пари“.

Но докато различните неконвенционални политики произвеждат положителни ефекти, те също така добавят несигурност към дългосрочния глобален икономически растеж. От глобална гледна точка, въпреки че възстановяването на реалната икономика и разхлабената парична политика до известна степен ще подпомогнат цените на активите, все още съществува разлика между цените на перспективните рискови активи и влошаването на качеството на кредитите. Паралелът на икономическото свиване и бързото покачване на цените на активите означава, че не е малка вероятността световните капиталови пазари да изпитат огромни колебания в бъдеще. Сериозните колебания на капиталовите пазари на големите икономики неизбежно ще доведат до негативни ефекти и ще се разпространят и върху други страни и региони и по този начин ще стимулират отрицателна обратна връзка.

През 2020 г. глобалната икономика се оказа изправена и пред един друг сериозен проблем, а именно „нетипичните“ промени в обменния курс на щатския долар. В миналото, когато имаше рецесия или финансова криза, хората инстинктивно увеличаваха своите запаси в сигурни активи, за да се предпазят. В повечето случаи, активите в щатски долари играеха ролята на сигурно убежище, но сега рецесия, причинена от въздействието на епидемията, представя различна картина: от март до септември 2020 г. общият размер на американския дълг, държан от чуждестранни централни банки, бе намален с около 155,2 млрд. долара. Купувачите на държавни облигации на САЩ са Федералният резерв, а не международните инвеститори и американските фондове. Това доведе до спад на цените на американските облигации през март 2020 г. и съответно до значително намаляване и в индекса на долара. Причината за тази „аномалия“ е свързана не само с неограниченото и неопределено вливане на безпрецедентна ликвидност в икономиката от правителството, но също така и с накърнения статут на САЩ в световната икономическа структура. От началото на настоящия век делът на американския държавен дълг в глобалния БВП продължава да нараства, докато делът на американската продукция в него да намалява. Тази ситуация е подобна на „трифиновата дилема“, с която се сблъсква системата от Бретън Уудс през 60-те години: от една страна, американският долар и златото се поддържат във фиксирано съотношение и свободно конвертируеми, а от друга огромно количество американски долари циркулират извън САЩ. Колапсът на системата от Бретън Уудс в началото на 70-те може да е метафора за бъдещите доларови тенденции.

Основният въпрос за 2021 г. е дали човечеството ще съумее да постави бързо под контрол втората вълна на епидемията, което на свой ред ще окаже пряко влияние върху глобалната икономика. Тази ситуация обаче увеличава значително трудността за съставянето на надеждни прогнози. Положителната новина е, че ваксините, разработени от САЩ, Европа и Китай, вероятно ще бъдат приложени масово през първото тримесечие. В същото време политиците в големите икономики ще продължат финансовите спасителни мерки и свръхразхлабената парична политика.

Негативната новина е, че през декември 2020 г. във Великобритания се появи нов щам на вируса, който е по-заразен и доведе до практически пълно затваряне на Лондон. В отговор Европейската централна банка понижи прогнозата си за растежа на БВП в еврозоната през 2021 г. Много вероятно е през 2021 г. световната икономика да се възстановява неравномерно, като скоростта за това ще варира в зависимост от региона. Основните икономики може да се свият отново през първото тримесечие и да ускорят възстановяването си през второто и третото. Неизбежно обаче ще има промени в заетостта, цените, търговията, капиталовите и валутните пазари и цените на суровините.

Дори ако епидемията бъде поставена под ефективен контрол, възстановяването на световната икономика през 2021 г. ще се сблъска с различни смущения. Доклад на рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ прогнозира, че през 2021 г. световната банкова индустрия може да се изправи пред най-трудната година от международната финансова криза насам. Краткосрочните и средносрочни рискове са следните: първо, преди пълното приключване на епидемията кредитните рейтинги на банките, които са под непрекъснат натиск, могат да намалеят; второ, правителствата на различни страни постепенно ще прекратят помощта си за сектори, засегнати от епидемията, и тези краткосрочни помощи могат да се увеличат корпоративните дългове и тези на домакинствата и да затруднят обичайното финансиране; трето, продължаващият ръст на корпоративния дълг и по-големият дял на необслужваните кредити ще поставят качеството на активите и рентабилността на банките под огромен натиск; четвърто, нарастването на потенциалните проблеми на пазара на недвижими имоти, засилените онлайн продажби и дистанционната работа поради епидемията също ще донесат финансови проблеми на собствениците.

Обобщавайки глобалното и регионалното икономическо управление, може да очакваме сътрудничеството и конкуренцията между основните икономики около реформата на СТО да бъдат засилени в същата пропорция и са възможни както пробиви, така и влизането в задънени улици. Ако обаче инвестиционното споразумение между Китай и ЕС започне да работи, заедно с прилагането на РВИП, поне в областта на търговията и инвестициите, световната икономика ще види по-добри дни.