Китайската икономика се ориентира към висококачествено развитие въпреки трудностите от пандемията

Отминаващата 2020 г. се оказа необичайна в много отношения. В началото ѝ избухна епидемия от COVID-19, която се разпространи бързо по целия свят. Китайските власти и граждани предприеха най-мащабните мерки в новата си история, за да се справят с разпространението на вируса и успяха. В същото време Пекин направи така, че икономическата активност в страната да не спира задълго и се възстанови сравнително бързо и безпроблемно след първоначалното затваряне.

Заради епидемията през първото тримесечие китайската икономика отчете безпрецедентния за последните над 30 години отрицателен ръст от минус 6,8 процента. Много компании бяха изправени пред трудности, свързани с недостиг на финансиране, ключови дейности като потреблението се оказаха в сериозен застой и резултатът от това бе спад, който принуди правителството да обяви серия от мерки за облекчаване на тежестта върху компаниите.

На провелата се през май 2020 г. трета сесия на ОСНП китайският премиер Ли Къцян изнесе доклад, в който акцентира върху осигуряване на заетост, основните нужди на гражданите и бизнеса, гарантиране на снабдяването със зърно и енергия, стабилизиране на индустриалната и снабдителната вериги, външната търговия, инвестиции и финанси.

През следващите месеци, наред с продължаващите антиепидемични мерки и сериозния спад на заразените с COVID-19, политиките в подкрепа на бизнеса и промишлеността също започнаха да дават резултат. По данни на националната статистика, през април добавената стойност на промишлеността и износът отново се върнаха на територията на положителния растеж, през юни това стана за външната търговия и бюджетните приходи. През ноември външната търговия е нараснала с 8,3%, а продажбите на дребно – с 5%.

На първи декември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува статистически данни за второто тримесечие, според които през 2020 г. световната икономика ще се свие с 4,2%, но в същото време Китай ще остане единствената страна с положителен растеж. Очакванията на организацията са, на фона на глобалния спад възстановяването на китайската икономика да даде тласък за укрепване на световната индустриална и снабдителна верига.

Възстановяването като цяло на китайската икономика се дължи на редица мерки и политики. От първи януари 2020 г. официално влезе в сила Закон за чуждестранните инвестиции, целящ насърчаване на външните капиталовложения в страната. Заради пандемията обаче преките чужди инвестиции намаляха, но с овладяване на пандемията Китай отново се превърна в предпочитана дестинация за инвеститорите. Данни на Министерство на търговията показват, че от януари до октомври реално използваните чуждестранни инвестиции в страната са достигнали 800 милиарда юана, като за октомври те са били 81,87 милиарда юана или ръст от 18,3% на годишна база. Също така растежът на чуждите инвестиции е положителен за седем поредни месеца.

На пресконференция през октомври говорителят на Държавната комисия за развитие и реформи Мън Уей заяви, че тази година „Мерцедес Бенц“ и пекинската компания „Фотон“ са формирали съвместна компания за производството и продажбата в Китай на камиони, германският гигант в химическата промишленост BASF е започнал изграждането на завод в град Джандзян, а делът на произведените в Шанхай части за електромобилите „Тесла“ непрекъснато се увеличава. Това, по думите на говорителя, е доказателство за засилващата се увереност на чуждия бизнес относно бъдещото му развитие в Китай.

Китай е страна, която на фона на протекционистките тенденции от последните години, подкрепя решително търговската либерализация и отваря пазара си към света. От 4 до 9 септември 2020 г. в Пекин се проведе международно изложение за услуги, в което участваха 18 000 компании от 148 страни, а в началото на ноември Шанхай бе домакин на поредното издание на Международното изложение за внос в Китай, което събра близо 340 компании от над 70 страни, сред които представители на „Форчън 500“, работещи в областта на селското стопанство, автомобилния сектор, техническото оборудване, потребителските стоки, медицински апарати, здравни продукти и други. На изложението председателят Си Дзинпин за пореден път заяви, че „в бъдеще Китай ще продължи да разширява отварянето си, следвайки духа на откритост, сътрудничество, солидарност и взаимна изгода“.

Мерките за стабилизиране на външната търговия се оказаха успешни. Данни на митниците показват, че от януари до ноември стокообменът между Китай и останалите страни се е увеличил с 1,8% на годишна база. За последните 6 месеца външната търговия е реализирала положителния растеж. Износът и вносът на Китай с петте му основни търговски партньори – АСЕАН, Европейския съюз, САЩ, Япония и Южна Корея са нараснали. АСЕАН остава най-големия търговски партньор на Китай, като стокообменът помежду им се е увеличил с 6,7%. ЕС е вторият по големина търговски партньор на Китай и стокообменът между тях заема 14% от външната търговия на Китай, като също бележи ръст. САЩ остават на трето място с ръст на стокообмена от 6,9%, което представлява 12,6% от външната търговия на Китай.

Въпреки засилването на протекционизма в световния мащаб, усилията на Китай за сключването на споразумения за свободна търговия не спират. Успех в това отношение бе подписаното на 15 ноември Споразумение за всестранно регионално икономическо партньорство (RECP), в което участват 16 държави, включително АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия. Споразумението ще е от полза за по-нататъшното разширяване на търговията в Азиатско-техоокеанския регион и света.

В 13-ия петгодишен план за социално-икономическо развитие (2016-2020) Китай си постави за цел окончателното избавяне от бедността. Пандемията от COVID-19 увеличи трудности за постигането ѝ, но въпреки това последните 52 слаборазвити околии и 1113 села покриха формалните критерии за излизане от бедността. Правителството и местните власти организираха мащабна кампания за подпомагане на бедните чрез потребление. Хиляди специалисти бяха изпратени в слаборазвити райони, за да подпомогнат населението там да придобие професионални умения, които да му дадат възможност да работи за развитието си. Всичко това намали в значителна степен щетите от епидемията върху най-уязвимите групи на китайското общество.

„След осемгодишни усилия ние постигнахме целта за изкореняване на бедността. Всички хора, живеещи под прага на бедността в селата съгласно сегашните критерии, вече не са бедни. Ликвидирахме абсолютна бедност и постигнахме нещо, с което може да се гордеем“, каза китайският председател Си Дзинпин на провелото се на 3 декември заседание на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП. Постигането на целта означава, че в хилядолетната история на китайската нация за първи път е била ликвидирана абсолютната бедност и това е голямо събитие както за страната, така и за света. Подпомагането на бедните чрез индустриално развитие, преместване, образование оказало важна подкрепа за справянето с бедността.

На провелия се от 26 до 29 октомври Пети пленум на 19-ия ЦК на ККП бяха одобрени препоръки за изработването на 14-ия петгодишен план за социално-икономическо развитие и дългосрочни цели до 2035 г. В препоръките, освен че се поставят целите за висококачествено развитие, подобряване на икономическата структура, повишаване на способностите за иновации и технологичното ниво, бе включена и необходимостта от „създаване на нова структура за развитие на базата на двойна циркулация, в чиято основа е вътрешния икономически цикъл“. Това е стратегическо решение на ЦК на ККП, отчитащо огромните промени в света и развитието на Китай. През последните години световната политика и икономика се промениха, икономическата глобализация е изправена пред трудности. При такива условия китайското ръководство прецени, че трябва да се постави акцент върху вътрешния пазар като двигател за развитието. По думите на Си Дзинпин, това е стратегически избор за повишаване нивото на икономическо развитие и създаване на предимства в международното сътрудничество и конкуренция. Новият модел не представлява затворен вътрешен цикъл, а по-отворена двойна циркулация, която ще позволи по-оптималното привличане на глобални ресурси и ще удовлетвори вътрешните нужди, повишавайки в същото време цялостното технологично ниво.

През 2020 г. китайската икономика бе подложена изпитание от епидемията от COVID-19, но показа своя гъвкавост, реализирайки положителния растеж. А това дава увереност в нейното развитие през следващата година, което ще бъде от полза не само за китайците, но и за хората от всички останали страни.