Сиди и Хунцун – перлите на Анхуей

В южната част на провинция Анхуей, в район, който някога е носел името Хуейджоу, се намират две села – Сиди и Хунцун. Тук времето е оставило почти непокътнати древните къщи, с тяхната очарователна архитектура и традиционен дух. От 2000 г. тези села са част от Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, като в мотивите за включването им се посочва, че те са „запазили в голяма степен древния си облик, а тяхното планиране, архитектура, декорации и водоснабдителна система са уникални културни реликви“.

Село Сиди е построено по време на династия Северна Сун (10-12 век), разраства се и се развива при Мин (14-17 век), и преживява период на разцвет в началото на цинското управление. Така, историята на селището, чието име идва от източната и западната реки, минаващи през него, се простира в почти десет века.

В село Сиди има три родови храма на предците, внушителна арка и 224 къщи в самобитния за района архитектурен стил „хуей“, отличаващ се с бели стени, черни керемиди и покриви във формата на конска глава. Гледано от въздуха селото наподобява лодка – къщите в него са разпръснати като каютите на корпуса, дърветата приличат на мачти, арката е платното, а околните планини – морето.

След месец Ху Гуопин, местен жител, ще отбележи 70-годишния си юбилей. Той е роден в Сиди и е учил за зидар. На младини, заедно със бригадата си е работил по ремонта на старите и западнали сгради в селото. Днес с гордост може да каже, че почти всичко тук е минало през ръцете му. Запечатвайки миналото чрез работата си по къщите, той все пак е свидетел и на големи промени.

„Когато учих занаят, нямаше книги за четене. След това избрах да стана зидар, учих три години, малко по малко започнах и работа. По онова време селото ни бе западнало, а пътищата много лоши. Майсторът ни казваше, че макар да имат просторни домове, селяните живеят лошо. По-късно обаче се появиха възможности. Едно момиче от Пекин дойде тук, учеше архитектура и това ѝ бе следдипломна квалификация. Веднъж, докато се разхождаше из селото се заговорихме и тя ми каза, че тук е невероятно. Отговорих, че не мога да ѝ обясня много и ѝ казах, че е най-добре да се види с трима от по-възрастните. След това дойде и партийния секретар на провинцията и сметна, че природата и пейзажа в селото са подходящи за привличането на туристи, успя да убеди за това и нашия секретар. Така селото ни започна да се развива, нароиха се местата за селски туризъм и забавления, магазинчетата и животът на хората бавно и постепенно започна да се подобрява. Търпяхме лишения и трудности, но сега, когато се обръщаме назад, виждаме, че всичко си е струвало“.

Макар Ху Гуопин да е вече на възраст, той продължава да работи като надзорник на екологичните и санитарни условия в Сиди, напомняйки всеки ден на съселяните си да чистят през вратите си и пазят околната среда. Благодарение на тази грижа възрастният мъж е нещо като местна знаменитост.

Всяка година хиляди туристи посещават село Сиди, за да се потопят в отминали времена, да разгледат забележителностите и се откъснат за малко от забързания градски живот.

Пан Дзъин е управителка на къщата за гости „Ху Тунли“. В ресторантчето ѝ посетителите могат да седнат на чаша ароматен чай, да се отпуснат и хапнат местен деликатес, приготвен от самата стопанка.

„Харесвам добрата кухня. Благодарение на старата хуейджоуска култура, която пазим в ресторанта, хората могат да се почувстват тук като в истински дом. В днешното време туристите отделят голямо внимание на храната, условията за нощуване и транспорта. Смятам, че кухня е на първо място. В ресторанта ни се опитваме да използваме по най-добрия начин продуктите, отглеждани от местни стопани, ястията ни са автентични, без специални добавки, така че да дадем възможност на клиентите да усетят оригиналния вкус на това, което ядят“.

Пан Дзъин е изключително придирчива при подбора на продуктите. За нея всичко трябва да бъде чисто и екологично. Преди време, разбрала, че някои от стопаните имат повече възможности и им предложила да започнат да отглеждат повече птици и добитък, които впоследствие изкупува от тях. С течение на годините това се оказва добър източник на допълнителни доходи за местното население, а за Пан Дзъин – една благородна кауза в помощ на бедните.

„Аз също искам да намеря своето призвание на това скромно място. Чувствам се щастлива и удовлетворена всеки ден. Ако няма нещо извънредно следобедите карам електрическия си скутер из околните планини, копая с мотика поникналата трева. Този груб селски начин на живот ми е близък и в него се усещам на място. За мен атмосферата е неповторима. Заради бързия ритъм и стреса в работата, много хора от големите градове идват тук, за да общуват със селяните и съпреживеят нашата култура“.

За да запазят местната култура властите на Сиди са изработили три мерки: залесяване, като целта е районът да добие славата на „селото с десетте хиляди дървета“; опазване на природата и околните гори, което включва разумно застрояване и справяне със замърсяването, и „лекуване“ на болните дървета, предвиждащо организирането на два професионални екипа, които да проверяват и прочистват 18-те хиляди акра борови гори в землището на селото.

Ако надживялата времето архитектура и девствените гори са съкровището, което поколения хора в Сиди са пазили, то в съседното село Хунцун предците са завещали неизчерпаемата си изобретателност и изумрудени води.

Хунцун е наричано често „селото от традиционната живопис“. Подобно на Сиди, сградите тук са в типичния хуейджоуски стил, с бели стени и черни покриви, богато декорирани с изящни дърворезби. Древният район Хуейджоу е богат на гори, затова при направата на повечето къщи тук се използва много дървен материал, даващ също така възможност да се прояви таланта и креативността на майсторите-резбари. Хуейджоуската дърворезба е предимно декоративна и може да се види във всички сгради, както и по домакински прибори. Разбира се, при нея се търси не само естетическа наслада, но и практичност. Митични герои, пейзажи, цветя и птици, сцени от легенди са сред най-често срещаните мотиви.

През 2006 г. хуейджоуската дърворезба е включена в списъка на националното нематериално културно наследство, а 50-годишният Уан Дъхун е един от неговите наследници. За да даде възможност на повече млади хора да се запознаят и усвоят тънкостите на това изкуство, той и екипът му изнасят редовно лекции в университети, организират пленери и майсторски класове.

„Роден съм и съм израснал тук. Причината да започна да уча и се занимавам с дърворезба се дължи в голяма степен на Хунцун. Като малки играехме в храма „Чънджътан“, който хората наричаха императорски дворец. В него има гравирани и изрисувани греди, представляващи нашата култура и наследство. Така миналото стана мой учител и в живеейки сред него, за мен нямаше друга посока, освен да поема по пътя на запазването и предаването му“.

Уан Дъхун нарича работилницата си „Център за предаване и запазване на хуейджоуската дърворезба“ и в нея идват ученици от цялата страна.

„Много от хората, с които започнахме да учим заедно занаят, впоследствие смениха професионалното си поприще, но аз не се отказвам. Това е заради любовта ми към традиционните занаяти и усещането, когато вая дървото. Някои приятели ми казват, че ако бях превърнал работилницата си в ресторант, досега щях да съм спечелил много повече. За мен обаче това не е важно. Днес например, тук ще дойдат студенти от Анцинския нормален университет. Идват хора от много далеч, за да се учат, и смятам, че популяризирайки изкуството на нашата дърворезба, върша нещо полезно и за страната и за нас самите“.

Хората в Хунцун пазят грижливо традиционната си култура и предават на децата си новаторския дух, който ги е отличавал през вековете. Селската система за водоснабдяване, която е в експлоатация от близо век, е олицетворение на този дух. Жителите на Хунцун го наричат „селото с форма на бик“, а водоснабдителната система представлява петте органа на животното. Тя е замислена преди 600 години, по време на династия Мин, а процесът по изграждаднето ѝ е отнел повече от столетие. Най-напред е разширен естественият водоем – езерото Юеджао, което има формата на полумесец и представлява „стомаха на бика“. След това жителите на Хунцун изграждат резервоар на река Джъян в западната му част и облицовани с камъни канали, които са „червата на бика“. Използвайки особеностите на терена, водата, която тече от запад към селото, бива насочвана от юг на изток, преминава през всяка къща, филтрира се в езерото Юеджао, след което отново тече около домовете и се отправя отново на юг. След второто филтриране тя най-накрая се влива в близката река, образувайки един перфектен воден цикъл. Този забележителен за времето си дизайн на водоснабдителната система на селото решава практически завинаги проблема с водата за гасене на пожари и пиене, а още по-удивително е, че нивото на водата в „бичите черва“ винаги се поддържа на определено ниво, предотвратявайки опасността от наводнения при проливни дъждове.

Уникалната архитектура в комбинация с природата на Хунцун привлича тук много туристи, а това на свой ред е подобрило значително жизнения стандарт на местните хора. През 2019 г. селото е било посетено от 2,8 милиона души, а 83% от местните са били ангажирани с бизнес, свързан с туризма. Не само това, докато Хунцун използва 20% от туристическите приходи за опазване на културните реликви, други 8% се раздават на жителите му като дивиденти.

70-годишният Уан Сънцян е местен писател. Той е със средно образование, но е автор на множество книги за историята и културата на Хунцун, които неуморно проучва. Според него, хората в селото днес живеят добре, защото са се научили да ценят „водното злато“, с което ги е надарила природата:

„Нашата водна система е душата на селото. Благодарение на развитието на туризма, всички знаят, че обликът и околната среда на Хунцун, особено водата, са изключително важни за нашето развитие. Така че, всички я ценим. Не трябва да хвърляме в нея отпадъци, не трябва да мием мръсни неща в нея. Тази природа е основата за нашето съществуване. Можем да се развиваме устойчиво само като използваме разумно и опазваме околната среда. Всъщност трябва да ценим не само водата тук, но също така пейзажа и пътищата“.

Сиди и Хунцун са едно органично цяло с околната природа и такова са били през цялата си многовековна история. А хората в тях продължават и до днес да пазят завета на предците си за мълчаливия обет с природата, който се крие в простата формула – вие не ме разочаровайте, и аз няма да ви разочаровам.