Китайският финтех сектор с бърз ръст, въпреки необичайната година

Дългите опашки пред банкомати са рядко срещана гледка в Китай, където хората свикнаха да плащат за всичко с мобилните си телефони вместо в кеш. Мнозина дори не могат да си спомнят кога за последно са теглили пари.

Вместо да посещават банкови офиси хората, особено по-младите, използват все по-активно мобилни телефони и компютри, тъй като интернет и мобилните приложения дават им дават възможност да свършат почти всичко, свързано с техните пари и сметки.

Официални данни показват, че от края на миналата година до септември броят на банкоматите в Китай е намалял с 68 600, а 2790 клона на търговски банки са затворени през първите 11 месеца, след над 6280-те, прекратили дейността си за последните две години.

Промяната в банките е просто един от примерите за усилията на Китай да насърчи развитието и иновациите на финансовите технологии (финтех) и даде тласък на дигиталната икономиката, където търсенето за безконтактни услуги нараства постоянно, а на фона да пандемията от COVID-19 се появяват нови бизнес модели, свързани с пазаруването от дома.

Поради проблемите, които причини COVID-19, свързаните с финтех иновации в страната продължиха да предоставят по-удобни и надеждни решения за обикновените потребители, реалната икономика и социалното развитие, подкрепени от информационни технологии като облачните изчисления, големите данни, изкуствения интелект и мобилния интернет.

„С разширяването на дигиталните, и особено мобилните, разплащания в страната, основните финансови услуги са като цяло достъпни във всички райони, било то градски или селски. Китай е водеща страна в света по достъпност и мащаб на мобилните разплащания, в която се прилагат широко приемането на пари в реално време, теглене и преводи“, казва Гуо Шуцин, председател на Китайската банкова и застрахователна регулаторна комисия.

Появата на нови бизнес модели през 2020 г. като преките излъчвания в интернет дадоха тласък на онлайн потреблението от дома, като продажбите на дребно нараснаха с 9,7% нае годишна база за първите три тримесечия, надхвърляйки 8 трилиона юана (1,22 трилиона долара), по данни на Министерството на търговията.

Реалната икономика получи нова жизненост благодарение на финтех иновациите. Дигиталните кредити увеличиха значително наличието на приобщаващото финансиране чрез провеждането на интелигентен контрол на рисковете с помощта на големи данни, казва Гуо Шуцин. Според банковата и застрахователна регулаторна комисия, приобщаващите заеми за малки и микро компании да нараснали с 30,5% и са били 14,8 трилиона юана в края на септември, докато необслужваните кредити на частните фирми са се увеличили с 1,6 трилиона юана за същия период и са достигнали 5,4 трилиона.

Дигиталната трансформация на финансовия сектор също е допринесла за спринта на Китай към целта за изкореняване на абсолютната бедност. За първото тримесечие онлайн продажбите на земеделска продукция е достигнала 93,68 милиарда юана или ръст от 31% на годишна база.

Пилотните тестове на дигиталната валута, която позволява разплащанията от точка до точка между потребители и търговци, също показват решимостта на Пекин да елиминира финансовите и свързани с информацията рискове в дигиталната икономика. През тази година подобни тестове бяха проведени в Шънджън, Чънду, Суджоу и новата зона Сюн'ан, очаква се в следващата те да включат повече райони, включително столичния Пекин-Тиендзин-Хъбей, в делтата на река Яндзъ и залива на Гуандун, Хонконг и Макао. През октомври 10 милиона дигитални юана бяха раздадени на жители на Шънджън, с които те могат да плащат в местни магазини, а малко по-късно други 20 милиона бяха отпуснати в Суджоу. За да оптимизира пилотния проект, Китайската народна банка си сътрудничи с големи компании във финтех сектора и електронната търговия като JD Digits и Didi Chuxing. До края на август за разплащане с дигитални юани са били идентифицирани над 6700 пилотни сценария, включващи кетъринг, транспорт, пазаруване, плащане на сметки и обществени услуги.

Финтех иновациите предлагат повече възможности за пазарните играчи да получат достъп до потребителите. В същото време обаче се появяват и нови проблеми, свързани с устойчивостта на финансовия сектор, информационната сигурност и лоялната конкуренция.

За да се справи с тези проблеми Китай предприема иновативен и предпазлив подход и въведе серия от мерки за пресичане на рисковете от задлъжняване, нелоялно конкуренция и изтичането на лични и други поверителни данни.

Взаимното кредитиране онлайн (P2P), при което инвеститорите избягват традиционните финансиращи институции като банки и се свързват директно с потребителите, тази година отпадна от полето на иновациите в резултат на усилията на правителството да се справи с рисковото финансиране. До средата на ноември броят на занимаващите се с взаимно кредитиране спадна от 5000 до нула.

В отговор на повишената чувствителност на гражданите към личните им данни на фона на бързо разпространяващите се онлайн транзакции, парламентът на страната одобри закон за тяхната защита.

Според Гуо Шуцин, необходимо е също така да се осигури лоялната пазарна конкуренция, тъй като технологичните гиганти могат да използват предимствата си от монопола си върху данни, за да възпрепятстват нормалното функциониране на пазарните субекти и придобият прекомерни ползи и влияние. „Трябва да отделяме по-голямо внимание на големите компании, така че те да се пречат на влизането на нови играчи на пазара, да събират данни по нетипични начини и да отказват да споделят информация, която по закон е публична“, казва той.

Коментирайки рисковете от някои пазарни играчи, които са „твърде големи, за да се провалят“, Гуо казва, че регулаторите трябва да следят отблизо тези във финансовия бизнес. „Трябва да наблюдаваме комплексността и разпростирането на ефекта от техните бизнес рискове, да ги предотвратяваме навреме, както и да оценяваме нови, скрити систематични проблеми“, добавя той.

Според прогноза на международната компания за пазарни проучвания International Data Corporation (IDC), китайската финансова индустрия възприема активно ново поколение информационни технологии, разходите ѝ за които ще достигнат 220,8 милиарда юана до края на 2020 г.

За да бъде в крак с тенденциите в развитието на финтех иновациите, Китай трябва да разработи също адекватни технологии и правила за мониторинг, смята Лу Шучун, генерален секретар на Националната асоциация за интернет финанси.