Новият модел за развитие на Китай връща икономиката му по пътя на растежа

През тази година китайската икономика се оказа изправена пред безпрецедентни предизвикателства, свързани с глобалната криза заради пандемията от COVID-19 и нарастващият търговски протекционизъм. Те създадоха силен натиск както върху вътрешното потребление, така и върху износа, но страната успя да мобилизира всички налични ресурси справянето с тях и въпреки резкия спад на икономиката й през първото тримесечие, тя постепенно възстанови инерцията си и започна да нараства от второто тримесечие насам.

Според прогноза на Международния валутен фонд от октомври, брутният вътрешен продукт на Китай ще се увеличи с 1,9% през 2020 г., което е с 0,9 процентни пункта повече от очакванията през юни. Ако бъде постигнато, това би превърнало Китай в единствената голяма икономика с положителен растеж през годината. Според анализатори, в основата на това стои мобилизацията и саможертвата на китайския народ по време на пандемията и адекватните решения на правителството през най-трудните месеци, благодарение на съчетанието от които страната успя да намери бързо балансиран подход, чрез който икономика да постигне правилния растеж, като същевременно се предотврати възникването на финансови рискове.

Новата парадигма за икономическо развитие, с която излезе Пекин, е моделът за двойна циркулация, при който вътрешният икономически цикъл играе ключова роля за възстановяването пи развитието, като в същото време взаимодействието между него и международните пазари играе подкрепяща и усилваща роля.

В неотдавнашна статия във вестник „Жънмин жъбао“, вицепремиерът Лиу Хъ посочва, че моделът за двойна циркулация е важно теоретично постижение в концепцията за социалистическата икономика с китайска специфика в новата епоха, насочено към изграждането на нова парадигма за развитие. Според него, значителното повишаване на вътрешното търсене (вътрешният икономически цикъл) ще даде тласък на разгръщането на силен и дълготраен растеж, както и ще насърчи устойчивото възстановяване на световната икономика.

На провелия се по-рано този месец Пети пленум на ЦК на ККП бе решено Китай да задълбочи структурната реформа на предлагането, да подобри макроикономическото регулиране и насърчи вътрешното търсене. Пекин „ще поддържа стратегическа решимост“ и ще се придържа към своята програма за развитие, като в същото време ще реагира активно на рисковете, предизвикателствата и възможностите, породени от промените във външната среда.

Официални данни показват, че през третото тримесечие основните икономически показатели на Китай вече са навлезли на територията на растежа. Анализатори на швейцарската банка UBS очакват ръстът на БВП да се възстанови до 8,2% през 2021 г., воден от износа и вътрешното потребление. „Виждаме, че износът нараства с 11 до 12 процента, докато световната икономика се възстановява от рецесията, подпомогната от бързото разработване на ваксини. Вътрешното потребление ще бъде подкрепено от по-силен растеж на доходите и увереност, тъй като дейностите продължават да се нормализират“, се казва в анализ на банката. Според него, моделът за двойна циркулация ще бъде един от ключовите елементи в следващият петгодишен план за социално-икономическо развитие.

„Философията на правителството е, че Китай трябва да се придържа към собствения си дневен ред за развитие, което според мен е много важно“, каза Жу Мин, ръководител на Националния институт за финансови изследвания към университета „Цинхуа“ и бивш заместник управляващ директор на Международния валутен фонд. „Въпреки че Китай се възстановява от въздействието на пандемията, вирусът все още се разпространява в много големи икономики, което може да доведе до нарастване на антиглобалистките популистки настроения“, смята той и добавя, че непрекъснатото печатане на пари от централните банки в световен мащаб е причинило прекомерна ликвидност и светът е в капан в несигурността на ниска инфлация и стагнация на растежа. „Пандемията и икономическата несигурност също ще доведат до глобална политическа несигурност“, смята Жу Мин.

Китайските експерти са единодушни, че новата парадигма за развитие с двойна циркулация ще бъде основата на предстоящия 14-ти петгодишен план (2021-2025), чийто акцент ще е разширяване на вътрешното търсене като стратегическа основа и интегрирането му със задълбочаваща се структурна реформа на предлагането, за да се създаде ново търсене чрез иновации и висококачествено предлагане, оптимизиране на структурата на предлагането, така че то да се съобрази по-добре с вътрешното търсене и използване на сравнителните предимства за изграждане силен вътрешен пазар, като същевременно страната остане важен играч в международната търговия.

Цай Фан, вицепрезидент на Китайската академия за социални науки, казва, че парадигмата за развитие с двойна циркулация съчетава ефективно отварянето и вътрешното развитие в отговор на променящата се международна и вътрешна среда. „Световната икономика навлезе в дълъг период на стагнация, която се усложнява допълнително от протекционизма и настроенията срещу глобализацията. На този фон разходите за труд на Китай растат, но в същото време се разширява и вътрешният пазар. Новата парадигма за развитие е насочена към по-високо ниво на отваряне с по-добро използване на сравнителните предимства на страната, свързани с международните вериги за създаване на стойност, регионалното развитие и вътрешния пазар“, обяснява той.

Предлагайки парадигмата за развитие с двойна циркулация, Китай се стреми също да предложи своята стратегия за координирано регионално развитие, така че различните райони в света да могат да се допълват взаимно и се стремят към интегрирано развитие на националните икономики.

Лян Хаймин, ръководител на базирания в Гуанджоу Институт за изследвания на „Пътя на коприната“ (iValley), смята, че Китай трябва да усъвършенства своите високоскоростни железопътни и международни въздухоплавателни мрежи, за да подобри логистичните услуги, които са ключови за стратегията за двойна циркулация и да се ангажира по-тясно и активно в икономическия обмен с регионите и страните, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, АСЕАН, Централна Азия и Европа. Според него, неочакваното избухване на пандемията не е променило цялостния и предварително определен път за развитие на Китай, но е създало нови възможности и сценарии.