Тибет по пътя към окончателното справяне с бедността

Тибет е един от най-изостаналите райони в Китай, но благодарение на мерките на правителството до края на 2019 г. 628 000 души там са се избавили от бедността, а 74 околии са изключени от списъка на слаборазвитите. Към момента абсолютна бедност в Тибет е премахната, през първото полугодие районът е бил на първо място в страната по ръст на БВП и доходите на населението, крачейки уверено по пътя на всеобхватното изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние.

През 2018 г. 26-годишният Нанка Вангчук от село Луома в околия Нагчу започва работа в скотовъдното стопанство „Гаърдъ“, където отглежда овес за фураж на якове. Благодарение на заплатата му от 3500 юана месечно още същата година младият мъж се избавя от бедността и споделя, че се чувства доволен и сигурен за бъдещето.

Стопанството „Гаърдъ“ е създадено през 2017 г. с инвестиция от 107,6 милиона юана. В него се отглеждат до 1000 глави якове, а благодарение на работата, която осигурява за местното население 812 домакинства са се избавили от бедността и имат около 9200 юана доходи на година. Стопанството е свързано и със 168 животновъдни кооператива, в които са заети хора от 3203 домакинства. Те могат да предават произведеното от техните якове мляко в 134 пункта в района. Изкупната цена е 12 юана на литър и местните стопани успяват да повишат доходите си, като в същото време не се налага да търсят работа далеч от родните си места.

Заради неблагоприятните географски и климатични условия много райони в Тибет са непригодни за нормален живот и се налага хората там да се преместват на по-добри места. Село Ганю е последното в околия Метог, чиято връзка с останалия свят е било 200-метрово въже, по което местните жители се „плъзгат“. Това обаче е било голямо предизвикателство за децата, които трябва да ходят на училище, и за възрастните, нуждаещи се от медицинска грижа. През 2019 г. държавата отдели 104 милиона юана, сред които 30 милиона инвестиции от провинция Гуандун, за да преместни хората от селата Ганю, Дока и Лунлие, които освен това страдат често от природни бедствия, в село Долунган, намиращо се на 94 километра от тях. За тях са изградени нови къщи, всяко семейство получава по половин му (около 330 кв.м.) земя за обработване и 7000 юана дотации, които се полагат на хора, живеещи в гранични райони. Днес тези хора са се избавили от бедността, а мнозина са се включили в отглеждането и производството на чай, което се опитват да развиват властите на село Долунган. До околийския център Метог има хубав път, но най-важно за хората е, че могат да роботят близо до домовете си.

Тибет е районът в Китай, в който най-много хора боледуват от ехинококоза. През 2016 г. процентът на заболелите е 6,92 пъти по-голям в сравнение със средното ниво за страната, като общият брой на пациентите е бил 26 000 случая, много от които сред бедното население. Тъй като болестта води до невъзможност на човек да работи нормално, тя е пряка причина за бедността и през 2015 г. китайското правителство командирова в Тибет медицински екипи, които да се борят с нея и оборудва 13 болници с нова апаратура и способности за лечение на ехинококозата.

Една от хората, които са страдали от болестта – Бутри от село Байлан, окръг Шигацзе, споделя: „Когато се разболях ми беше много трудно. Децата все още ходеха на училище, а аз трябваше да стоя вкъщи и не можех да се занимавам с по-тежка работа“. През 2018 г. Бутри се подлага на безплатна операция в болницата на град Шигацзе, успява да се възстанови и отново започва работа. През 2019 г. доходите на семейството ѝ достигат 20 000 юана. „Оздравях. Когато приключим работата на нивата, мога да се занимавам с други неща. Животът на семейството ни се подобри“, казва жената.