​Подписването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство показва, че мултилатерализмът е необратим

Китай и други 14 икономики подписаха в неделя най-голямата търговска сделка в света, Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което предвижда формирането на зона за свободна търговия в Азиатско-тихоокеанския регион, обхващаща една трета от световната икономика. Според китайски официални лица и експертите това е „историческа победа за многостранността, която ще помогне на регионалната и световната икономики да се справят с пандемията от COVID-19 и нарастващия протекционизъм“.

Подписана след години на преговори и случила се в критичен за глобалния политически климат момент, когато следващата администрация на САЩ ще встъпи в длъжност и светът ще трябва да се справя с непосредствените предизвикателствата, произтичащи от пандемията, новата регионална сделка ще помогне на Азиатско-тихоокеанския регион да поеме водеща роля при възстановяването и се противопостави на американската хегемония в региона, смятат икономисти.

В неделя китайският премиер Ли Къцян се изказа ласкаво за пакта, като заяви, че той е „не само постижение от изключително значение за регионалното сътрудничество в Източна Азия, но и победа за многостранността и свободната търговия“. „Споразумението, което подписахме след осем години преговори ще позволява на хората да видят светлина и надеждата в сегашните мрачни времена, доказвайки, че многостранността и свободната търговия остават основния и правилен курс, както и правилната посока за глобалната икономика и човечеството“, подчерта той.

Сделката, която включва Китай, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и 10-те члена на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), трябва да доведе до установяването на най-голямата зона за свободна търговия в света, обхващаща около една трета от неговото население и БВП. Това ще бъде и първата рамка за свободна търговия, в която влиза Япония с нейните ключови търговски партньори Китай и Южна Корея.

Извън сделката засега остават две големи икономики – САЩ и Индия. При президента Доналд Тръмп Вашингтон настояваше за двустранни, а не за многостранни сделки. Индия беше част от преговорите, но миналата година се оттегли от тях.

Според китайски икономисти, подписването на пакта демонстрира водещата роля на Пекин в прокарването на многостранно сътрудничество, което е в рязък контраст с актовете на правителството на САЩ, насочени към икономическо разделяне не само с Китай, но също и сред големите световни икономики.

„Подписването на споразумението показва, че Китай, който изигра много активна роля в преговорите за нея, е лидер в стремежа към търговска либерализация и насърчаване на глобален пазарен ред, основан на свободната конкуренция. То показва също, че Китай предлага на света свой модел на отворена платформа, която служи на всички“, казва в коментар за вестник Global Times Бао Дзиенюн, професор в Училището за международни изследвания и директор на Центъра за международни политически и икономически изследвания в Китайския народен университет.

Лиу Куейкуей, консултант по международен транспорт и търговия от Пекин, смята, че участието на някои американски съюзници като Япония и Австралия в споразумението показва, че протекционисткия курс на администрацията на Тръмп и стремежът към икономическата хегемония все повече губят своите привърженици дори сред обичайните „приятели“ на Вашингтон. „Това сигнализира, че САЩ стават все по-маргинализирани в Азия и че всъщност губят възможностите си да задават дискурса по азиатските икономически въпроси“, добавя той.

Чън Фънин, научен сътрудник в Китайския институт за съвременни международни отношения, също отбелязва, че подписването на сделката е корекция на протекционистките тенденции през последните няколко години, в които китайско-американската търговска война повдигна въпроси за глобалното сътрудничество. „Споразумението е сигнал, че сътрудничеството работи, което според мен е дори по-важно от ефекта, който ще има за растежа на БВП на участващите страни“, посочва той.

Успешното подписване на сделката породи също надежди за икономически обрат в Азиатско-тихоокеанския регион в ерата след коронавируса, тъй като се очаква да увеличи обема на регионалната търговия и да засили други форми на икономически обмен.

Съставен от 20 глави, обхващащи области от търговия със стоки до търговия с услуги, електронна търговия и държавни поръчки, пактът вероятно ще даде сериозни резултати още в краткосрочен план. Съгласно сделката членовете ще се стремят да намалят митата до нулеви за период от 10 години; в някои случаи те могат да бъдат премахнати незабавно, уточниха от Министерството на финансите на Китай. По-конкретно, за първи път Китай и Япония се договарят да намалят един за друг вносни мита.

Чън Бо, директор на Изследователския център за дигитални финанси към Централния университет по финанси и икономика, прогнозира, че с подкрепата на споразумението преговорите за зона за свободна търговия между Китай, Япония и Южна Корея също могат да се ускорят. „Мисля, че е възможно трите страни да отменят митата един за друг за някои продукти в скоро време, но общото им премахване ще изисква допълнителни поетапни преговори, предвид сложните отношения, които имат“, посочва той.

Експертите също така имат големи надежди азиатските страни да се върнат на гребана на икономическата вълна след пандемията. Така например, Чън Бо прогнозира, че в резултат на споразумението ще бъдат намалени загубите за около 150-200 милиарда долара за Китай, Япония и Южна Корея, причинени от китайско-американската търговска война. Той също така отбеляза, че подписването на споразумението ще ускори интеграцията и усъвършенстването на азиатско-тихоокеанските вериги за доставки, раждайки най-големия пазар в света и най-големите вериги за доставки.

Предишни оценки също показват, че премахването на митническите и немитнически бариери само по споразумението би увеличило БВП на Азиатско-тихоокеанския регион с 2,1 процента и световния с 1,4 процента.

Лиу Куейкуей заявява, че подписването на споразумението ще интегрира членовете му в най-голямата зона за свободна търговия в света и ще превърне Азия в регион на интегрална търговия, подобен на други глобални търговски блокове като ЕС и Северноамериканската зона за свободна търговия.

Освен това експертите подчертават, че подписването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство би добавило натиск върху САЩ, тъй като следващата администрация ще се изправи пред нова глобална търговска парадигма, характеризираща се с основна регионална система за свободна търговия, която не е водена от западните страни, а с Китай като основен организатор.

И въпреки че това не означава, че САЩ се провалиха напълно в опита си да сдържат Китай или биха спрели усилията да подкопаят възхода му в Азиатско-тихоокеанския регион, споразумението до голяма степен увеличава неяснотата за американските стратегии срещу Китай в тази област.

„Формирането на партньорството би нанесло тежък удар по американската индо-тихоокеанска стратегия, особено в търговския сектор, тъй като до голяма степен накърнява способността на САЩ да влияят и се намесват по азиатско-тихоокеанските въпроси. Това би било натиск независимо кой е в Белия дом“, смята Бао Дзиенюн. Той прогнозира, че следващата администрация на САЩ може отново да се присъедини към Споразумението за транстихоокеанско партньорство (TPP), за да заеме агресивна позиция по отношение на настоящото.

Лиу Куейкуей също е на мнение, че ако влезе в Белия дом, Байдън ще бъде принуден да преразгледа американския икономически хегемонизъм и протекционизъм и ще трябва да възстанови икономическите отношения с други страни, за да се съобрази с тенденцията на икономическа глобализация. „Байдън няма да копира политиките на Тръмп и китайско-американската търговска война трябва да се разведри в някакъв момент. Настоящото споразумение, според мен, би повлияло на темпото и степента на такова размразяване“, казва той.

Освен това е възможно Индия да преосмисли позицията си, въпреки че усилията на Япония да я върне на масата на преговорите през 2019 г. не се увенчаха с успех.

Ху Циму, старши научен сътрудник в Института за икономически изследвания към компанията „Синостийл“, прогнозира, че Индия няма да се присъедини към споразумението в краткосрочен план, тъй като условията за търговия със суровини на пакта не са много привлекателни за държава, разчитаща на софтуерни индустрии и е по-вероятно да застане на страната на САЩ, особени и заради търканията си с Пекин. Регионалното всеобхватно икономическо партньорство обаче не затваря напълно вратата за Индия. „Мисля, че то даде пример за отворен, поетапен, устойчив модел на регионални разговори, който може да бъде генерализиран в други преговори, като например в рамките и по модела на СТО“, отбелязва той.