България трябва да участва активно във формирането на общоевропейска политика към Балканите и към Китай
Това бяха думите ва българския вицепрезидент г-жа Илияна Йотова по време на онлайн конференция, състояла се в столицата София на тема „Балканите в стратегическата визия на Китай“, съобщиха от пресслужбата на президенството на Република България.
Конференцията беше организирана от Института за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество и Фондация „Фридрих Еберт“.
„Страната ни досега не успява да се възползва от инициативата 16+1“, бе категоричен българския вицепрезидент. И още: „Европа трябва да има свой мащабен проект за развитие в международен план и трябва да бъде много гъвкава в партньорството си с Китай, на прагматична основа, но с ясни правила. Същевременно Европейският съюз трябва да има своя мащабен проект за развитие и в международен план, а не да бъде наблюдател и да чака само покана за партньорство от чужди инвеститори”.Тази теза бе представена по време на конференцията г-жа Илияна Йотова, обобщават от пресслужбата на българското президенство.
В изказването си вицепрезидентът Йотова подчерта също, че отношенията с Китай и проектът за мащабна инвестиционна програма „Един пояс, един път“ трябва да се разгледат в контекста на поне четири нови обстоятелства. Безспорно, това са резултатите от изборите в САЩ, промяна в отношенията ЕС-Китай, пандемията и последствията от кризата.
ЕС е в нова финансово-икономическа ситуация, в условия на пандемия, трудна и рискова, каза още българският вицепрезидент и поясни: „Тази ситуация дава и възможности за нови проекти с инвеститори от трети държави, дори и в рамките на Плана за възстановяване”
Илияна Йотова открои основните аспекти на мащабния план на Китай „Един пояс, един път“, който до момента включва около 140 държави в целия свят с множество проекти. Част от него е форматът „16+1“, обхващащ страни от Централна и Източна Европа.
Вицепрезидентът посочи част от рисковете, които крие проектът – задлъжняването на страните към китайски банки; възможността за промяна на политическите реакции на страни, в които се реализират китайски проекти; рентабилността и качеството на проектите, се казва още в прессъобщгението на Президенството.
Българският вицепрезидент изтъкна, че тeндeнциятa нa нapacтвaщa ĸитaйcĸa иĸoнoмичecĸa aĸтивнocт нa Бaлĸaнитe e пoвeчe oт яcнa. Дoĸaтo пpeз 2005 г. ĸитaйcĸитe инвecтиции в peгиoнa ĸлoнят ĸъм нyлa, днec дoгoвopeнитe влoжeния нaдxвъpлят 25 млpд. дoлapa, ĸaтo ocнoвният дял e peaлизиpaн в пocлeднитe 5-6 гoдини.
За Китай Балканите са предверие към Евросъюза и основно чрез инфраструктурна дипломация Пекин си прокарва пътя към пазар с над 400 млн. потребители, подчерта Йотова в изказването си.
„Слаборазвитите откъм инфраструктура балкански държави са добър терен за влагане на свежи пари, при добри условия за сравнително кратки срокове. Купуването на пристанището в Пирея през 2017 година бе много добре премерен ход, в ситуация когато гръцката държава се нуждаеше от свежи инвестиции“, посочи вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта още, че особено страните от Западните Балкани се нуждаят от средства, а европейските субсидии не са достатъчни. „Освен това Брюксел поставя условия за реформи, за достигане на определени нива, които не се поставят от китайска страна“, отбеляза вицепрезидентът.
Илияна Йотова е убедена, че България трябва да участва активно във формирането на общоевропейски политики към Китай и към Балканите. „София не се възползва изцяло от потенциала си във външнополитическо отношение.
Енергията от европредседателството през 2018 г., за съжаление, се превърна в инерция“, каза вицепрезидентът. Тя посочи, че липсва достатъчно информация за развитието на проектите в рамките на формата „16+1“ в България и за Глобалния център за партньорство, който трябва да функционира у нас.
Според вицепрезидента внимание заслужава и тематичната инициатива „Един път на здравето“, приета добре от СЗО в условията на здравна криза.
В заключение Илияна Йотова акцентира върху многопластовата зависимост на Европейския съюз от Китай, която се разкри по време на пандемията от COVID-19. Според вицепрезидента ЕС трябва да преосмисли политиката си и да разчита повече на собствено производство и ресурси.
И.Балевска