Светът е на ръба на най-тежката хранителна криза за последните 50 години

Всеки девети човек по света си ляга гладен и в последните години тази ситуация се усложнява. Наскоро ООН предупреди, че поради икономическата рецесия, причинена от COVID-19, тази година към гладуващото население може да се добавят нови 130 милиона души.

На този фон Китай, като най-голяма и най-населена развиваща се страна, не представлява заплаха за глобалната хранителна сигурност, а допринася за нейното подобряване. Наскоро китайското Министерство на земеделието и селските въпроси обяви, че тазгодишната есенна реколта от зърно е по-добра от предходните и за шеста поредна година държи високо ниво, което означава, че въпреки притесненията и трудностите, китайците, които представляват една пета от световното население, няма да имат проблем с прехраната. Позитивен знак дават и данните за броя на регистрираните предприятия, свързани с пазара на зърно, които са достигнали 61 хиляди или ръст от 18% на годишна база.

От февруари насам цените на зърнените продукти в Китай преживяха няколко увеличения. По данни на статистиката, индексът на цените на храните се е повишил от 102,6 през март 2020 г. до 105,02 пункта през август. Сред тях, царевицата е нараснала най-много, като до края на август средната ѝ изкупна цена в Североизточен и Северен Китай е достигнала съответно 2150 и 2400 юана за тон, което е с около 30% повече от началото на годината, а увеличението на годишна база също е близо 25%.

С нарастването на цената на царевицата, някои компании за производство на фураж увеличиха покупките си на пшеница като заместител, което обаче на свой ред дръпна цените на това зърно нагоре, както и на соята.

„Повишаването на цените на храните и увеличаването на корпоративните печалби са основните фактори, допринасящи за значителния ръст на хранителните компании през тази година“, коментира Ли Гуосян от Института за развитие на селските райони при Китайска академия за социални науки.

Според него, несигурността на международния пазар на зърно е довела до очаквания за ръст на вътрешните цени. Епидемия от COVID-19 също повлия изключително негативно на хранителното предлагане в някои страни, като според статистика на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), световните цени на храните са се повишили за трети пореден месец през август.

Водена от пазара на зърно, селскостопанският сектор в Китай изпраща една добра година. От началото на годината до края на септември секторът земеделие, горско стопанство, животновъдство и риболов като цяло е нараснал с 35,68% на фондовите пазари, от който преработката на селскостопански продукти бележи най-голямо увеличение (55,82%), следван от земеделие (50,81%), производство на фуражи (34,42%) и животновъдство (28,27%).

Статистиката показва, че производството на зърно в Китай през последните години е стабилно като на глава от населението се падат по над 470 килограма, което е над международния стандарт за продоволствена сигурност от 400 килограма. Делът на основните дажби ориз и пшеница надвишава 200 кг. (в момента в Китай консумацията на храна на глава от населението е под 150 кг) и това гарантира достатъчни зърнени запаси и цялостната стабилност на цените.

От дълго време Китай разглежда въпросът за изхранването на милиардното си население като първостепенен за държавното управление и в този смисъл поддържането и гарантирането на зърнопроизводството е ключов фактор. Благодарение на реформите в собствеността на земята, напредъка на технологията на отглеждане на зърно, механизацията на земеделието и увеличението на държавните изкупни цени, годишното производство на зърно в Китай реализира бърз растеж.

През 90-те години на миналия век, в света имаше дискусия за това „кой ще храни китайците“. Но от 2010 г. консумацията на храна на глава от населението в Китай продължава да бъде по-висока от средната за света. През 2019 г. тя надхвърли 470 кг., което е увеличение от 126% спрямо 209 кг. през 1949 г., и далеч над международния стандарт за продоволствена сигурност от 400 кг. на глава. Степента на самоосигуряване на дажбите от ориз и пшеница в Китай е близо до 100%, а запасите са достатъчни, за да компенсират сериозен недостиг в рамките на повече от година.

Използвайки само 7% от обработваемите площи в света, за да изхранва 20% от глобалното население, Китай без съмнение дава най-голям принос за световната продоволствена сигурност.

Днес проблемът с глада в световен мащаб е все още сериозен. По данни на ООН в момента около 690 милиона души (8,9% от цялото население на света) гладуват, а според прогнозите до 2030 г. те ще надхвърлят 890 милиона.

Докато решаваше проблема с изхранването на собственото си население, Китай протяга ръка за помощ на страни, страдащи от глад, и предоставя помощи според възможностите си. В същото време Пекин обучи кадри и предостави своя опит и технологии на бедни страни да решат сами своите продоволствени проблеми.

Откакто през 2006 г. Световната хранителна програма спря помощта си за Китай, страната с превърна постепенно във важен донор на организацията, предоставяйки помощ на много държави в нужда. В бялата книга на ФАО „Продоволствената сигурност в Китай“ се посочва, че са реализирани над 20 многостранни проекта за сътрудничество по оста Юг-Юг и в близо 1100 случая са изпратени храни в около 30 държави от Африка, Азия, Тихия океан и Карибите. В същото време китайски експерти представляват около 60% от общия брой на персонала, изпратен от Организацията за сътрудничество Юг-Юг.

„Хибридният ориз“, който даде изключителен принос за изхранването на китайския народ, е включен в списъка на Организацията на ООН за прехрана и земеделие като предпочитана технология за развиващите се страни за справяне с недостига от храна и е навлязъл в десетки страни като Мадагаскар и Виетнам.

По време на епидемията COVID-19, много страни-износителки на храни наложиха забрани за експорт, които повлияха на световната верига за доставка, а други, които са силно зависими от вноса, се оказаха в състояние на недостиг.

Глобалното управление на продоволствената сигурност се превърна във важна част от световното икономическо управление. Като отговорна държава, Китай многократно е заявявал, че ще поддържа активно световната верига за доставка на храни и безпрепятствената търговия със селскостопански продукти, давайки своя принос за поддържане на реда и устойчивостта на пазара.