Светът ще реализира трудно целта за нулев глад

Осъществяването на целта на ООН за нулев глад до 2030 г. едва ли ще бъде реализирана, тъй като през тази година, под влияние на епидемията от COVID-19, природни бедствия в различни части на света и други фактори, броят на гладните хора отново започна да нараства, сериозна остава и ситуацията с безопасността на храните.

В публикувания от ООН доклад за „Безопасността и състоянието с храните в света“ се прогнозира, че за 2020 г. броят на гладните ще се увеличи с 8 милиона и е възможно той да надхвърли 130 милиона. Неотдавна организацията предупреди също, че 25 страни ще бъдат изправени пред сериозна ситуация, свързана с масов глад.

„През тази година броят на гладните хора ще надхвърли този на цялото население на Европа“, заяви заместник-директорът на китайския Център за международни икономически и технологични връзки Джан И. Според него, освен влиянието от епидемията от COVID-19, нашествието от скакалци в Африка, сушата и наводненията в редица части на света, друга сериозна причина за влошаване на проблема с глада са унилатерализмът и възстановяването на търговския протекционизъм, тъй като те нарушават нормалното функциониране на индустриалните вериги и веригите за доставки, поставяйки под въпрос оцеляването на много хора в развиващите си и по-слабо развитите страни.

Представител на Програмата на ООН за устойчива механизация на земеделието посочи, че COVID-19 не само ще попречи на осъществяването на целите за нулев глад и окончателно избавяне от бедността, но е възможно дори да изтрие всички резултати, постигнати през последните години.

Светът не страда от липса на храна. Така например, потреблението на хранителни запаси от 2019 до 2020 г. е било 30% и по-високо с 17-18% от предложеното от ФАО. Основният проблем обаче идва от небалансираното предлагане.

Ма Джън, представител за Китай на „Каргил“ – една от четирите най-големи компании за търговия с храни в света, посочва, че хранителната безопасност е гарантирана, но във време на социални кризи е възможно правителствата да ограничат износа и заедно с ненадеждните вериги за доставки и пазарни флуктуации това ще доведе до проблеми. Той дава за пример Виетнам, Казахстан, Русия и Украйна, които заради епидемията от COVID-19 от началото на тази година въведоха мерки за контрол на износа и това засили колебанията на пазара на храни и влоши ситуацията в страните, разчитащи на внос.

Председателят на китайската Асоциация за храните Луан Жъчън посочва, че Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Световната програма по прехраната трябва да изпълняват по-активно ролята си, свързана с гарантиране на нормалното функциониране на веригите за доставки.

Според прогнози до 2050 г. световното население ще се увеличи до 9,7 милиарда души. За страните, които са изправени пред проблема с прехраната, ключово ще бъде как да реализират подобряване на веригата на стойността и подобрят снабдяването с храни. И едно от решенията е в 5G технологиите и дигиталната икономика.

„Действията на Китай трябва да бъдат взети за пример“, посочва съветникът към Световната програма по прехраната Амил Мухамед Абудулах. Според него, проблемът с глада и изхранването на населението е бил изключително сериозен през 90-те години на миналия век в Китай, но благодарение на последвалото бързо икономическо развитие той не само е решен, но в същото време страната започва да предоставя помощ на други. По данни на статистиката в момента средното годишно количество храна на глава от населението в Китай надхвърля 470 кг. и е по-високо от този показател за света.

От Организацията на ООН по прехрана и земеделие посочват, че всяка година около 1/3 от храната в света се губи, като 1,3 милиарда от изхвърляните 1,6 милиарда тона храни са годни за консумация. Според експерти, проблемът с пилеенето на храна е изключително сериозен, а решаването му ключово за хранителната безопасност на света.