Федералният резерв на САЩ коригира паричната си политика

Паричната политика на САЩ е изправена пред сериозна корекция, става ясно, след като Федералният резерв обяви официално дългосрочно цел за средното ниво на инфлация от 2% и съпътстващи я парични мерки.

Двете главни задачи на резерва са гарантиране на максимална заетост и стабилно ниво на цените. След корекциите се очаква да намалеят опасенията от прекалено висока инфлация, причинена от ниска безработица. Федералният резерв ще предприеме и подходяща парична политика, за да бъде постигнат продължителен спад на инфлацията до средно 2%, като е възможно в определени периоди да има допълнителни корекции.

Джао Сюецин от Института на „Банк ъф Чайна“ посочи, че новата рамка на Федералния резерв показва стремеж за контрол на горната граница на инфлацията и подобряване в най-голяма степен на пазара за труда и нивото на заетост. В дългосрочен план ще бъде въведена разхлабена политика за инфлация и заетост и ще се върви към оптимизиране на последната. Това показва, че паричната политика за поддържане на ниска лихва ще съществува дълго време при условие че не настъпят промени в икономическата ситуация.

Според мениджъра в китайския клон на инвестиционната банка „Креди Сюис“ (Credit Suisse) Тао Дун, Федералният резерв се стреми да удължи периода на разхлабена парична политика, за да помогне на икономика да се освободи от опасността от спад. Регулацията се разглежда като най-значимата промяна на паричната политика на резерва, но не е неочаквана за пазара.

През изминалите 10 години Федералният резерв бе изправен пред две предизвикателства. Първо, ниската инфлация, която намали възможностите за повишаване на лихвата и справяне със опасността от спад. И второ, инфлацията не достига целта от 2%, което причинява несигурност и увеличи рисковете от спад.

За да се справи с предизвикателствата, през 2018 г. Федералният резерв обяви, че ще коригира паричната си политика след щателно проучване и анализ на ситуацията, за да изработи най-подходящите мерки за стабилизиране на цените и осигуряване на заетост. Дали обаче тези ще имат ефект?

Целта за средното ниво на инфлация е от полза за това тя да бъде контролирана около 2% и се осъществи намаляване на реалния лихвен процент без това да става официално. Ако пазарът обаче запази същата логика – реалният лихвен процент да бъде показател за оценка за разхлабване на валутната политика, е възможно мярката да не постигне желаните резултати.

Продължаването на паричната политика на САЩ с нулева или ниска лихва има влияние в два аспекта. Първо, разхлабените парични мерки на главните икономически общности създават добри външни условия за китайската макроикономическа политика. Второ, това показва стойността на финансовите активи в юани, което е от полза за излизането на капитали и съдействие на развитието на капиталовия пазар в Китай.

Пекин обаче също трябва да се справи с три проблема. Първо, курсът на юана е възможно да е изправен пред натиск от поскъпване. Второ, при ниски лихви в другите държави, трябва да се следи с повишено внимание за възможен балон на активи с влизането на чужди капитали. И трето, регулирането на инфлацията е изправено пред предизвикателства.