Доброто сътрудничество и взаимните усилия са гаранция за високото качество на българското розово масло

Българското злато – оригиналното розово масло изисква много грижи и внимание по време на целия процес от засаждането, през беритбата и преработването му в специални дестилационни колони. Но най-важното е добрата работа на всички участници в този нелек процес, за да се получи ароматното истинско българско розово масло, известно и търсено в цял свят. За съжаление, обаче, коронавирус-пандемията през тази година не подмина и този изключително важен сектор в българската икономика. Въпреки това, работата и на Министерството на земеделието и храните, и на неправителствени браншови професионални организации, както и на самите фермери, мкоито отглеждат маслодайната българска роза не спира.

Двама млади инициатори и основатели на две неправителствени организации, единствени засега в България споделят своя опит в производството и преработката на българското розово масло. Специално за Радио Китай Христо Николов - председател на Асоциацията на българските розопроизводители и Филип Лисичаров – председател на Сдружение „Българско розово масло” разказват за постиженията, проблемите, успехите и трудностите в производството и дестилирането на оригиналното българско розово масло в условията на ковид-кризата, но с ясното убеждение, че съвместният труд и доброто сътрудничество помагат на всички.

Разгжовор с Христо Николов – председател на Асоциацията на българските розопроизводители

„Земеделието, заедно с медицината и образованието, е една от трите най-благородни дейности. Ние осигуряваме прехраната, лекарите спасяват живота, учителите дават знания, така започва разговорът с младия фермер, който се занимава с отглеждане на известните сортове маслодайна роза „Дамасцена” и „Алба” от 2015 г. Той има две магистърски степени – по икономика и по земеделие и е инициатор, а вече и председател на Асоциацията на българските розопроизводители. Същевременно в своята ферма от 150 декара, близо до град Пловдив, отглежда маслодайна роза от сортовете „Дамасцена” и „Алба”.

Въпрос: Г-н Николов, преди месец се навърши точно една година от създаването на професионалната Асоциация на розопроизводителите в България, каква е равносметката, какво постигна организацията за една година, кое беше най-важното от нейните цели?

Х.Н. Основната ни цел беше браншът да се представи официално пред Министерство на земеделието и храните на България, да имаме легитимно представителство и да вземаме участие при решенията в областта на розопроизводството. Успяхме за една година да изпълним основнота част от целите си и вече имаме отлична комуникация с Министерството на земеделието. Членове сме и на Консултативния съвет по маслодайната роза към министерството, което ни дава възможност да участваме при различни дискусии и вземането на решения. Така, за една година успяхме да накараме Министерството на земеделието да ни припознае като организация, най-пряко свързана със сектора на розопроизводството в България. Много важно е също така, че взехме пряко участие в изготвянето на Закона за маслодайната роза, в който бяха включени редица наши предложения и който бе приет в началото на настоящата година /м-февруари 2020/. Чрез него се уреждат редица важни въпроси, като например фактът, че единствените маслодайни сортове, от които се произвежда прочутото българско розово масло са сортовете „Дамасцена” и „Алба” .

Като членове на Консултативния съвет по розопроизводство, нашата професионална асоциация успя да разработи няколко проекта, свързани преди всичко с повишаване културата на земеделието, понижим себестойността и същевременно да съхраним качеството и количеството на производството.Каточленове на Консултативния съвет имаме вече много добра комуникация с министерството, нашите гласове се чуват при вземането на различни решения. Така, че смятаме да продължаваме в същия дух, за да можем да помагаме на на нашите фермери и да им гарантираме по-добри условия за работата им по отглеждането на маслодайните сортове роза. Гордее се с факта, че създадената по негова инициатива точно преди една година Асоциация на българските розопроизводители е постигнала почти всички поставени при учредяването й цели.

Въпрос: С какво приемането на закона за маслодайната роза промени същността на розопроизводството и в какви насоки се случва това?

Х.Н. Едно от най-важмните постижения при приемането на Закона за маслодайната роза е, създаването на Регистър на маслодайната роза, тя вече е отличена от другите сортове рози, като по този начин може да се избегне използването на други примеси при производството на розовото масло. Съгласно новия закон и създадения Регистър единствено сортовете „Дамасцена” и „Алба” са в категорията маслодайни сортове и единствено от тях може да се произвежда продукта, нарече БЪЛГАРСКО РОЗОВО МАСЛО. Точно това беше и една от главните причини за изработването на Закона. Създаването на Регистъра доведе до промяна и в количеството на насажденията на двата вида маслодайна роза – „Дамасцена” и роза „Алба”. –

Ето един пример: преди приемането на закона те бяха по официални данни 42 хиляди декара, а след приемането му и след създаването на регистъра – вече се отглеждат насаждения на площ от 55 хиляди декара от двата вида роза.

Нашата асоциация изключително много настояваше и се включи активно в изготвянето на Регистъра.

Друг важен факт, който се дължи на приеманетои на Закона за маслодайната роза е чрез него успяхме че изкарахме „на светло” сектора на розопроизводството и вече имаме абсолютно точна и вярна статистика за всички ферми и стопанства, които се занимават с розопроизводство - къде точно се намират, кои са най-важните географски райони, точните количества на насажденията, качеството и количеството на цветовете и т.н.

Искам да отбележа, че такава статистика е имало преди 120 години – до 1906 г. България е имала точна статистика за насажденията и производителите на маслодайната роза. След това такава информация не се е събирала изобщо. Сега, благодарение на усърдната обща работа на нашата и на още няколко други асоциации, свързани с маслодайната роза и етеричните масла и благодарение усилията на Министерство на земеделието, отново има такъв Регистър, в който се включват всички тези данни.

В България съществува сериозна диверсификация между производството и отглеждането на розов цвят и неговото разпространение и бизнеса с него и производните му продукти. Искам отново да подчертая, че членовете на нашата Асоциация на розопроизводителите са само фермери.

След приемането на Зокан за маслодайната роза земеделските стопани могат да отглеждат насаждения само от сертифициран посадъчен материал. Законът също така регламентира и взаимоотношенията между производители и преработватели, чрез сключването на договори за изкупуване на цвят от маслодайна роза..

Въпрос: Какво влияние оказа кризата с COVID-19 върху производителите на розови насаждения в Българияа?

Х.Н. Световната пандемия с коронавируса засегна всички сектори на икономиката у нас, както и навсякъде по света. Тя не подмина и сектора на розопроизводството в България. Но тук по-голяма опасност е моралната, т.е. стресът, под който се налага да робатят розопроизводителите, както и другите земеделски производители, поради извънредното положеиние и специалните мерки. За съжаление точно когато стартирахме информационната кампания във връзка с новия Закон за розата и създаването на Регистъра на маслодайната роза, влязохме в извънредно положение заради пандемията. Затова сега в Регистъра, който е задължителен, са вписани едва една трета от всички площи, насадени с маслодайни рози. Проблемът е в това, че според закона само регистрираните стопани могат да подпишат предварителни договори с дестилериите, а дестилериите могат да изкупуват само договориран цвят. Новите правила са в сила от тази година, а доста розопроизводители все още не са съвсем наясно с тях. Но сега вече информационната кампания тече с пълна сила и съм убеден, че вече всички подробности са стигнали до производителите. Професионалните розопроизводители, дори и да не членуват в браншова организация, намират необходимата им информация в сайта на министерството и се справят отлично. Земеделието не е работа, която може да се върши между другото, дори и да става въпрос само за розови градини.

Предпазните мерки, които трябваше стриктно да се спазват в приодължение на няколко месеца, оказваха голям стрес върху работниците, но в крайна сметка всички сме наясна, че само така можем да ограничим и да спрем разпространението на жестоката пандемия. Така, те продължават работата си и в момента, като подготвят розовите масиви за есента и зимата, в очакване на богата нова реколта през следващата пролет.

Почти 100% от продукцията от розово масло е за износ, основно за САЩ, Франция, Южна Корея, Китай и Япония.

Филип Лисичаров, председател на Сдружение „Българско розово масло”

Филип Лисичаров е собственик на единствената в България розоварна, в която част от произвежданото розово масло се прави по най-старата известна в България технология. Неговата дестилерия е официално сертифицирана и е за производство на органично розово и лавандулово масло, като на площ от 100 хектара той отглежда по биологичен начин собствени розови и лавандулови насаждения. В неговата розоварна може да се наблюдава „на живо” целият процес на розоварене, включително на розово масло и розова вода.

По негова инициатива, за пръв път в България е създадена неправителствена организация - сдружение с идеална цел, като защитено географско указание. Повече за организацията разказва нейният инициатор и председател Филип Лисичаров за слушателите на Радио Китай за българия.

През 2012 г. група производители на розово масло поемат инициативата за създаването на Сдружение „Българско розово масло” като Защитено географско указание. За председател на Сдружението е избран Филип Лисичаров, собственик на дестилерия за розово масло, а общият брой на фирми-производители и потребители /дестилерии/ - членове на организацията, към момента са 11.

„В Сдружението могат да членуват само фирми-производители и преработватели на скъпоценната течност. Ц целта е да се постигне високо качество на продукта българско розово масло, от висококачествени суровини, както и от контролирани региони на производството му от висококачествена маслодайна роза” разказва председателят на организацията. Той подчертава, че специални сертификати удостоверяват райно на произход и качеството на истинското българско розово масло и утвърждават марката. Филип Лисичаров добавя, че много държави и клиенти все още не могат да направят точната разлика между истинското българско розово масло и някои негови фалшификати.

„Розовото масло съдържа над 320 различни компонента, като не всички клиенти от чужбина са наясна кои точно са качествените и допринасят за натуралното българско злато”, продължава той и подчертава, че именно образоването и изясняването на този въпрос е от изключително знамение, тъй като много ку,пувачи и бизнесмени от редица страни в Европа, Азия и Африка не са запознати с тези подробности. Лисичаров дава пример с някои чуждестранни купувачи, за които най-важния параметър при покупката на розово масло е цената. И тук се намесва оглавяваната от него неправителствена организация „Българско розово масло”, която всъщност запознава, обучава, разяснява и запознава тези клиенти със защитените географски указания при които оригиналното българско розово масло се производство.

„Сдружението вече е разработило няколко проекта, свързани с организирането на специализирани обиколки /турове/ из регионите, в които се произвежда качественото розово масло, по време на които се дава възможност на желаещите потенциални клиенти да се запознаят с цикъла от А до Я, т.е. - от вида и качеството на посадъчния материал, чак до крайната дестилация на истинското масло, а дори и наливането му в специални съдове и опаковане”, казва председателят на сдружението.

Досега са проведени няколко образователни обиколки на потенциални купувачи от различни страни в Далечния изток. Той споделя, че много китайски бизнесмени и търговски компании също проявяват интерес към истинското качествено розово масло. Те са готови да платят по-висока цена, но закупеният от тях продукт да бъде с гарантирано качество, вместо да купуват на фялшификати на розовото масло, на по-ниска цена. Такива фалшификати се получават чрез смесването на българския продукт с по-нискокачествени примеси и продажбата му на снижени цени. „Наистина това също привлича клиенти, но истинските ценители на българското розово масло вече се научиха как да го разпознават и много купувачи и бизнесмени от Китай, Япония и други азиатски страни ни търсят”, казва Лисичаров.

Той обяснява още, че след приемането в България на Закона за маслодайната роза в началото на тази година, за пръв път са предвидени и санкции за фалшификатори на розово масло., които достигат до 10% от годишния оборот на предприятието, извършило това.

„Защитата на регистрираните наименования обхваща забрана на всякаква злоупотреба или имитация, превод или придружаване на защитеното наименование с изрази като „стил“, „тип“, „метод” и др., като всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на продукта и също подлежи на санкции” цитира той текстове от Закона за розата.

Според Филип Лисичаров, напоследък китайският пазар се интересува от висококачествено розово масло, като много китайски бизнесмени се обръщат към Сдружението с молба да им бъдат изпратени снимки или видеоматериали от отделните цикли на производство – дестилацията, включително и опаковането на продукта българско розово масло, с цел да се проследи изцяло процеса от производител до купувач.

„В България има между 50 и 80 производители на розово масло”, обяснява Лисичаров, но само 11 от тях са членове на Сдружението. Нашата цел е до една-две години всички те да станат членове на организацията, което ще гарантира на чуждестранните клиенти високо качество на истинско българско розово масло от контролирани географски регионин.

В края на разговора Филип Лисичаров добавя, че през 2014 г. Сдруежение „Българско розово масло” е признато официално нън нкимщи страни-членки на ЕС и е регистрирано в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания.

Разговорите проведе Ивета Балевска

Секретар на КЧЖ в България