Усещане за бъдещето чрез археологията и културното наследство

На 28 април в гр. Сиан, административния център на провинция Шаанси, бе открит първият специализиран музей за археология. Той се намира в подножието на планината Цинлин и в него са изложени находки от дългогодишните археологически проучвания на Института по археология на провинцията, представени са процесът на работа, техническите методи, изследователски идеи и дисциплинарното развитие в сектора.

Сред лопатите и четките на археолозите, сред скъпоценните и мистериозни културни реликви са скрити множество интересни истории за китайската култура. Проследявайки развитието на съвременната археология в Китай, можем да станем свидетели на непрекъснатото развитие на човешката цивилизация.

Археологията е ключва дума за музея

Откритата в руините Джоуюан край град Баодзи, провинция Шаанси, колесница с четири коня е известна като „първата луксозна колесница“ от династия Западна Джоу. Археолозите я преместиха в лабораторията, опаковайки я по специален начин, за да съхранят цялата информация, доколкото е възможно.

Почистването и реставрирането ѝ отне повече от три години. Външният ръб на колелата на колесницата е излят от бронз. Тя е украсена със сложни орнаменти, с лица на животни, съдържа голям брой бронзови компоненти, инкрустирана е с тюркоаз и нефрит. Археолозите откриха над 400 бронзови украшения, повечето от които с десетки или дори стотици тюркоаза, като общият им брой е около 10 000.

Резултатите от генетичното изследване на конските скелети показа, че и четирите животни са били възрастни черни жребци, а от белезите по колелата става ясно, че колесницата е била използвана рядко. Затова се предполага, че тя е била предназначена за почетни караули на високопоставени благородници от династия Западна Джоу.

В музея колесницата е изложена в яма, възпроизвеждайки мястото на археологическите разкопки.

От лопатите и четките на археолозите до пожълтелите им записки, от дроновете и фотографското оборудване - в Археологическия музей на Шаанси всяка изложена културна реликва възпроизвежда историята на археологията в Китай и разказва за усилията на поколенията експерти да открият произхода на китайската цивилизация и да реконструират древния и непрекъснат път на развитие.

Археолозите съживяват историческите реликви

Защо едно незабележимо малко бронзово шишенце предизвиква такъв интерес сред посетителите? Защото в него се е съхранявал крем за лице предназначен за мъже. Тази културна реликва е била открита в средно голяма аристократична гробница при руините Людзяуа и се предполага, че датира от периода Пролети и есени. След анализа бе установено, че в шишенцето има остатъци от калциев карбонат и животинска мазнина. Архелозите установили, че комбинацията от тези две съставки има избелващ ефект. Счита се, че това е най-ранният мъжки крем за лице, открит в Китай.

В гробницата на жена от периода Пролети и есени бе намерен пълен комплект кутии за бижута с гривни и амулети от ахат. Тези безмълвни културни реликви възпроизвеждат ярко ежедневието на знатните мъже и жени от това време.

Археологическият институт на провинция Шаанси, създаден през 50-те години на миналия век, е натрупал повече от 200 000 културни реликви в продължение на повече от 60 години разкопки и проучвания. Археологическият музей в Шаанси е подбрал 4218 групи от 5215 културни реликви, повечето от които обществеността вижда за първи път.

Вкаменелости на съвременни хора са открити за първи път в пещера от палеолита в района на планината Цинлин, предоставяйки убедителни доказателства за „теорията за мултирегионалния произход“ на днешния човек.

Използваният преди около 4000 години идиофон (вид малък музикален инструмент) от древните жители на Шъмао, е важно откритие за историята на китайската музика. От книгата на Ян Джънцин „Епитафия на Луо Уаншун“, която обществеността има възможност да види за първи път, може да се придобие представа за ранния стил на майсторите калиграфи... „Съживените“ културни реликви вече не са само самотни експонати, а посланици на културното наследство, които разказват прекрасни истории.

Истината може да бъде открита в древността. През прекараните хилядолетия под земята много от културните реликви са поизгубили блясъка си или са повредени. Археолозите обаче, подобно на добри лекари, успяват да ги върнат към живота. Те използват най-новите технологични средства, за да ги съхранят и покажат в цялото им изящество.

През последните години археолозите откриха твърди вещества или течности в много бронзови съдове. Чрез протеомния анализ на съвременната биология те установиха, че в бронзовия съд от царството Цин от късния период на Воюващите царства е имало говеждо месо. Въпреки че говеждото е претърпяло карбонизация, все още ясно се виждат животинските влакна. Идентифицираните органични киселини и нишестени зърна в течността от бронзовата бутилка от династия Хан показват, че в нея е имало алкохол, който е на около две хиляди години.

Ако се вслушаме в шепота от почвата, можем да разберем тайните на китайската цивилизация. Звездата на Археологическия музей в Шаанси е украшението за глава на Ли Чуей от династия Тан. Стотиците му части, използваните повече от десет вида материали, като злато, сребро, перли, слонова кост, нефрит и др., и техниките за изработката му демонстрират грациозния и изящен стил на династията. До този експонат има „чекмедже“, в което посетителите могат да открият как са били наслоени стотиците части на това украшение, когато е било открито в гробницата.

Археолозите първо опаковали културната реликва и я пренесли в лаборатория. След това с помощта на фотомикгрографията локализирали и описали всеки детайл и възстановили украшението слой по слой. То е първата реконструирана подобна находка в Китай с помощта на научни методи и лабораторни микроскопи.

„С науката и технологиите може не само да се възстанови първоначалният вид на културните реликви, но и да се открие истината за тях“, уверен е Сун Джоуюн, директор на Института по археология на провинция Шаанси и на Археологическия музей. „Благодарение на интерпретацията на културните реликви и на фона, на който са открити, за археолозите вече няма „кули от слонова кост“. В същото време чрез музея се създава мост между натрупаните археологически знания и обществеността.“