Нов принос на Китай за световното земеделско наследство

2022-05-31 11:26:27

Организацията на ООН по прехрана и земеделие наскоро обяви, че три обекта в Китай – древна зона за производството на чай в провинция Фудзиен, номадските пасища Ар-Хорцин в автономния район Вътрешна Монголия и терасовидното земеделие на окръг Шъсян, провинция Хъбей, са добавени към списъка на световното земеделско наследство заради уникалните начини на използване на традиционните практики и знания, като същевременно защитават биоразнообразието и екосистемите.

През 2005 г. бе признато първото важно за света земеделско наследство на Китай - системата за симбиозно отглеждане на ориз и риба в Цинтиен, провинция Джъдзян. В момента страната се нарежда на първо място в света със своите 18 от всичките 65 обекта в списъка. С какъв уникален чар трите новодобавени към списъка на световното земеделско наследство китайски обекта привлякоха вниманието на света? Какво означават те за Китай и как ще бъдат защитавани?

Терасовидното земеделие на окръг Шъсиен е известно като "втората Велика китайска стена"

В село Уандзинджуан, където е основната част на терасовидната система за земеделие на окръг Шъсиен, земеделецът Джан Дзинлиан заема семена от местната семенна банка. „Когато имаме нужда, идваме тук, за да вземем семена назаем и ги връщаме след като съберем реколтата“, обяснява той. Хъ Сянлин е старши агроном в Управлението на селските райони и земеделието на окръга. Той казва, че в местната семенна банка се съхраняват семена на 171 сорта традиционни култури. „Ние непрекъснато култивираме местни сортове чрез различни технологии, взаимно правим селекция и подбор на най-добрите, така че да защитим и съхраним старите сортове.“

Системата за терасовидно земеделие на окръг Шъсиен е съсредоточена в югоизточната част на района. Тя е изключителен представител на този тип земеделие в планинския район Тайхан. Хъ Сянлин казва, че историята ѝ може да се проследи до 13 век. Тогава местните жители използвали екологично чисти земеделски техники за отглеждане на различни култури, които не само задоволявали собствените им нужди за оцеляване и развитие, но също така оставили великолепни терасовидни полета, което е свидетелство за хармоничното съжителство на човека с природата.

Хъ Сянлин обяснява, че тези терасовидни полета са в различни форми, разположени по склонове, хребети и долини. „Те формират ландшафтно разнообразие от терасовидни полета, култури и изкуствени гори в системата, която функционира ефективно и защитава биоразнообразието и екологията. В продължение на векове и упорития труд на местните жители е формирана цялостна система от знания и технологии за земеделие, които се предават на поколенията през хилядолетията и са живи до ден днешен.“

Номадските пасища Ар-Хорцин във Вътрешна Монголия са модел за устойчиво животновъдство и управление на земята

На пасищата Ар-Хорцин в автономния район Вътрешна Монголия всеки юни започва миграцията на стотици хиляди едър и дребен добитък. Местните пастири се грижат за растителността и рационалното използване на водните ресурси на пасищата като водят добитъка на различни места през пролетта и лятото. По този начин пазят земята и растителността, осигуряват стабилен добив на месо, мляко и други животински продукти. Местните пастири са наследили всички тези знания от своите предци, уважават небето и обичат другите, живеят в хармония с природата, пазят различните екосистеми, като гори, пасища, влажни зони и реки.

Уан Джъуей е директор на Центъра за опазване на земеделското наследство на Ар-Хорцин. Той обяснява, че това е първият обект на номадското земеделие в Китай, който е добавен към списъка на световното земеделско наследство. „Този модел е признат за глобален пример за устойчиво животновъдство и управление на крехките пасища. Номадските пасища Ар-Хорицин са запазили своята самобитност, както и традиционните начини на живот и производство на монголския етнос, например промяната на пасищата през различните сезони, обичаите и кулинарни навици, като ездата и стрелбата с лък, производството на млечни и животински продукти, голям брой народни песни, танци и занаяти и т.н.", казва Уан Джъуей.

Чаят Тиегуанин от Анси е представител и символ на китайската чаена култура

Третият китайски обект, който тази година бе добавен към списъка на световното земеделско наследство, е системата за отглеждане и производство на чая Тиегуанин в окръг Анси, провинция Фудзиен. Анси се намира по горното течение на река Сиси в югоизточната част на провинцията, в планински район, който е в близост до морето. Това е родното място на китайския чай Улун, а Тиегуанин е един от най-известните му подвидове. Уан Сяопън е директор на Управлението на селските въпроси и земеделието на окръга. Той обяснява, че производството на чай в района е започнало още през 10 в. „Чаят от Анси е важен културен символ на Морския път на коприната и модел за наследената чаена култура. Освен това предоставя справка за опазването и земеделското наследство.“

„В Анси хората отглеждат и пият чай от близо хиляда години. Специфичните методи за отглеждането му, изящните умения за непълна ферментация, богатият генофонд от чаени дървета и красивият екологичен комплекс от чаени плантации в планината, различните обичаи свързани с пиенето на чай и т.н. – всичко това образува една система на чаената култура на Анси, с основен представител чаят Тиегуанин. Той се разпространява по Морския път на коприната до други части на света още през династиите Сун и Юан и се превръща във важен символ на Китай“, каза още Уан Сяопън.

Земеделието е важна част от китайската култура

През 2012 г. Китай започна подбора на важното си земеделско наследство, като стана първата страна в света, която се грижи и обръща внимание на опазването му. Това е изключително отговорна задача, защото селското стопанство е ценност и важна част от китайската култура. Когато развитието му е изправено пред проблеми, като ограничени ресурси и екология, влошаване на екосистемите, към модерните технологии трябва да се интегрират някои традиционни методи. Те именно са обектите на китайското земеделско наследство. Такива са симбиозното отглеждане на ориз и риба, на черничеви дървета и риба, планинските тераси и други. Съвременното екологично земеделие се формира чрез интегрирането им в селскостопанското производство. Земеделското наследство е не само ценно богатство, но и важна част от китайската култура. Тези древни методи на земеделие са коренът и генетичният код на нацията. След включването на новите три обекта в списъка на световното земеделско наследство е необходимо да се обърне по-голямо внимание на опазването им, да се популяризира културната им стойност и да се даде възможност на повече специалисти да участват в тази работа.

Стойностите трябва да се оценяват с научен подход, за да се компенсират механизмите за екологична защита, да се интегрират индустриите, да се установи механизъм за многостранното участие и подкрепа в опазването и използването на тези три обекта. В момента много висшисти са готови да отидат в селата и да работят за опазването на наследството. Затова можем да бъдем спокойни, че то ще продължи да се предава на поколенията и няма да бъде забравено.

Класация