„Манастирът Шаолин“ отпразнува 40-тата си годишнина

На 15 април 40 години след пускането му по екраните класическият филм за бойни изкуства „Манастирът Шаолин“ бе пресъздаден и прожектиран в 4K формат. Главната роля в него се изпълнява от актьора Джет Ли. Без значение колко модерни технологии се използват, трудно е да се изстрие усещането за стар филм, защото това е разликата в естетиката на различните поколенията. В очите на много фенове на бойните изкуства „Манастирът Шаолин“ е класика сред класиките, вдъхновила мнозина да започнат да тренират.

От „Манастира Шаолин“ до „Ханът на Дракона“, „Тигър и Дракон“ и „Кунфу панда“ - филмите за бойни изкуства, независимо дали са екшън или анимация, се разпространиха от Изтока към Запада. Зрителите им се увеличават, а платформите за популяризирането им се разнообразяват. Това, което остава непроменено обаче, е идеята за победата на доброто над злото, рицарският дух и стремежът за самоусъвършенстване. Именно те са в основата на кунфу филмите.

При един преглед на 40-годишното развитие на филмите за бойни изкуства се вижда, че причина за интереса към тях и превръщането на "Манастира Шаолин" в класика вероятно не са бойните сцени, а обичта и всеотдайността към родината, запечатани в сърцата на китайците, както и благородството, което е част от китайската култура.

„Манастирът Шаолин“ събуди позабравения интерес на китайците към бойните изкуства. Джет Ли се занимава с кунфу от 8-годишна възраст. През 1974 г., вече на 11 години, той става победител в младежката група и шампион в многобоя в първенството по китайски бойни изкуства. Същата година Джет Ли е включен в състава на китайска делегация, която посещава САЩ. По време на престоя им в Хонконг при завръщането от визитата той гледа филм на Брус Лий „Юмрук на яростта“. Тогава решава, че иска да участва в кунфу филми.

От 1974 г. до 1979 г. Джет Ли печели пет последователни национални шампионата по бойни изкуства. През 1979 г. 16-годишен той прекратява състезателната си кариера заради контузия. Точно тогава Китай дава старт на политиката за реформа и отваряне, което му осигурява възможност да сбъдне мечтата си и да играе във филм. През 1980 г. хонконгската филмова компания „Джунюан“ планира да заснеме филм за манастира Шаолин, където изгрява и звездата му като кунфу легенда.

Веднъж Джет Ли споменава, че е разочарован от участието си в снимките на "Манастира Шаолин", но след като става известен, това изказване изглежда по-скоро извинение от скромност. Всъщност, ако режисьорът Джан Синян не бе отхвърлил възраженията на колегите си, Джет Ли може би изобщо нямаше да има шанс да играе главната роля. Тогава той дори не подозира колко известен ще стане в бъдеще заради „Манастира Шаолин“. Хонорарът на Джет Ли по време на снимките е само 1 юан на ден.

Във филма играят и други актьори, които владеят кунфу, а режисьорът им дава пълна възможност да демонстрират своите предимства. Специалните ефекти в него са изключително малко, независимо дали става дума за серия от самостоятелни движения или схватка. В резултат днес „Манастирът Шаолин“ прилича повече на документален филм за бойните изкуства. По отношение на сюжета той е класическа драма за отмъщение, което от днешна естетическа гледна точка е малко старомодно. Преди 40 години обаче „Манастирът Шаолин“ бе безпрецедентна класика сред кунфу филмите.

През 1982 г., веднага след прожекцията му, той бързо предизвика бум в цял Китай. В онези години билетът за кино струваше само 10 фъна, а боксофисът на „Манастира Шаолин“ достигна близо сто милиона юана. Благодарение на него планината Суншан се превърна в най-посещаваната туристическа атракция, особено от младежите.

Днес много хора, които тренират бойни изкуства, си спомнят за 80-те години на миналия век и не могат да забравят "Манастира Шаолин". Според Дзън Цян, който ръководи школа по бойни изкуства, много хора стават техни фенове, след като гледат филма „Манастира Шаолин“. „По това време много хора тренираха в парковете в Гуанджоу“, спомня си той. Хуан Миндзиен, известен инструктор по бойни изкуства в Китай, дава висока оценка за филма, като казва, че е бил силно трогнат от него. „„Манастирът Шаолин“ е шедьовър. Това е наистина филм за бойните изкуства, направен от кунфу майстори. Гледах го на открито на площада. Той затвърди моята любов към бойните изкуства и аз реших да се присъединя към филмовата индустрия", обяснява той.

„Ханът на Дракона“ – нов шедьовър сред кунфу филмите

Хуан Миндзиен е роден в Гуанджоу, а баща му Хуан Дасюн е треньор по ушу. Той започва да тренира бойни изкуства на 5-годишна възраст и на 11 години влиза в отбора по ушу на провинция Гуандун. През 1991 г. Хуан Миндзиен става шампион в стила Нанцюен（Южен юмрук）на националното първенство. Той посвещава младежките си години на бойните изкуства. Благодарение на брат си, току-що спечелил шампионската титла Хуан Миндзиен получава възможност да се срещне с Чън Сяодун, известен режисьор на бойните сцени в кунфу филми. По това време Сюе Къ и Ли Хуеймин планират снимките на „Ханът на Дракона“. Първата среща на Хуан Миндзиен с Чън Сяодун е в хотел в Гуанджоу. „Той ми даде възможността да участвам като дубльор в бойните сцени. Това бяха първите ми стъпки във филмовата индустрия", спомня си той.

„Ханът на Дракона“ се снима в две фази - първата продължава две седмици в Дунхуан, а втората един месец в Хонконг. Спомняйки си за тези години, Хуан Миндзиен казва, че преди това е гледал много филми и телевизионни сериали. „Тогава в моите очи те бяха изключителни и дори не смеех да мечтая да играя в тях. След участието ми в реални снимки обаче, разбрах колко тежка е работата. Тогава за първи път бях в пустиня и никога преди това не бях виждал такава гледка", казва той.

Когато задуха силен вятър, условията в пустинята са много мъчителни. „В този филм участваха много големи звезди. Видях че те работят всеотдайно и изобщо не са придирчиви“, спомня си Хуан Миндзиен. „Храната не ми харесваше и си мислех, че не става за ядене. Когато се обърнахме обаче, видях, че Лян Дзяхуей, Джън Дзъдан, Лин Цинся и Джан Маню не се мръщят. Тогава реших, че няма причина да съм придирчив." Освен това в пустинята няма баня и трябва да си поливат един на друг вода от кофи. "Всички се шегувахме, че сме се къпали с известни актриси", смее се Хуан Миндзиен.

„Ханът на Дракона“ е първият му филм. Хуан Миндзиен признава, че е бил силно вдъхновен и е започнал да разбира разликата в изразяването между филмите и бойните изкуства. През лятото на 1992 г. той е на премиерата на филма в Хонконг.

Според него „Ханът на Дракона“ е втори шедьовър сред кунфу филмите. „След „Манастира Шаолин" режисьорите заснеха "Удан", "Легендата за героя" и други филми. След 10 години трупане на опит уменията на режисьорите и фотографите се подобриха, а технологиите за заснемане напреднаха. Всичко това даде възможност да се снимат кунфу филми на по-високо ниво като „Ханът на Дракона“."

„Ханът на Дракона“ продължава да е образец за кунфу филмите. Според Хуан Миндзиен обаче новите продукции трябва да го надминат. „Тогава ще настъпи третата ера на кунфу филмите“, уверен е той.