Къща-музей в Лидзян

Дори в ерата на новите, прекрасни високи сгради 51-годишният Ли Дзюнсин живее гордо в 147-годишна къща, която е превърната в жив музей.

Тя се намира в стария град на Лидзян, който е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, в югозападната китайска провинция Юннан. В тази къща-музей са живели четири поколения търговци от фамилията Ли.

Построена през 1875 г., къщата носи името „Хън Ю Гун“ и се гордее с деликатно издяланите си дървени врати и прозорци с позлатени шарки, отразяващи историята на древния Път на чая и своята културна уникалност.

„Моят прадядо е бил търговец на коприна и чай в Лидзян. Той построява тази къща, след като забогатява“, разказва Ли Дзюнсин, добавяйки, че името на къщата означава „външното богатство се основава на справедливостта“.

Някога Лидзян е бил важен търговски град по древния Път на чая, който представлявал мрежа от кервански пътища, криволичещи през планините на Югозападен Китай, достигащ чак до Индия, Западна Азия и Източна Африка. Историята му може да бъде проследена до династия Тан ( 618 г. – 907 г.).

Къщата на Ли Дзюнсин е 666 кв.м, с пет двора и типичните характеристики за етническата група наси, които населяват предимно Лидзян. Дизайнът ѝ е уникален. В центъра на двора има макет на медна монета с нарочно изпъкнал кръгъл камък в нея. „Камъкът е като препятствие и чрез този отличителен елемент нашият прадядо е искал да ни научи, че парите не трябва да се поставят на пиедестал и да не се преследват сляпо желанията“, казва Ли Дзюнсин, добавяйки, че това е девизът на семейството му в продължение на повече от един век. Той все още помни как след началото на реформата и отварянето на Китай през 1978 г. германски бизнесмен идва в града и им дава 5 милиона германски марки за къщата, но бащата на Ли Дзюнсин отказва да я продаде. След това им предлага още 100 000 юана ( около 15 730 щатски долара) за позлатената резба на входната врата, но и тази негова оферта е отхвърлена. „Баща ми ни казваше да не продаваме или разделяме къщата само заради пари“, казва Ли Дзюнсин.

През 1977 г. старият град на Лидзян бе включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, след което много от древните къщи бяха продадени или отдадени под наем. „Тогава редовно на вратата ми идваха бизнесмени с пачки пари. Всеки ден цената се качваше. Най-високата, която си спомням, бе 130 милиона юана за покупка и 2 милиона юана за годишен наем“, разказва Ли Дзюнсин. Той обаче отказва всяко едно предложение, също като баща си. „Коренът на семейството и оригиналният вид на старата къща трябва да бъдат изцяло запазени. Културната ѝ стойност не може да се измери в пари“, уверен е той.

През 2010 г. Ли Дзюнсин решава да превърне къщата в безплатен музей за обществеността. Но реализирането на тази идея не е лесна задача. Заедно със съпругата му имат финансови проблеми и се издържат от продажбата на сладкиши за 1 юан и купичка оризови спагети за 5 юана. „Дори и през най-трудните времена не свалях тухли и плочки, за да ги разменя за пари“, казва с гордост Ли Дзюнсин.

Преди епидемията от COVID-19 в музея идват между 500 и 4000 посетители всеки ден. Те са силно ентусиазирани и оставят своите впечатления в книгата за гости. „Техният ентусиазъм ми показва, че всичко това си е заслужавало“, казва Ли Дзюнсин.

„Единствено от такива хора можем да разберем как се развива историята на града. Градовете не бива да губят своята култура в усилията за бързо развитие“, споделя 28-годишен посетител в книгата.

През 2016 г. местната управа подкрепя усилията на Ли Дзюнсин за опазването на наследството. През последните години отделът за защита на стария град на Лидзян непрекъснато насърчава интеграцията на културата и туризма, за да помогне за запазването на наследството. До момента са създадени 27 демонстрационни обекта, един от които е къщата на Ли Дзюнсин, както и 12 места, които дават възможност на посетителите да се докоснат до местната култура. Всичко това засилва историческото значение на стария град.

Освен това хората от всички обществени слоеве – от студенти до пенсионери, обединяват сили, за да защитят оставеното им от дедите наследство. 26-годишният Ян Фън е един от доброволците. „Идвам тук, защото живея тук и старият град е моят дом“, казва тя.