Учителят по пиано на нацията

Джоу Гуанжън, прочута пианистка и музикален педагог, почина в дома си в Пекин на 7 март на 93-годишна възраст.

Нейната кариера като музикант се простира няколко десетилетия. Тя свирила на сцени като солист по целия свят и е известна като неуморен музикален педагог, обучил редица китайски пианисти.

С популяризирането на класическата музика и растящия интерес към изучаването на музика сред децата, особено пиано, Джоу често е канена да участва в различни музикално конкурси и майсторски класове за млади таланти, без значение дали са професионално обучени или любители.

„Като виден преподавател в Централната музикална консерватория, Джоу се беше посветила на музикалното образование през целия живот“, се казва във възпоменателното слово на консерваторията, която е топ музикално училище, базирано в Китай. Джоу работи повече пет десетилетия като преподавател там. „Тя има огромен принос пиано музиката в Китай. Тя беше душата на музикалното обучение по пиано в страната“, пише още консерваторията.

Родена в Хановер през 1928 г. в семейство на китайски студенти, обучаващи се в чужбина, Джоу се завръща в Китай със семейството през 1933 г. и се установява в Шанхай.

Тя се обучава в немско училище в Шанхай и започва да развива интерес към свиренето на пиано на 9-годишна възраст. Нейният баща не подкрепя идеята тя да стане пианистка, тъй като вярва, че с езиковите си умения Джоу би могла да стане в бъдеще дипломат.

Джоу обаче не се отказва и нейният баща ѝ купува пиано, позволявайки ѝ да изучава музикалния инструмент. Тя се влюбва в пианото и дори решава да напусне училище, за да се концентрира върху музиката.

На 16-годишна възраст Джоу започва да преподава пиано на деца, за да припечели пари за обучение по музика, тъй като баща ѝ спира да плаща за нейните уроци по пиано.

„Привличаше ме много света на класическата музика. Имаше толкова много красиви произведения от композитори като Моцарт, Шопен и Бетовен. Жадувах да ги изучавам. Най-голямо щастие изпитвах от свиренето на тези творби всеки ден“, споделя Джоу в телевизионно интервю.

През 30-те и началото на 40-те години Шанхай е дом на редица чуждестранни концесии, което позволява на Джоу да учи пиано с преподаватели от различни държави. Тя се е обучавала и при китайски музиканти, като Циен Ци и Дин Шандъ.

През 1948 г. Джоу е поканена да свири със струнен състав, базиран в Шанхай. Тя изпълнява концерт за пиано №20 в ре минор K 466, което я превръща в изгряваща звезда и името започва да се появява във вестниците и списанията.

През 1949 г. стартира преподавателската си кариера в Шанхайската музикална консерватория и през 1951 г. печели трета награда на конкурс за пиано на Третия световен фестивал за младежи и студенти. Става един от първите китайски музиканти носители на международната награда.

През 1955 г. приема преподавателска позиция в Централната музикална консерватория. През 1980 г. Джоу става гост преподавател в Университета на Мисури в Канзас, а през същата година прави турне в САЩ, където популяризира програми за културен обмен и изпълнява китайски и западни класически произведения, като същевременно чете лекции в 29 американски университета.

През 1982 г. се завръща в Китай, за да продължи преподаването си в Централната музикална консерватория в Пекин. Същата година претърпява инцидент, при който си чупи три пръста в опит да опази пиано от унищожаване. Инцидентът застрашава кариерата на Джоу, но тя успява да преодолее огромната болка и отново възвръща уменията си. Само една година след това пианистката се връща на сцената, изпълнявайки „Приспивна песен“ опус 57 на Фредерик Шопен в Пекинския университет през май 1983 г.

След инцидента тя се фокусира повече върху преподаването. През 1983 г. Джоу основава школата по пиано „Синхай“, първата по рода си в Китай, с акцент върху младежите и децата.

През 1990 г. Джоу създава втора музикална школа „Юейоу“ за любители пианисти. От 80-те години насам тя е редовно съдия на различни големи международни конкурси за пианисти по целия свят. През 1994 г. е председател на журито на първото издание на Китайския международен конкурс за пианисти.

„Срещнах Джоу за първи път през 1983 г., веднага след основаването на школата „Синхай“ в Пекин. Бях на 11 години и се надявах да я срещна, защото репутацията ѝ беше огромна. Вместо да дава музикални уроци на децата, тя играеше игри с тях. Това някакси смекчи моето впечатление за училите по пиано, които често са строги и рядко се усмихват“, спомня си китайският пианист Шън Юен, който започва да учи пиано едва на 5-годишна възраст.

Като ученик в средното училище филиал на Централната музикална консерватория, Шън учи пиано при Джоу в периода 1987 до 91 г. От 1991 до 97 г. той следва в Манхатънската музикална школа в Ню Йорк като стипендиант. Там той придобива бакалавърска и магистърска степен в специалност музика.

„Джоу ми помогна да подобря уменията си, да намеря своето място сред пианистите и да постигна креативно свобода“, спомня си Шън. Той разказа, как веднъж за един от изпитите в края на срока той е попитал Джоу дали може да изсвири Думка Оп. 59 на Чайковски и китайската пиеса за пиано „Стотици птици пеят за Феникса“. „Обикновено учителите определят пиесите за изпитите. За първи път обаче молбата ми беше одобрена, което ме изненада. Толкова щастлив бях, че се упражнявах много упорито. И накрая получих висока оценка“, казва Шън. „Днес, самият аз съм учител. Нейният преподавателски подход ме впечатли и ми повлия в огромна степен. Често си спомням с топли чувства нейната подкрепа и разбиране, които са изключително важни за един млад пианист“.

Друг пианист, Уан Сяохан, признава, че бил буен тийнейджър през годините в музикалното училище. В този труден период учителката Джоу му дала достатъчно лично пространство, сам да избира репертоарите и конкурсите, в които иска да участва. Само за две години Уан си върнал самочувствието и радостта от свиренето на пиано. „За мен това беше един повратен момент. Като учител тя беше много мила и винаги ме окуражаваше. Усещах спокойствие и сигурност, когато ми преподаваше“, казва още Уан. На 17-годишна възраст той взема участие в Международния музикален конкурс ARD в Мюнхен и въпреки че е най-младият участник, печели третото място. „Никога няма да нейните думи „всичко ще бъде наред“, тя ми помогна да се насладя изцяло на музиката и бъда креативен“. През 1998 г. Уан е приет в Музикалната консерватория в Хановер. Днес е преподавател по пиано във филиала на „Джулиард“ в град Тиендзин.