Китайският Празник на фенерите

Празникът на фенерите, известен още като Юенсяодзие, или празника Шанюен, се пада на 15-ия ден от първия лунен месец. Тази година това е 15 февруари по Григорианския календар. С него обикновено се отбелязва краят на празненствата за Китайската нова година.

Празникът на фенерите е първият традиционен празник след Китайската нова година. Тогава обикновено хората палят фенери, отгатват гатанки, ядат сладки топчета юенсяо и се наслаждават на последните почивни дни заедно с членовете на семейството.

Как празнуват китайците Празника на фенерите?

Въпреки че Празникът на фенерите слага края на празненствата за Китайската нова година, той е не е за пропускане. Какви са китайските традиции на него?

1. Осветяване на цветни фенери

Най-популярната традиция на този празник е да се палят цветни големи фенери във формата на различни фигури. В миналото след залеза на слънцето хората поставяли свещ във фенерите и излизали навън. Днес тази традиция е малко променена. Всяка година в парковете и други обществени места се провеждат карнавали и изложби на големи осветени разноцветни фигури.

2. Сладкишите танюен

Танюен, или юенсяо, са задължителен деликатес за Празника на фенерите. Те представляват топчета, които се приготвят от брашно от лепкав ориз със сладък пълнеж, например от фъстъци, сусам или боб адзуки. Топчетата се варят във вода и се сервират като супа. По форма те наподобяват пълната луна в празничната нощ и са като пожелание за щастие и единството на семейството. Начините за приготвянето на танюен обаче са различни в северната и южна части на Китай.

3. Време за забавления за семейството и влюбените

Тъй като Празникът на фенерите е част от празненствата за Китайската нова година, той е време, запазено за членовете на семейството. Те се събират, разговарят и ядат от сладките топчета юенсяо.

Освен това Празникът на фенерите е известен като китайския Свети Валентин или Ден на влюбените.

В древен Китай младите жени не са имали право да излизат свободно навън, освен по време на Празника на фенерите. Някога било прието онези, които все още не са намерили своите половинки, да носят запалени фенери по улиците с надеждата да открият истинската любов.

Красивата пълна луна и фенерите създават достатъчно романтична атмосфера и наистина е много възможно девойките да открият своите мечтани принцове.

4. Отгатване на гатанки

Отгатването на гатанки е изключително популярно забавление за Празника на фенерите.

Гатанките често съдържат послания за късмет, събиране на семейството, изобилна реколта и много любов. В древни времена младите се опитвали чрез тази игра да привлекат вниманието на отсрещния пол.

И днес китайците продължат да се състезават в отгатването на гатанки на този традиционен празник. Това забавление е популярно сред всички възрасти и слоеве на обществото, тъй като е вдъхновяващо и завладяващо.

5. Пускане на фойерверки

Пускането на фойерверки някога е било задължителен обичай за Китайската нова година, както и за Празника на фенерите, създавайки красива и празнична атмосфера.

Силният шум и светлини някога в Китай слагаха край на празничните дни. Днес обаче тази традиция се пропуска, защото за съвременните китайци чистият въздух е по-важен от старите обичаи.

Произход и история на Празника на фенерите

Празникът на фенерите е с над 2000-годишна история. Той води началото си от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.), когато будизмът навлиза в Китай.

Император Мин от династия Хан бил голям почитател на будизма. Чувайки за обичая монасите да палят фенери, за да се поклонят на Буда на 15-ия ден от първия лунен месец, той заповядал всички в двореца и храмовете да излязат сред народа със запалени фенери, а хората да украсят домовете си с тях.

По време на династия Тан (618 г. – 907 г.) този будистки обичай се превърнал в голям народен празник.

В древни времена първият лунен месец бил наричан месец Юен (元), а нощта Сяо (宵). Празникът получил името си от традицията винаги в нощта на 15-ия ден от първия лунен месец да се палят фенери.

Легендата за празника

В древни времена имало много свирепи зверове, които се опитвали да навредят както на хората, така и на добитъка. Селяните в Китай се събрали, за да ги убият и да защитят селата си. Нефритеният император обаче се разгневил, защото един ловец на земята убил любимия му жерав.

Той решил да отмъсти като изгори селото на ловеца в последния ден от празненствата за Китайската нова година. За щастие дъщерята на Нефритения император била с добро сърце и поискала да спаси живота на невинните селяни. Тя ги предупредила за този ужасен план на баща ѝ.

Като чул новината един мъдър старец предложил на селяните да закачат запалени фенери във всяка къща и да пуснат фойерверки на 15-ия ден от първия лунен месец. Така Нефритеният император щял да си помисли, че селото гори и да се откаже от плана си. Всички селяни направили така, както им казал старецът.

На 15-ия ден от първия лунен месец войските на Нефритения император видели, че цялото село гори. Те се върнали на небето и му докладвали, че то е опожарено. Нефритеният император бил доволен, а селяните спасени.