40 години майсторене на празнични фенери

С малка пила в едната ръка и чук в другата, Дзоу Хунда тъкмо привършва с една партида декоративни фенери. 73-годишният майстор неуморно създава празнични фенери през последните 40 години в село Байюн към град Уънчан в провинция Хайнан.

Типичната структура на традиционния занаят включва фенери с йероглифи, които носят късмет, като „фу“ и „си“, означаващи богатство и щастие.

Празникът на фенерите, който тази година се пада на 15 февруари, е завършекът на Китайската нова година.

В Уънчан хората обикновено „изпращат светлини“, за да отпразнуват празника и изразят своите желания и очаквания, една традиция датираща от преди повече от 100 години.

С настъпването на вечерта се запалват фенерите. Придружени от звуците на гонгове и барани децата носят малки фенери, докато възрастните традиционни фенери на рамо, с което започва „парадът на фенерите“ .

Всъщност постоянството на майсторите на фенери поддържа традициите живи.

За Дзоу Пролетният празник е най-натовареното време през годината. В този период той изработва фенери всеки ден, като му остава едва три четири часа сън на вечер. Тази година той успял да направи около 500 фенера, които са изпратени на хора в околните близо 120 села.

Изработката на фенер обикновени включва три етапа - рамкиране, декоративно изрязване на хартия и облепване.

Рамката на фенера се изработва от бамбук, който е обикновено двугодишен, не прекалено млад, но и не прекалено стар. „Ако е по-мек, ще се свие лесно, ако е твърде стар, ще се счупи лесно“, обяснява Дзоу, като добавя, че колкото по-точно изрязано е дървото, толкова по-добре ще се получи фенера.

Декоративното изрязване е свързано много с дизайна, който обикновено заимства симетрични модели, така че светлината да се излъчва по-добре от вътрешността.

Техниката по облепване на хартията се е подобрила през последните години. Дзоу казва, че в миналото се е използвало лепило под формата на паста, но се е втвърдявало за една вечер. „Сега използваме обикновено лепило, което е по-ефикасно“.

За Дзоу красотата на традиционните фенери се крие във взаимодействието между светлината и декоративно изрязаната хартия.

„Истинската същност на традиционното народно изкуство се разкрива, когато светлината преминава през изрязаната хартия“, каза майсторът. Той отбелязва, че шоутата с фенери в големите градове изглежда обръщат внимание единствено на външния вид, губейки от традиционния чар на фенерите.

Времето и усилията необходими за изработката на фенери доведе до спад в броя на занаятчиите, занимаващи се с това изкуство. Дзоу обаче не се отказва, тъй като изпитва особена привързаност към традиционния занаят.

„Изпращането на светлини е наш местен обичай и е много известен. Ако никой не прави фенери народният занаят ще бъде изгубен“, казва Дзоу.

Днес неговите две внучки, както и синът му и снаха му се занимават с изработката на традиционни фенери.

„Стар съм вече и искам да предам уменията си на младите, защото усещам, че не се справям както преди. Мога обаче да продължа да правя фенери още четири пет години“, казва Дзоу.

В Китай в деня на празника навсякъде се окачват най-различни по форма фенери, като гледката става особено прекрасна вечерта, когато те светват. Целта на този фестивал е да покаже края на зимата и началото на пролетта, което се смята за възвръщане на светлината. Всъщност, фенерите в Китай и досега не само атрибут на този празник, а част от ежедневието навсякъде в страната.

Традиционните китайски фенери обикновено са направени от хартия или от някакъв плат. Те не са просто украшение. Ако отначало те се поставяли пред входната врата за да изгонят злите духове, то впоследствие употребата им се разнообразила. Фенерите винаги заемат почетно място при провеждането на церемонии и празници, като тяхното присъствие е особено важно освен на празника Юансяо, също и на Празника в средата на есента. На тези два празника по традиция всички излизат навън вечерта за да се любуват на пълнолунието и на красивите фенери.

Според историческите записки, в Китай фенерите започват да се използват около 250 г. пр. н. е., като тяхната форма не се е изменила много спрямо древността. Смята се, че китайците достигат връх в изработването на фенери през династиите Тан и Сун, когато любуването на фенери станало любимо занимание на хората. Рамката им е изработена от огъващ се бамбук, червено дърво или просто метална тел. За намаляване резкостта на светлината на прекия огън, върху рамката се опъвала тънка или намаслена хартия, тюл или коприна, което позволява светлината да стане по-приглушена и мека. За фенерите на императорския дворец или на домовете на богатите сановници се използвало и цветно стъкло и даже и нефрит.

Най-традиционната форма за фенери в Китай е продълговата или сферична, също има квадратни или продълговати. Но, разбира се, има и много други видове. Например, фенерите дзоума, които датират от династия Сун, са направени като миниатюрни павилиони с козирка, която е подгъната нагоре. Специфичната структура кара вътрешната му част да се върти под влиянието на топлината на свещта. Други фенери може да са изработени във формата на различни животни, цветя или плодове. Върху тях може да има йероглифи или изображения.

Има четири основни стила в изработването на фенери – от Пекин, Суджоу, Хайнин и Уънджоу.

Фенерите от Пекин, който е столица на страната, се отличават с най-изящни и най-елегантни форми и с грижлив подбор на основните материали.

Най-добрите пекински фенери са направени с рамка от червено дърво и обикновено са покрити с тънка коприна или стъкло. Местните фенери са известни като дворцови фенери, защото първо са се използвали в императорския дворец. Освен че служат за осветяване, те имат и висока художествена стойност за китайските колекционери на фенери. В наше време този тип фенери се слагат в зали или кабинети за придаване на древен стил.

Обикновените фенери се използват навсякъде в ежедневния живот на китайците – за осветяване на пътя, за показване на домове, ресторанти и магазини. Днес фенерите са се превърнали в символ на традиционната китайска култура, което ги прави още по-специални.