Традиции и обичаи на Пролетния празник

Пролетният празник, или Китайската нова година, е най-важният за китайците. Тогава всички членове на семейството се събират, също като на Коледа. Онези, които са далеч от дома, се прибират вкъщи, за да празнуват заедно. Това е най-натовареният период за транспортната система. По принцип летищата, жп гарите и автогарите са претъпкани с хора, но тази година заради епидемията от COVID-19 много китайци ще прекарат празника в градовете, където работят, и натоварването за транспортната мрежа няма да е толкова голямо.

Китайската нова година започва на първия ден от първия лунен месец, или на второто новолуние след зимното слънцестоене. Тази година това е 1 февруари по Григорианския календар. Традиционният китайски календар се появява по времето на династия Шан (около 1600 г. пр. н. е.-около 1100 г. пр. н. е.). Тогава в нощата преди началото на новата лунна година хората принасяли жертви на боговете и предците.

Най-важните за китайците са навечерието и първите три дни от Пролетния празник. Те са и официали почивни дни в Китай.

С този празник са свързани множество обичаи. Някои от тях продължават да се спазват и днес, а други са позабравени или влиянието им вече не е толкова силно.

На 8-ия ден от 12-ия лунен месец много семейства приготвят каша лаба, в която се слагат различни зърнени култури, като лепкав ориз и просо, както и други продукти, например хинап, семена от лотос и от гинко билоба, боб мунг и др.

Китайците наричат 23-ия ден от 12-ия лунен месец „Малка новата година“. В миналото на този ден хората са принасяли жертва на бога на кухята. Сега обаче повечето семейства просто приготвят вкусна вечеря.

След „Малката нова година“ започва подготовката за Пролетния празник. За търговците това е пиков период. Хората пазаруват не само хранителни продукти, като масло, ориз, брашно, месо, риба, плодове и ядки, но и нови дрехи и обувки за децата, декорация за дома, както и подаръци за възрастните членове на семейството, приятели и роднини.

Преди празника е задължително да се почисти дома, да се изперат дрехите, да се измие посудата, да се смени спалното бельо. Чистите стаи се украсяват с цветя, а на прозорците се залепят изрязани от червена хартия фигури. На вратите се закачат червени ленти с изписани красиво новогодишни куплети. Съдържанието им е различно, например добри пожелания за собствениците на дома или за светло бъдеще и късмет през новата година. На вратите се слагат и изображения на боговете пазители или боага на богатството, за да се прогонят злите духове и да се привлече изобилието.

Китайският иероглиф "фу" (който означава благоденствие или щастие) е задължителен елемент от украсата. Той се изписва калиграфски също върху червена хартия и обикновено се залепя обърнат надолу, за да се привлече щастието в дома. Нещо повече, някои семейства закачат два големи червени фенера на входната врата, а на стената слагат цветни новогодишни картини с благоприятни пожелания.

Празникът започва с новогодишна вечеря. Цялото семейство се събира около масата, която е отрупана с различни деликатеси. На нея задължително трябва да има ястия от пилешко, риба и тофу, защото произношението им съвпада с това на думи като благоденствие, изобилие и богатство. След вечерята празникът продължава с разговори пред телевизора. През последните години новогодишната програма на Китайската медийна група е основното забавление за китайците, както в родината, така и в чужбина. Според обичая всяко семейство трябва да остане будно поне до полунощ и да посрещне Новата година.

На сутринта всички обличат празничните си дрехи и първо поздравяват родителите. Тогава всяко дете получава червен плик с пари. В Северен Китай традицията е за закуска да се ядат дзяодзъ (китайски пелмени), което е символ на собгуването със старата и началото на новата година. Освен това по форма те приличат на златни слитъци от древен Китай. Така че хората ги ядат като пожелание за богатство и финансов успех.

В Южен Китай обикновено традицията е да се яде ниенгао (новогодишен сладкиш от лепкав ориз), защото името му звучи като пожелание за по-големи успехи. През първите пет дни на Пролетния празник се посещават роднини, приятели, съученици и колеги, разменят се поздравления, подаръци и се водят приятни разговори.

Пускането на фойерверки някога бе най-оживеният обичай на Пролетния празник. Според старите вярвания трясъкът и шумотевицата от тях прогонват злите духове. В наши дни обаче те са забранени в повечето големи градове, заради опасения за безопасност и за ограничаване на замърсяването. Китайците обаче са изобретателен народ, който държи много на традициите. Предишните фойерверки днес са заменени с електрически, които издават подобен звук. Някои семейства вместо с модерните фойерверки предпочитат да гонят злите духове с пукане на балони.

Оживената атмосфера на Пролетния празник е не само във всяко домакинство, но и навън по улиците. В продължение на няколко дни в парковете се организират различни представления, например традиционни танци на лъвове или с фенери, както и храмови панаири. Пролетният празник приключва на 15-ия ден от първия лунене месец с Празника на фенерите.