Изкуството на композирането

Неотдавна бе представен нов музикален албум, посветен на покойния Дин Шандъ, изключително влиятелен и значим китайски композитор, пианист и музикален педагог.

Клаус Хейман все още си спомня деня, в който е посетил композитора Дин Шандъ (1911-1995 г.) в Шанхай през 80-те години.

„Не си спомням коя година беше точно, защото беше отдавна. По онова време Шанхай се различаваше много от днес. Имаше по-малко автомобили и беше много тъмно вечер“, казва Хейман. „Спомням си, че имаше две момчето, които свиреха на пиано в голяма всекидневна на хубавата, стара къща на Дин“, разказва още германецът.

И така започва приятелството между Хейман с Дин и неговото семейство.

Роденият в Германия 85-годишен предприемач има заслуги за основаването на Naxos през 1987 г., която днес е водеща звукозаписна компания за класическа музика с централа в Хонконг.

Хейман, който не свири на инструмент и не може да чете ноти, стартира звукозаписната компания, за да разпространява записите на съпругата си, японската виолонистка Такако Нишизаки, която от установяването си в Хонконг през 1974 г. постепенно се прочува с изпълненията си на китайски творби за цигулка, особено концерта за цигулка „Butterfly Lovers“.

Четири десетилетия по-късно Хейман все още поддържа контакт със семейството на Дин, като работи с „двете момчета от всекидневната“ на Дин. Това са неговите внуци, Ю Лун – ветеран диригент и Ю Хъ – основател и изпълнителен директор на Kuke Music, първата онлайн платформа в Китай за популяризиране на класическата музика.

На 12 ноември, навръх 110-ия рожден ден на Дин, излезе по целия свят албумът „Essential Art Songs of Ding Shande“ (Песенно изкуство от Дин Шандъ) от компания Naxos.

Той включва 14 художествени песни и пет от песенния цикъл Диенси, всички композирани от Дин Шандъ. Албумът е записан от китайския тенор Джан Дзиени, сопраното Хуан Ин и пианиста Уей Фугън.

„Всички художествени песни притежават отличителните характеристики на китайската народна музика, която Дин съчетаваше със западната класическа музика. Хората по света имат шанса да се насладят на тази музика“, каза Хейман.

Когато китайските композитори не бяха толкова познати по целия свят, както са днес, Naxos е записвала и разпространявала техни музикални творби, включително Брайт Шън, Тан Дун и Чън Циган, според Хейман.

Музикалните творби на Дин са включени също в огромния каталог на студио Naxos, като симфоничната поема „Пролет“ и детската сюита за пиано „Весел празник“, които се изпълняват от дъщерята на Дин, пианистката Дин Дзиеннуо, както и симфонията „Дълъг марш“, изпълнена от Словашкия радиосимфоничен оркестър под диригентството на Ю Лун.

„Моят дядо е създал много музикални творби. Любими са ми неговите художествени песни. Той обичаше китайските народни песни и композираше много творби, вдъхновени от тях“, разказва Ю Лун. „Има щастието да израсна с него и да получа музикалното си образование от него, което е оказало дълбоко влияние върху живота ми“, добавя той.

Ю Лун, който следва класическа музика в Германия, оглави изпълнението на творби на Дин и Густав Малер с Шанхайския симфоничен оркестър на концерт през януари тази година в Шанхай. На 14 октомври се състоя концерт с творби на двамата композитори на сцената на Пекинския музикален фестивал, който е основан от Ю Лун през 1998 г.

„Бях голям фен на Малер по време на следването си в Германия. Моят дядо се е родил в годината, в която Малер е починал. Искам да отдам почит и на двамата чрез пресъздаването на техните творби“, казва Ю Лун.

Другият внук на Дин, Ю Хъ, е продуцент на новия албум.

„Това е първият албум, който продуцирам. Исках, като негов внук, да изразя обичта си. Този албум означава много за цялото ми семейство, особено моята майка, която е огромен почитател на песните“, казва още Ю Хъ. Неговата компания, която създава преди 15 години, работи със студио Naxos още от началото. През 2015 г. Kuke и Naxos заедно създават компания Naxos China, която се посвещава в популяризирането на китайските класически музиканти.

За разлика от по-големия си брат Ю Лун, който прекарва своето детство в Шанхай, Ю Хъ се мести в Пекин на 5 години и се връща в Шанхай на 10.

„Когато се върнах в Шанхай, моят дядо вече се беше пенсионирал от Шанхайската музикална консерватория. Той обичаше да композира музика и да играе с котката си“, спомня си Ю Хъ. „Беше много мил и грижовен дядо. Оставяше ни да свирим на пиано, но никога не ни караше насила да се упражняваме“.

Дин се ражда в град Куншан, провинция Дзянсу. Учи се да свири на традиционни китайски инструменти като пипа, ърху и бамбукова флейта като дете. През 1928 г. започва да учи пиано в музикално училище в Шанхай.

През 1934 г. Дин става първият китайски пианист, който записва албум. През следващата година той дава първия си пиано рецитал в Шанхай, Тиендзин и Пекин, което го прави и първия китайски пианист със соло рецитали.

През 1947 г. влиза в Парижката консерватория, където учи музикално композиране. След като се завръща в Китай през 1949 г. започва работа като заместник-ректор на Шанхайската музикална консерватория и декан на факултета по композиторско творчество.

Мнозина известни музиканти, сред които пианистът Джоу Гуанжън, композиторите Чън Ган и Уан Силин, са били негови студенти.

Дин пише музика за симфонични оркестри и хорове, както и създава камерна и филмова музика. Някои от най-прочутите му творби включват първата симфонична сюита от китайски композитор „Дългият марш“, симфоничната сюита „Нов Китай“ и сюита за пиано „Весел празник“.

„Неговите художествени песни са широко използвани в музикалните училища за обучение на вокалисти, както и се изпълняват на концерти“, казва 67-годишният тенор Джан, който постъпва в Шанхайската музикална консерватория през 1981 г. и по-късно се премества да следва в „Джулиард“ в Ню Йорк през 1986 г.

„Художествените песни се аранжират само за певец и инструмент, като пианото. През 50-те години тези песни бяха много популярни в Китай“, казва пианистът Уей, който е професор в Шанхайската консерватория. „Днес малко китайски композитори умеят да пишат художествени песни и някои дори не знаят какво представляват те. Важно е издаването на този албум, който поставя акцент върху художествените песни на Дин, които са неразделна част от китайския музикален репертоар“, допълва пианистът.