Историческите промени в град Дзиндъджън – втора част

600-годишната история на производство на порцелан за императорския двор

През 1369 г., втората година от управлението на император Джу Юанджан, в Дзиндъджън е създадена работилница за производството на порцелан специално за императорския двор, известна като „императорска пещ“. Тя се различава от останалите пещи, защото произвежда изделия само за императорското семейство, докато другите работят и за чиновниците. В резултат дизайнът и процесът на обработка се подобряват значително. Изделията на императорската пещ е забранено да се разпространяват и използват от обикновените граждани. Това означава, че керамиката и порцеланът от Дзиндъджън стават част от ежедневието на императора. За да се подчертае авторитетът и спецификата на императорския порцелан, император Юнлъ от династия Мин заповядва името му да бъде отпечатано на дъното на всяко изделие. Тази традиция продължава и след смъртта му. От двореца обикновено поръчват изработването на специален порцелан за церемониите по коронясването с името на новия владетел. Историята на императорската пещ в Дзиндъджън обхваща династиите Мин и Цин.

В императорската пещ много бързо са събрани най-добрите майстори и търговци от всички части на империята, което насърчава развитието на града като център за производството и търговията с порцеланови изделия. През 21-та година от управлението на император Канси от династия Цин, т.е 1682 г., Чън И, управител на окръг Фулян, веднъж коментира следното: „Дзиндъджън е голям град в южната част на окръга. Там са събрани производители на порцелан и керамика, както и търговци. Готовата продукция се превозва по суша и вода из цялата страна и дори в чужбина. От двете страни на улиците има магазини, които всеки ден се посещават от много хора. Каква сцена на просперитет ни демонстрира Дзиндъджън!"

Първоначалното намерение на първия император на династия Мин при вземането на решението да се създаде императорска работилница за порцелан е свързано с по-ниската цена на порцелановите изделия в сравнение с тази на златните и нефритените. Но накрая се оказва, че всъщност и порцеланът не е толкова евтин. Императорската работилница осъществява значителен скок в нивото на изработваните изделия. Това е резултат от увеличението на капиталовложенията и стандартизирането на технологиите, както и управлението на производството. Като първата императорска работилница за порцелан в китайската история, тази в Дзиндъджън въвежда най-строгата управленческа система, например назначени са специални управители, забраняват се продажбата и закупуването на порцелан от императорската пещ, заплатите на наетите майстори се плащат от императора, който им гарантира добри условия на живот. Освен това те нямат право да работят на други места. Влизането на външни лица в зоната на императорската работилница е забранено, новите модели трябва да получат първо одобрението на императора и едва след това може да започне производството им. В работилницата е създадена и специална система, която пази всички рецепти и методи за изпичане, за да се предотврати тяхното изтичане в обществото. В тази мистериозна работилница майсторите използват най-добрата глина, глазура и други материали и концентрират цялото си внимание върху разработката на изделия за императора. Ето защо спиращите дъха синьо-бял и червен порцелан от времето на император Юнлъ от династия Мин, червената и небесно синя глазура от времето на император Сюандъ и много други луксозни изделия, които се считат за скъпоценност дори днес, са направени в Дзиндъджън. Изработването на едно такова изящно произведение на изкуството е съпроводено с безброй провали. Според статистиките по това време в Дзиндъджън са били известни близо 3000 вида порцелан. Тези мащабни, дългосрочни и разточителни експерименти и проучвания през династиите Мин и Цин в крайна сметка изтласкват Дзиндъджън до върха на световното производство на порцеланови изделия през следващите 600 години. И до ден днешен порцеланът от Дзиндъджън се пази като скъпоценен експонат в големите музеи по целия свят.

Историята на порцелана Дзиенгуо

През династиите Тан и Сун Дзиндъджън е една от важните бази за производство на порцелан не само за чиновниците, но и за дипломатически подаръци, докато по-късно през династиите Мин и Цин произвежда порцелан основно за императорите. Всичко това поставя основа за тесните връзки между „столицата на порцелана“ и властите.

След основаването на Китайската народна република през месеците май и юни 1950 г. в Дзиндъджън е основана нова компания с името „Дзиенгуо“ （“дзиенгуо“ в буквален превод означава „основаване на държава“）. Първата им поръчка е от правителството – за 400 комплекта цветни сервизи за чай и 180 комплекта цветни съдове за хранене. През 1952 г. тогавашният премиер на Китай Гуо Можуо казва, че Китай е родина на порцелана, затова порцелановите изделия на страната трябва да демонстрират характеристиките ѝ. Той предлага да се обобщи опитът от миналото и да започне изработването на специални за КНР порцеланови изделия, които да се използват в дипломацията като подаръци. Премиерът Джоу Ънлай приема това предложение и изисква от Министерството на леката промишленост да създаде специален екип, който да ръководи производството на порцелана Дзиенгуо главно в Дзиндъджън и други райони. В него са включени най-известните художници и майстори за времето си. Чрез мащабното сътрудничество и безброй експерименти в навечерието на петата годишнина от основаването на КНР през 1954 г. са разработени порцеланови изделия специално за Националния празник на Китай, наречени „Дзиенгуо“. Така хилядолетната столица на Дзиндъджън се възражда за нов живот и отново изумява света.

Нова отправна точка

Порцеланът е една от важните визитки на китайската цивилизация и изключителен представител на отличната традиционна култура. Дзиндъджън събира най-големите постижения на известни китайски майстори. Градът е важен защитник на наследството и иновациите в изработката на китайски порцелан, както и важен мост за обмена между китайската и другите култури. От 2006 г. насам Националната комисия за развитие и реформи е отделила общо 222 милиона юана от централния бюджет за създаването на коридор за порцелановите изделия от династиите Мин и Цин, Музея на китайския порцелан и защитата на бившата императорска работилница. Министерството на културата и туризма също активно насърчава изграждането на археологичен парк, създаването на демонстрационна зона за туристи и експериментална зона за културна и екологична защита. След 18-ия национален конгрес на ККП Дзиндъджън се радва на нов напредък в развитието си. През юли 2019 г. Държавният съвет официално одобри план за изграждане на пилотна зона за наследството и иновациите в порцелановата култура на Дзиндъджън. С това хилядолетната столица на порцелана и важен град по Пътя на коприната продължава своята славна мисия.