Реставрация вдъхва нов живот на древен комплекс от пещерни храмове в Гансу

28-метрова статуя на Буда се издига на скала в град У‘уей в провинция Гансу, заедно с нейните „небесни пазители“. По лицето на Буда е изписана загадъчна усмивка, от която много поклонници извличат усещане за вътрешен мир.

Като най-голямата статуя в пещерите Тиентишан, Будата, в пещера №3 от този комплекс, е там от повече от 1300 години. В древни времена, вероятно е било доста трудно да се достигне това свещено място, заради насечения релеф.

Името Тиентишан означава „планина със стълба към небето“. За днешните посетители обаче има по-лесен достъп до мястото.

Точно пред статуята на Буда през 1960 г. е издигнат язовир. Хората могат да се насладят на гледката от язовира и културното наследство от върха на язовирната стена. Този пейзаж обяснява, как модерните хора живеят с историята.

Непрекъснато просмукващата се от скалите вода обаче от дълго време е заплаха за статуята на Буда.

Краката и долната част на дрехите на Буда и неговите небесни пазители са ерозирали. Цялостният вид на каменните костенурки, върху които са стъпили пазителите, също е засегнат. Някои от скалите са започнали да се рушат. Различни гризачи също нанасят вреда, като се промъкват в цепнатините на статуите.

„Вода и сол продължават да изтичат от скалата“, каза Лиу Джъ, директор на Института по опазване и изследване на пещерите Тиентишан.

„Хилядолетната статуя е „болна“ и се нуждае от спешно лечение“, добавя той.

План за реставрация

Проект за спасяване на групата статуи беше стартиран през май 2020 г. и завършен през август. Оглавяван е от Академията Дунхуан, институция базирана в град Дунхуан провинция Гансу, която специализира в опазването на Могао – пещерен комплекс със статуи и фрески, включен в списъка на ЮНЕСКО. Вярва се, че комплексът е построен между 4-ти и 14-и век.

Нестабилните скали са изчистени от пещера №13 в Тиентишан. Рамки, направени от водоустойчив материал, като фиброподсилена пластмаса, са поставени в основата на статуите. Камъчета са използвани за запълване на рамките, които да попречат на подпочвената вода да избие.

Дренажна система е била проектирана, която да пренасочва водата, от основите на статуята, в кладенец.

„Невъзможно е водата да се задържи напълно далеч от статуята“ казва Цяо Хай, лидер на проекта за реставриране. „Ключът е дренажът да работи гладко“, добавя той.

Въпреки съвременните похвати за ремонт, традиционни материали като пръст, смесена с листа, вземат превес в процеса на реставрация.

Проучвайки стари снимки и оцелели статуи на Буда от други исторически периоди, екипът на Цяо успява да реставрира каменните костенурки и краката на Буда.

„Отне ни много опити и експертни оценки, преди да изберем този метод за реставрация“, казва Цяо.

След построяването на пещера №13 в Тиентишан по времето на династия Тан (618-907 г.), тя е била ремонтирана няколко пъти през последвалото хилядолетие. Завършекът на скорошния ремонт не означава, че работата е приключила завинаги.

„Не мога да обещая колко години Будата ще бъде в безопасност след нашата реставрация“, посочва експертът. Той добавя, че научна система за наблюдение ще следи отблизо как промените в околната среда повлияват на статуите.

„Щом засечем даден проблем или дефект, ще го поправяме, но в по-малък мащаб. Това е един дългосрочен проект, в който превантивните мерки ще играят ключова роля“.

Статуи в музея

Осемнайсет пещери са се запазили в Тиентишан до днес. През 2001 г. те бяха включени в националния списък с културното наследство под особена защита.

Въпреки че популярността на тази забележителност сред туристите не може да се сравнява с пещерите Могао, значението на Тиентишан винаги е било подчертавано от учените.

Най-старите пещери в Тиентишан са издълбани през 5-и век, по заръка на местен владетел, а строителството продължило чак до династия Цин (1644-1911 г.).

„Впоследствие, мястото добива ключов статут в историята на китайските пещерни храмове и остава важен свидетел на разпространението на будизма в Китай“, казва директорът на институт „Тиентишан“.

Според изследвания на покойния Су Бай, прочут археолог от Пекинския университет, чийто изследвания се фокусират върху китайските пещерни храмове, Тиентишан е олицетворение на типичния ранен стил в изработката на будистки статуи в Китай, което оказва значително влияние върху пещерните храмове в по-късните периоди.

Така например, пещерите Лунмън в провинция Хънан и пещерите Юнган в провинция Шанси, които са в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство, са дълбоко повлияни от Тиентишан. Дори пещерният комплекс Могао е инкорпорирал елементи от Тиентишан.

„Историците считат Тиентишан за люлка на китайските пещерни храмове“, казва Лиу. „Системното проучване на мястото все още е нещо ново, в сравнение с по-известните пещерни комплекси“, допълва той.

За първи път Тиентишан привлича вниманието на по-широка публика при построяването на язовира, с който да се улесни напояването на земите в полусухия регион. Според изчисленията на проектантите от бившия Съветски съюз, пещерите щели да бъдат залети с вода при завършването на язовира. Впоследствие, фреските и будистките статуи са преместени в Регионалния музей на Гансу, в град Ланджоу, през 1959 г.

Заради огромните си размери групата от статуи в пещера №13 се наложило да останат там. Хората открили през следващите десетилетия, че най-високото ниво на водата в язовира било 5 метра под най-ниската пещера в Тиентишан.

През 2006 г. преместените реликви от Тиентишан били върнати обратно в град У‘уей.

Цялостна програма за защита на завърнатите реликви стартирала през 2015 г. Проектът бил завършен през юни и вдъхнал нов живот на над 70 статуи и фрески, покриващи площ от повече от 300 квадратни метра. Те се намират в музей, тъй като връщането им на оригиналното място не е подходящо.

В момента се планира нов музей за върнатите реликви от Тиентишан. Понастоящем те могат да бъдат разгледани в музея на У‘уей.