Съвместните археологически проекти задълбочават обмена между Китай и света

През последните години Китай реализира повече от 40 съвместни археологически проекта с други държави, съсредоточени върху горещи теми в археологията. Те дадоха и своя принос за изследванията за човешкия произход и древните цивилизации, като в същото време предоставиха безценни възможности, справки и платформи за обмен и взаимно споделяне на опит между китайски и чуждестранни учени.

Кения се намира в Източна Африка и се счита за едно от местата, където се заражда човешката цивилизация. През 2019 г. бе сформиран екип от археолози от Китай и Кения, които започнаха разкопки край езерото Богория. Предварителните археологически проучвания показаха, че именно там е възможно да бъдат открити много културни реликви от средния палеолит, които са от важно значение за изследванията за произхода на съвременния човек. Джао Цинпуо, който е участник в китайско-кенийски екип, каза, че Африка е люлка на човешката цивилизация, а Кения е едно от родните ѝ места. „На територията на Кения са открити човешки вкаменелости от преди 2,5 милиона години, както и каменни инструменти от преди 3,2 милиона години, които са най-ранните до момента в света. В областта на археологията епохата на палеолита заема почти 100% от човешката история и е най-важният за произхода и миграцията на човека. Археологическият проект, в който участват китайски археолози и служители на Националния музей на Кения, е не само част от дейностите в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, но също така има за цел да намери повече доказателства за произхода на съвременните хора.“

Проектите като този между Китай и Кения са много. Ли Синуей е изследовател от Института по археология към Китайската академия на социалните науки. През последните години той е посетил много древни руини в Централна Америка и е участвал в разкопките на прочутия град-държава Копан, който е свидетел на бележитите постижения на маите. " Копан е столица на града-държава на маите. Той се състои от много части, сред които кралски дворец, жилища на аристократите и на обикновените граждани. В зоната с номер 8N-11, която представлява квадратен двор, са живели представители на аристокрацията. Разкопките започнаха през 2015 г. и приключиха през 2019 г.", разказва Ли Синуей.

Този проект е базиран на споразумение, подписано през 2015 г. между Института по археология на Китайската академия на социалните науки и Института по антропология и история на Хондурас. Според него двете страни установяват петгодишно сътрудничество в разкопките и проучванията на обекта Копан. Това е и първият съвместен археологически проект между китайски и чужди археолози на бележити древни цивилизации.

По време на разкопките на древния град Копан китайският екип, ръководен от Ли Синуей, откри големи гробници на аристократи, изящни изделия от нефрит, множество резби и други молитвени предмети. Резултатите от проучванията предоставиха важна информация за развитието и еволюцията на цялото кралство Копан.

"Преди всичко трябва да изследваме еволюцията и развитието на целия аристократичен двор през цялата история на Копан. Най-ранният период датира от около 550 г. сл. Хр, а най-късният от 800 г. сл. Хр. Градът-държава е просъществувал около 300 години и е преживял поне четири реконструкции. По време на разкопките бяха открити много важни гробници с множество културни артефакти, сред които изделия от нефрит и рисувана керамика. Намерени бяха и скулптури, някои от които са свързани с основаването на кралството Пан. Това доказва, че аристокрацията в Копан е била в близки отношения с кралското семейство и вероятно е била част от него. Скулптурата от западната страна на двора изобразява смъртта и прераждането на бога на царевицата. Цялата сграда е място, където е живяло аристократично семейство. Там са се извършвали и религиозни церемонии. Тези констатации са от изключително важно академично значение за проучванията за идентичността, както и статута на аристократичните семейства и еволюцията им от ранния до късния период. По този начин сме в състояние да проследим развитието на цялото Копанско кралство, предоставяйки нова информация за целия град-държава."

Според публикуваните от китайското Държавно управление за защита на културното наследство данни, до края на 13-та петилетка 30 културни институции в страната са реализирали над 40 съвместни археологически проекта в 24 държави, както и 11 проекта в 6 държави за оказване помощ на други страни в опазването и възстановяването на исторически паметници. Всичко това представлява многоизмерна междуправителствена мрежа за сътрудничество в опазването на културното наследство.

Според Сун Синчао, заместник-директор на Държавното управление за защита на културното наследство на Китай, съвместните археологически проекти обхващат изследвания в областта на произхода на човека, на древните цивилизации, като египетската и тази на маите, на важните пристанища, свързани с Пътя на коприната, на древните етноси и важни древни градове, на будизма и много други области. "Работата на нашите археолози в чужбина допълнително насърчава академичния обмен и опознаването на древните цивилизации, помага за задълбочаването на приятелските отношения между хората от различни народи. В този процес използването на много от китайските археологически методи, някои от които са наши специални технологии, също представлява един вид популяризиране на китайската култура по света.“

Съвместните открития на китайските и чуждестранни археолози разширяват и академичното влияние на Китай. Например в съвместен проект в Монголия за проучване на древната монголска култура бяха открити останки от гробници на уйгурски хан и на аристократи, за първи път бяха намерени стенописи на уйгурски, което представлява значителен напредък в археологическите проучвания на уйгурския етнос. Китайските и кенийски археолози за първи път откриха фини каменни оръдия в района на Баринго. Те търсеха отговор на въпроса защо древните хора са напуснали Африка и са се разселили по целия свят. Археологическият проект за проучване на руините Натишива в древния град Фихарапур в Бангладеш за първи път намери доказателства за развитието на района и привлече вниманието на жителите на страната.

Според Ли Синуей, който е участник в различни археологически проучвания по света, съвместните проекти не само благоприятстват разширяването на визията на археолозите, но и съдействат за по-доброто опознаване на световното културно наследство. „Например западните учени и местните археолози имат свои собствени гледни точки за проучванията в Централна Америка. Обменът между тях съдейства за по-задълбоченото опознаване на древната цивилизация.“

Културното наследство трябва да се пази. То е незаменимо богатство за бъдещите поколения, както и учебник по история за цялото общество. Мариелза Оливие е служителка на ЮНЕСКО, която потвърди, че приносът на Китай в опазването на културното наследство, насърчаването на обмена и споделянето на опит, както и в поддържането на световния мир, е не само голям, но и незаменим. "Китай предоставя техническа подкрепа на други развиващи се страни, за да могат те по-добре да защитават и развиват своето културно наследство, например на Камбоджа за Анкор-ват и за долината Катманду в Непал. Китай помага и на много африкански държави, например за някои проекти в областта на културата, образованието, информационните технологии и др. Чрез инициативата „Един пояс, един път“ Китай отново демонстрира ангажимента си за предвиждането на диалога между цивилизациите и културното многообразие."