Защо град Цюанджоу е бил център на културния обмен и световната търговия по море през династиите Сун и Юан?

Преди известно време град Цюанджоу бе добавен към списъка на световното наследство като „най-голямото пристанище на Ориента“ по време на династиите Сун и Юан. Той е известен не само в Китай, но и в чужбина като Сътун, което на китайски означава коралово дърво. След повече от 1000 години Цюанджоу отново привлече вниманието на света.

Световната морска търговия е с дълга история, като от 10-ти до 14-ти век навлиза в нов процъфтяващ период. Търговци и пратеници изграждат световна морска мрежа за обмен на суровини, стоки, ценности, технологии и култура. Като икономически и културен център по крайбрежието на Източна Азия, приносът на Китай е изключителен за просперитета и развитието на световната търговия и културния обмен, а Цюанджоу изиграва важна роля в това отношение.

Как Цюанджоу се превръща в център на световната търговия по море през династиите Сун и Юан?

1. Институционалните гаранции демонстрират силата на една държава

Град Цюанджоу, който се намира на югоизточното крайбрежие на Китай, е натрупал богат опит в търговията с чужбина, особено по време на династиите Сун и Юан. Неговото развитие достига своя връх и уникалното му китайско име Сътун става известно на целия свят.

Тогавашната имперска власт придава изключително значение на устойчивото и стабилно развитие на морската търговия. Експонатите в Музея за историята на морския транспорт в Цюанджоу показват, че тук идват много търговци от различни страни. През втората година от царуването на император Юаню от династия Северна Сун (1087г.) на брега на река Дзиндзян в южната част на града е открито специално управление, което отговаря за търговските кораби и външната търговия. То може да се сравни със сегашните митници. Създаването му е знак, че Цюанджоу официално е определен за отворено търговско пристанище. В резултат на това градът постепенно се превръща в център на външната търговия.

Вярата в морските богове е духовна опора за хората, които живеят в района на пристанище. Изграждането на храмове е знак за голямото значение, което придава централната власт на морската търговия.

Мадзу е един от най-важните морски богове в Цюанджоу, като в южната част на града е изграден специален храм за него, който носи името Тиенхоу. Местоположението му е много важно. Той е първата спирка за чуждестранните търговци и стоки, които влизат в града, както и за местните бизнесмени, които излизат с корабите си в морето. Преди да тръгнат те непременно идват да се поклонят и почетат Мадзу.

2. Интеграцията на производството и продажбите е знак за икономическа сила

Приложимата и ефективна институционална система, която подкрепя и движи трансокеанската търговия, е гаранция за дългосрочния просперитет на Цюанджоу.

Като световноизвестно пристанище на Изтока по време на династиите Сун и Юан, той е и отправна точка за Морския път на коприната от Китай. Градът разполага с цялостна интегрирана междуотралсова система за морска търговия, която комбинира производството, транспорта и продажбите. Това е основа за превръщането на Цюанджоу в център на световната морска търговия и културния обмен през династиите Сун и Юан.

От 10-ти век порцеланът става известен по света и се превръща в синоним на Китай, а развитието на морската търговия в Цюанджоу има изключителен принос за разцвета на порцелановата промишленост в крайбрежния град.

Град Дъхуа, който е на 130 километра от древния Цюанджоу, е едно от родните места на китайската порцеланова култура и заема важно място в историята на порцелана. Произведеният там бял порцелан е важна стока за износ по древния Морски път на коприната. Династиите Сун и Юан са златен период за развитието на порцелановата промишленост. Порцелановите изделия от Китай се продават в цяла Азия и много страни и региони на Източна Африка, а Цюанджоу се превръща в тяхна производствена база.

Изделията от желязо също заемат голям дял от изнасяните от древното пристанище стоки. По време на археологически разкопки екипът на заместник-декана на Факултета по археология, култура и музеи на Пекинския университет Шън Жуейуън при село Цинян открива място за топене на желязо от династиите Сун и Юан. Там някога е имало пещи, създадени от императорите на династия Сун. Те са били изключително проспериращи през 11 век, а произведените там продукти са били транспортирани до Цюанджоу по река Сиси, която е приток на река Дзиндзян.

Успешното развитие на морската търговия в Цюанджоу се дължи и на цялостната вътрешна транспортна мрежа около него, разпростираща се във всички посоки. Кеят Шъху и пагодата Лиушън до него са важна част от транспортната система по вода и суша през династиите Сун и Юан.

Пагодите Лиушън до кея и Уаншоу на върха на планината Баогай се намират на 20 километра югоизточно от пристанищния град. Те служели като фарове за корабите в древността. Когато моряците видели пагодата Уаншоу, знаели, че вече са пристигнали в залива Цюанджоу, докато Лиушън била важна за търговските кораби, плаващи от главния канал на залива Цюанджоу до вътрешното речно пристанище.

След като корабите пристигнели в Шъху, Дзиенкоу и други кейове, стоките от тях се събирали и разпределяли в града. За транспортирането им на север до Фуджоу, Дзянсу и Джъдзян трябвало да преминат под моста Луоян. Този каменен мост, построен през 1059 г., продължава да се използва и днес, но е отворен само за пешеходци.

Силният производствен капацитет и перфектната транспортна мрежа образуват огромна цялостна система за морската търговия на Цюанджоу.

3. В пристанищния град се събират култури от цял свят

На улица Тумън в Цюанджоу от запад на изток са разположени конфуциански храм, джамия и стари къщи на емигранти от Шри Ланка, както и китайският храм Гуанди. В продължение на хиляди години различни вероизповедания хармонично съжителстват на една и съща улица, което е знак за толерантността, интеграцията и разнообразието от култури в Цюанджоу.

Джамията Циндзин е един от най-старите оцелели ислямски храмове в Китай. Тя е и рядко веществено свидетелство за присъствието на персийски, арабски и други търговци от мюсюлманските страни, доплавали до Цюанджоу през династиите Сун и Юан, за да развиват своя бизнес. Тя е построена през 1009 г. и е ремонтирана многократно през вековете. Формата на входната ѝ кула е в типичен западноазиатски стил, но в също време включва традиционни китайски архитектурни елементи, отразяващи обмена и интеграцията на множеството култури в Цюанджоу.

Храмът Кайюан е още едно доказателство за мултикултурното съжителство и толерантността в Цюанджоу. Това е най-големият будистки храм в града от времето на династиите Сун и Юан, в който са запазени голямо количество индуски реликви. Те са знак, че през 13 век в Цюанджоу били построени индуски храмове, докато индуизмът не оставя почти никакви следи в други части на Китай. Освен това при реставрацията на основната зала на будисткия храм през 17-ти век са използвани архитектурни компоненти на индуистка тематика, което е много рядък културен феномен за Китай.

Различни култури и вероизповедания съжителстват в хармония, толерантност и се интегрират в Цюанджоу, което се превръща в незаменима културна сила на древното пристанище.

Дългогодишните традиции в корабоплаването, цялостната морска търговска система, огромната сухопътна и морска транспортна мрежа, напредналото занаятчийство, изключителните навигационни и корабостроителни технологии и съвместните усилия на многообразното общество, както и политиката, икономиката, културата и други елементи, превръщат Цюанджоу в най-голямото за онези времена пристанище в света, както и световен център на морската търговия.