Град Цюанджоу – новото световно наследство

Китайският град Цюанджоу, като световен търговски център на море по време на династиите Сун и Юан, на 25 юли в рамките на 44-тата сесия на Комитета за световно наследство бе включен в Списъка на световното наследство, с което обектите на Китай се увеличиха на 56.

Разположен по крайбрежието на провинция Фудзиен в южната част на Китай, някога Цюанджоу бил известен с името Цътун, което на китайски означава коралово дърво. По време на династиите Сун и Юан градът просперирал като център на международната морска търговия и се превърнал в най-голямото пристанище на Ориента. Там се събирали бизнесмени и туристи от цял свят, което била добра предпоставка за интегрирането на различните култури.

Проектът „Световен търговски център на море от династиите Сун и Юан“ включва поредица от обекти на културното наследство, датиращи от 10-ти до 14-ти век. Той е разположен на брега на залива Цюанджоу, чийто център е днешният едноименен град. Проектът обхваща издялани молитви на планината Дзюшан, останките от потънал търговски кораб и други общо 22 обекта.

Решението Цюанджоу да бъде добавен в Списъка на световното наследство отразява уникалността и изключителното значение на пристанищния град в определен исторически период, а 22-та обекта са свързани с обществената структура, административната система, транспорта, производството, търговията и много други важни културни елементи, които са част от възхода и просперитета на това място през 10-ти до 14-ти век, превръщането му в морски търговски център на Източна и Югоизточна Азия и приноса му за икономическото и културно развитие на региона.

"Този обект на световното наследство е знак за упоритостта и творческия дух на хората в крайбрежните райони на Китай. Той е и проява на стремежа на китайската нация към самоусъвършенстване и взаимноизгодно сътрудничество с другите народи по света", каза Ли Чун, заместник-министър на културата и туризма и директор на Държавното управление за защита на културното наследство.

„Колко пролети са разцъфвали кораловите дървета,

колко години източната и западна кули

са се изправяли една срещу друга.

Колко хора са преминали по моста Луоян,

колко кораба са напуснали залива Цюанджоу.“

Това е стих, написан преди десет години от тайванския поет Ю Гуанджун след посещението му в Цюанджоу. За него това е най-великото древно пристанище на Изтока.

Що се отнася до историята на града, трябва да започнем с потъналия кораб „Нанхай-1“. Той е най-големият и най-добре запазен потънал търговски плавателен съд откриван досега. При разкопките са намерени над 180 000 културни реликви, от които най-много са железните и порцеланови съдове. Археолозите откриха множество порцеланови изделия от династия Сун, спретнато подредени и натрупани в кабината. Те са престояли в морските води повече от 800 години и въпреки това са много добре запазени. Изящните им форми дават представа за развитието на морската търговия в онези времена. Ли Дзиен‘ан, бивш директор и изследовател от Института по археология на провинция Фудзиен, обяснява, че през династия Сун най-известният изнасян порцелан е бил от пещите Дъхуа в Цюанджоу. Той разказва, че тогава го наричали синьо-бял порцелан. „В момента порцелановите изделия от Дъхуа заемат важно място в колекцията от „Нанхай-1“. Те са средно и високо качество и са много на брой. В чужбина също са открити много такива изделия“, добавя ученият.

При различни разкопки в Цюанджоу бяха открити и множество керамични и порцеланови изделия от династиите Сун, Юан, Мин и Цин. Те също са произведени в околностите на пристанищния град. Според Ли Дзиен‘ан това показва, че в онези години Цюанджоу е бил важен търговски център, откъдето са се изнасяли керамични и порцеланови изделия от цялата страна.

„Същият порцелан е бил открит и в чуждестранни пристанища и потънали кораби. Това е убедително доказателство, че тогава Китай е бил износител на порцеланови изделия. Находките от Цюанджоу показват, че градът е бил важен център, от където са тръгвали различни стоки от цялата страна за други части на света. Сравнението на откритите на палубата на „Нанхай-1“ изделия с тези от чужбина също е доказателство за статута на Цюанджоу като център на морската търговия."

Разбира се от пристанището на Цюанджоу са изнасяли не само порцелан, но и коприна и чай. Огромната транспортна мрежа се превърнала в основна артерия, поддържаща външната търговия. Лин Хан, заместник-директор на Музея за историята на морския транспорт в Цюанджоу, показва динамична карта на транспорта в града от династиите Сун и Юан. „Можем да видим, че в пристанището има китайски кораби и тримачтови плавателни съдове от арабските държави. След като акостирали, екипажът пренасял товара. Някои от корабите били сравнително големи и не можели да спрат близо до брега, затова използвали малки лодки за пренасянето на стоките. По това време Китай изнасял предимно копринени и порцеланови изделия, чай, както и някои от характерните за Цюанджоу продукти. В същото време внасял подправки и благовония от чужбина.“

Подправките и благовонията били важна вносна стока в древен Китай. В Музея са изложени тамян и амбра, открити при останките на потънал кораб от династия Южна Сун. Лин Хан обяснява, че тамянът идвал от Сомалия. „Всъщност повече от двеста години преди това корабокрушение на императорския двор били доставени 44 000 килограма тамян от Цюанджоу. Това показва колко развита е била външната търговия в онези времена."

Честият обмен на стоки довел до интегрирането на различните култури. Днес в града могат да се видят множество архитектурни паметници и издялани на камък религиозни текстове от династиите Сун и Юан. Това потвърждава важната позиция на Цюанджоу в културния обмен между Изтока и Запада. Уей Дзиен, професор от историческия факултет на Народния университет, обяснява, че най-голямата разлика на Цюанджоу от другите включени в списъка на световното наследство градове е ролята му в културния обмен между Изтока и Запада, като част от морския Път на коприната. „Религиозният и културен обмен, отразени в каменните резби, демонстрират приноса на Китай към световната култура и голямото значение, което тогавашните власти са придавали на интеграцията на културата и религията“, добавя професорът.

Като „жива вкаменелост“ от Пътя на коприната в момента Цюанджоу се интегрира активно в инициативата „Един пояс, един път“ и изграждането на основната зона на Морския път на коприната през 21 век. Освен това се ангажира да трансформира предимствата на историята, местоположението и ресурсите на града в нови възможности за развитието. Включването на Цюанджоу в списъка на световната наследство вля нова жизненост на града. Обменът и хармоничното съжителство между различните цивилизации тук е и от важно значение за днешния свят. Приносът на Цюанджоу за опазването на културното разнообразие и на формите за обмен между тях, наследяването и предаването им може да бъде по-голям, което е изключително важно не само за развитието на града, но и за отговорната му мисия като обект на световното културно наследство.