ЮНЕСКО: Китай демонстрира голяма ангажираност към защитата на световното наследство

Китай не само засили защитата на собственото си национално наследство, но и помага на други държави в опазването на техните културни и природни богатства, каза представител на ЮНЕСКО.

„Китай наистина демонстрира интереса си спрямо опазването на околната среда и по отношение на останалите държави“, каза Мехтилд Рьослер, директор на базирания в Париж Център за световното наследство на ЮНЕСКО, във видео интервю за агенция „Синхуа“ по-миналата събота. Рьослер участва в момента на продължаващата 44-та сесия на Комитета за световното наследство, която се провежда в град Фуджоу, Източен Китай. Сесията, която беше планирана през 2020 г., се отложи заради пандемията от COVID-19.

В рамките ѝ ще бъде направен преглед и оценка на кандидатите за списъка с обекти на световното наследство на ЮНЕСКО, както и се проучи ситуацията с опазването на обектите, които вече са вписани.

„Има много обекти в списъка, които са застрашени. Разполагаме с много богат и безпрецедентен списък със световни наследства. Трябва да работим по изграждането на капацитет и засилване на защитата“, каза Рьослер, като предупреди, че климатичните промени се превръщат в нарастваща заплаха за световното наследство.

С 55 обекта в списъка на ЮНЕСКО, Китай се поделя първото място в света с Италия по общ брой. През последните години Китай активно популяризира защитата на наследството като средство за стимулиране на културните индустрии и екологичното развитие, както и намаляване на бедността.

Междувременно страната води активно международно сътрудничество в областта на световното наследство. „Китай предоставя помощ на бедните държави в нужда и подкрепя инициативи за изграждане на капацитет в сътрудничество с ЮНЕСКО, особено в африканския регион“, каза Рьослер.

По време на сесията на Комитета Китай обяви, че е готов да работи с ЮНЕСКО за изграждането на образователни платформи за световното наследство и помогне за култивирането на кадри в защитата на наследството в развиващите се страни. Китай се ангажира също да подкрепи организацията в прилагането на стратегията „Приоритет: Африка“.

Очаква се страната да бъде домакин на 15-ата среща на Конференцията на страните от Конвенцията за биологичното разнообразие и 14-ата среща на страните от Рамсарската конвенция за влажните зони тази година.

Междувременно тази неделя четири обекта в Китай, Индия, Иран и Испания бяха одобрени и добавени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Един от тях е град Цюенджоу в Източен Китай, който някога е бил важно пристанище от Морския път на коприната. С това общият брой на китайските обекти в списъка на световното наследство станаха 56.

„Той отразява в значителна степен пространствената структура, която комбинира производството, транспорта и маркетинга. Тук са демонстрирани ключовите институционални, социални и културни фактори, допринесли за зрелищния възход и просперитет на Цюенджоу като морски център на търговската мрежа в Югоизточна Азия в периода 10 – 14 век сл. Хр.“, се казва в доклад на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), който е официалният съвещателен орган на Комитета за световното наследство.

Град Цюенджоу се кандидатира за втори път за престижния статут. През 2018 г. китайската номинация „Исторически паметници и забележителности от Древен Цюенджоу“ беше предложена на срещата на Комитета в Бахрейн.

Китай извърши значителни технически корекции и подаде отново молба със заглавие „Цюенджоу: Център на света в периода на китайските династии Сун и Юен“. Списъкът с обекти в града от предишните 16 беше разширен до 22, по думите на Джан Лей. Джан е началник на отдела по световно културно наследство към Китайското управление по културно наследство. Той сподели информацията на пресконференция по-рано този месец.

Сесията на Комитета за световното наследство ще продължи до 31 юли. В рамките ѝ ще бъде направен преглед на ситуацията със защитата на обектите, вписани в списъка на ЮНЕСКО за периода 2020-2021 г.