Китай засилва международното сътрудничество във възстановяването и защитата на културното наследството

На 16 юли в гр. Фуджоу в крайбрежната китайска провинция Фудзиен бе открита 44-тата конференция на ЮНЕСКО за световното наследство.

Откакто Китай се присъедини към „Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство“ през 1985 г., 55 обекта на страната бяха включени в списъка на световното наследство. През изминалите години Китай води активно международно сътрудничество в областта на опазването му и четири пъти бе избиран за член на Комитета за световно наследство, като подкрепя стратегиите на ЮНЕСКО за Африка. Освен това дава своя принос за опазването и реставрацията на културното и природно наследство в Камбоджа, Кения, Непал и други държави.

През 2010 г. Китай и Кения официално стартираха проект за сухоземна и подводна археология, реализиран съвместно от Националните музеи на Китай и на Кения, както и Института по археология и култура на Пекинския университет. Проектът бе финансиран от китайското Министерство на търговията. Под ръководството на професор Цин Дашу от Института по археология и култура на Пекинския университет експерти от двете страни проведоха различни проучвания и разкопки на сушата и под водата при руините на древното царство край гр.Малинди и на остров Ламу. Те събраха богати исторически и културни реликви, които предоставят доказателства за по-нататъшното дешифриране на историята, културата и търговията между Китай и Африка.

1. През дванадесетата година от управлението на император Юнлъ от династия Мин, т.е. през 1414 г., от пристанището на град Суджоу потеглят китайски кораби, командвани и навигирани от Джън Хъ. Това е четвъртото му плаване в открития океан. Историците са на мнение, че Джън Хъ е успял да достигне „страната Малин“, т.е. днешния кенийски град Малинди. Основно място на разкопките на сушата в съвместния китайско-кенийски проект бе районът Манбруй, който се намира в околностите на Малинди. На обекта бе поставен знак на три езика – китайски, английски и суахили, на който пише: „Съвместни археологически разкопки на Кения и Китай: Моля, помогнете ни да защитим историческото наследство“.

2. На мястото на разкопките бяха открити голям брой порцеланови съдове от древен Китай. Когато говори за сътрудничеството с Китай в защитата на археологическото и културно наследство директорът на Националния музей на Кения Мзалендо Кибунджа казва, че поддържат тясно сътрудничество с китайските експерти. „Чрез съвместната работа се опитваме да спасим древните китайски кораби, потънали край бреговете на Източна Африка, за да пресъздадем историята на китайско-кенийския обмен от преди повече от 600 години. Китай има богат опит в обучението на експерти в сферата на музеите, а също така непрекъснато помага на Кения. Няколко наши служители бяха в Китай на обучение. Китай провежда редица модерни изследвания и ни предоставя подходящо съвременно оборудване. Ние изпращаме служители в Китай, за да се запознаят с авангардните технологии за анализ на материалите. Сътрудничеството ни ще продължи и в бъдеще."

3. Директорът на Националния музей на Кения Мзалендо Кибунджа в офиса си.

4. Националният музей на Кения се намира в северозападната част на столицата Найроби и е най-известният в Източна Африка заради дългата му история и огромна колекция. Той е популярен със своите артефакти от изследвания в областта на антропологията и палеонтологията.

５. Част от експонатите в Националния музей на Кения.

Нека историческите паметници върнат предишната си слава. Храмът Ангкор Ват в Камбоджа бе включен в списъка на световното културно наследство през 1992 г. През 1993 г. правителството на страната и ЮНЕСКО стартираха международен проект за спасяването му, който непрекъснато получава финансова и техническа подкрепа от редица държави. Като един от най-ранните инициатори и участник в него от 90-те години на миналия век, Китай помага на Камбоджа да възстанови рухналите и повредени древни сгради. В момента Китай е приключил работите по два от храмовете - Чай Сай Тевода и Та Кео.

6. Строителството на индуисткия храм Чай Сай Тевода започва в края на 11 век и завършва през първата половина на 12 век. Основната сграда е с площ от около 2500 кв. м. Той е уникален пример за превъзходната кхмерска архитектура и изкуство. През 1998 г. Държавното управление за защита на културното наследство на Китай официално възложи на тогавашния Китайски институт за културни реликви (сега Китайски институт за защита на културното наследство) да започне работи по възстановяването и защитата на историческия паметник, както и да създаде специална група от експерти от двете държави. За първи път китайски екип оказа помощ на друга държава в защитата на културните реликви. Работната група получи висока оценка от съответните ведомства на Камбоджа и ЮНЕСКО.

7. Със своята забележителна архитектура храмът Ta Keo е най-големият в комплекса Ангкор Ват. През 2018 г. стартира проект за възстановяването му, чието реализиране бе поето от Китайския институт за културно наследство.

8. През 2018 г. Сю Ян получи специалната награда на Камбоджа за изключителния му принос в защитата на Ангкор Ват.

9. През ноември 2019 г. стартира третата фаза от проекта за възстановяване на Ангкор Ват. Руините на двореца са основната част от наследството на този древен паметник. Китайският екип, представляван от Китайския институт за изследване на културното наследство, пристигна на мястото, за да извърши съответните археологически дейности, както и да планира работите за следващите 11 години.

Лонг Косал, говорителят на Камбоджанската агенция за защита на културното наследството на Ангкор Ват, заяви в интервю, че помощта на Китай е знак за активната подкрепа на страната в опазването на древните паметници. „Доверието на Камбоджа в технологиите, концепцията и отношението на китайския екип е огромно. Китай не само допринесе за значителното възстановяването на културните реликви, но също така помогна в обучението на местните експерти, предоставяйки нови перспективи, идеи и технологии за защитата на древните храмове“, подчерта говорителят.

Китайските експерти продължават да засилват културния обмен с различни държави. Девететажната кула на храма Басантапур в Непал е с около 400-годишна история. Тя се намира на площад Дурбар в столицата Катманду и е важна част от световното културно наследство. Храмът е най-старият в Непал и е с обща застроена площ от 5600 кв. м, като основната сграда е висока над 31 м. При силното земетресение в Непал през 2015 г. той пострада сериозно.

10. През август 2017 г. китайското правителство стартира официално проект за реставрацията на девететажната непалска кула. Проектът бе финансиран изцяло от китайското правителство и бе най-мащабният за опазване на културните реликви в Непал.

11. Реставрацията на повредената част на храма Басантапур е почти завършена. Според заместник-директора на Китайския институт за изследване на културното наследство Сю Ян, който е и изпълнителен директор на проекта, първоначално е било планирано да приключат през ноември 2022 г., но благодарение на усилията на китайските експерти, съответните работи са завършени предсрочно. Заради пандемията част от проекта, например някои вътрешни изложби, съоръжения за противопожарна защита, предпазване от мълнии и кражби, са временно отложени и ще продължат по-късно. Бъдещите работи са изцяло зависими от епидемичната ситуация в страната. Сю Ян подкрепя културния обмен между Китай и Непал. Той разказва, че по време на династия Юан непалският майстор Анико е участвал в изграждането на някои известни храмове, включително на Бялата пагода в Пекин. „Китай разполага с голямо количество културни реликви, затова е натрупал богат опит в опазването и възстановяването на историческите паметници и с удоволствие го споделя с Непал. Непалският президентът Бидя Деви Бхандари веднъж каза, че проектът за възстановяването на храма Басантапур е пример за съчетаване на древното религиозно изкуство на страната със съвременните китайски технологии и концепцията за защита на културните реликви."

12. Непалският президент Бидя Деви Бхандари инспектира реставрационните работи на храма Басантапур. (Снимката е предоставена от Китайския институт за изследване на културното наследство). Освен Камбоджа, Непал и Кения, Китай поддържа сътрудничество в опазването на световното наследство и със страните в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Съвместните проекти за археологически разкопки и реставрация се разшириха до Египет, Саудитска Арабия, Иран, Иран, Индия, Бангладеш, Мианмар, Узбекистан и други държави.