Документалният филм "След 90-те" разказва трогателна история за студентите от Националния югозападен асоцииран университет

Възпитаници на Националния югозападен асоцииран университет, който просъществува едва девет години, са множество известни китайски и чуждестранни таланти. Неговите студентите се бориха и вървяха напред в пламъците на войната, написвайки легендарна история за страданията и славата. Документалният филм "След 90-те" бе пуснат в Китай на 29 май. Герои в него са 16 студенти от този университет, чиято средна възраст днес е 96 години. Сред тях са Шю Юенчун, Ян Джъннин, Уан Силин и Ян Ли. Във филма те разказват своите младежки спомени от студентските години и работата след това.

След избухването на антияпонската война Пекинският университет, Университетът Цинхуа и Университетът Нанкай са принудени да се преместят на юг. Първо през 1937 г. те се обединяват във временен Национален университет в Чанша, но една година по-късно трябва да се изместят в град Кунмин в югозападната провинция Юннан.

Повечето от учителите и студентите се придвижват до там с различни превозни средства, а близо 300 момчета и 11 учители изминават пеша близо 3500 км, тръгвайки от Чанша, преминавайки през провинциите Хунан и Гуйеджоу, за да стигнат до крайната си цел - гр. Кунмин. Това е едно дълго пътешествие, което продължава цели 68 дни.

Националният югозападен асоцииран университет е нещо като искра в бурята, запазваща най-добрите идеи и сили за научни изследвания в Китай по време на войната.

Документалният филм "След 90-те" се фокусира именно върху него, върху промените и живота в кампуса по време на антияпонската война, върху изграждането на нов Китай и студентите, които отстояват концепцията за спасяване на родината чрез образованието, за демокрацията и самоувереността, както и всеотдайността им към родината.

Екипът на документалния филм интервюира десетките все още живи студенти, завършили този университет. Режисьорът му Сю Бей казва, че прекараните там години са оказали дълбоко въздействие върху всеки от тях. „Те все още се чувстват горди, когато си спомнят за своята алма матер, дори на 90 и 100 години“, отбелязва той.

"Когато снимахме филма през 2017 г., повечето студенти бяха вече на деветдесет години. Всички бяха много отдадени, когато разказваха за университета. Независимо дали бяха носители на Нобелова награда или преподаватели в гимназии или в университети, всъщност всички говореха с възхищение за Националния югозападен асоцииран университет, за същото незабравимо усещане."

По това време условията в университета не са никак леки. Освен обучението и научните изследвания, студентите, учителите и техните роднини трябва да помагат в домакинството, като отглеждат домашни животни, сами правят сапун, шият и тъкат и други ръчни дейности.

"В една класна стая имаше около 20 или 30 студента. Студентските общежития бяха сламени колиби. Всяка от тях бе с 20 двуетажни двойни легла и побираше 40 души. Джу Дзъцин, Уън Идуо, Шън Цунуън, Луо Юн ... всички учители в специалността китайска филология имаха по два часа седмично през първата година. Такъв безпрецедентен метод на преподаване няма никъде другаде по света. Това обаче бяха най-добрите часове по китайски в историята", разказват бившите студенти от Националния югозападен асоцииран университет.

Точно от един такъв университет, който не разполага с добри материални условия, но е богат духовно, излизат двама носители на Нобелова награда, осем химици, създали атомна бомба и поставили началото на космонавтиката в Китай, както и повече от 170 академици и стотици експерти в хуманитарните науки. Това е един университет-легенда в историята на китайското висше образование.

Според режисьора Сю Бей причините за чудото, което е създал Националния югозападен асоцииран университет в историята на висшето образование в Китай са много, а постоянството и решимостта на неговите преподаватели и ученици са пример за бъдещите поколения. „Най-важното е, че в една епоха, когато страната бе нападната и семействата разделени, учителите и студентите бяха заредени с изключителна енергия да служат на родината, която бе много по-силна отколкото в мирно време."

Уан Сидзъ, академик от Китайската академия на науките и експерт по китайски сателитни технологии, разказва, че желанието му е било да стане изключително добър професионалист. „В училищната песен се пееше, че за да се възроди родината, са необходими изключителни хора. И аз исках да бъда един от тях.“

Пан Дзилуан, също академик от Китайската академия на науките и експерт по заваръчно инженерство, е посветил живота си на важните неща. „Така наречените важни неща са тези, които са от голямо значение за развитието на държавата. Колкото по-трудна е работата, толкова по-голям е интересът и желанието ми да я свърша. А успехът ми носи радост."

Ма Шъту е съвременен китайски писател и автор на книгата „Нека куршумите летят“. Той казва, че цел на студентите в Националния югозападен асоцииран университет е била да дадат своя принос за революцията и благоденствието на китайския народ. „Когато се присъединих към Китайската комунистическа партия, казах, че искам да сменя името си на Ма Шъту и че сега наистина съм открила своя път в живота.“

Шън И, която е дъщеря на Шън Шупин, също възпитаник на Националния югозападен асоцииран университет, казва, че всички учители и студенти пазят родината в сърцата си. „Националният югозападен асоцииран университет възпитава своите студенти в патриотизъм и всеотдайност. Всички негови преподаватели са усърдни, а студентите – трудолюбиви. Въпреки лошите условия, те рядко мислят за себе си. По-късно много от тях се присъединяват към армията, за да защитят родината си от агресията на японските милитаристи. На входа на Историческия музей на Пекинския университет има паметник, посветен на тези студенти, на който стои и името на баща ми. В онези години младежите са били изпълнени с ентусиазъм", разказва Шън И.

В годините на войната Националният югозападен асоцииран университет е бил не само важна образователна база, но и място за дейностите на членовете на ККП.

В записките за историята на Пекинския университет пише, че по това време организацията на ККП в Националния югозападен асоцииран университет е тайна и най-голямата, концентрирана и силна в провинция Юннан. Тя обединява учителите и студентите около себе си и играе централна роля в антияпонското патриотично демократично движение.

„И учителите, и студентите, независимо откъде бяха дошли, независимо дали бяха от бедни или богати семейства, всички бяха решени да се борят за спасението на родината, да изградят една просперираща и силна демократична държава..."

У Баоджан, който е консултант в екипа на документалния филм „След 90-те“, е професор в Педагогическия университет на Юннан и директор на Института за модерна китайска история в провинцията. Той разказва, че тогава членовете на тайната партийна организация са били 206, всички завършили Националния югозападен асоцииран университет. „Приносът на много от тях бе изключителен за освобождението на китайската нация. Някои от тях дори пожертваха живота си. Можем да определим Националния югозападен асоцииран университет като истинска „крепост на демокрацията.“

"Центърът на тази демократична крепост бе Китайската комунистическа партия. Нека ви дам малко статистика. През 1940 г. в Националния югозападен асоцииран университет ККП има 83 члена, което е 1/3 от общия им брой (247) в цялата провинция Юннан. По това време тайната организация в този университет играе ключова роля в дейностите на ККП в провинцията и заема важно място в цялата страна."

Времето минава, но духът е вечен. Днес бившият вече Национален югозападен асоцииран университет е определен за една от първите демонстрационни бази за патриотично възпитание в Китай, както и една от атракциите по туристическите „червени маршрути“. Макар и вече останал в историята, стремежът на този университет към възраждане на китайската нация и решимостта на учителите и студентите му да служат на родината, остават вечни и се предават от поколение на поколение.