Изложба на артефакти в Столичния музей в Пекин разкрива магията на реставрацията

2021-06-08 14:47:20

Изложба, показваща резултатите и посвещението на специалистите, кара миналото да оживява. В много отношения тези експерти са невъзпятите герои на изложбите. Посетителите виждат експонатите, но малко от тях се замислят, кой всъщност е отговорен за подбора и подредбата им. Ако не бяха техните усилия и посвещение на пазители, тези артефакти вероятно щяха да останат скрити за очите на публиката и със сигурност недооценени.

От теракотени воини то бронзови съдове, от копринени изделия до картини, около 50 културни реликви от 23 музея и изследователски институти от цялата страна са събрани в Столичния музей в Пекин. Колекцията отдава почит на онези реставратори и пазители на културни реликви, които са им вдъхнали втори живот.

Тримесечната изложба, наречена „Преследване на вечността: Опазване на музейните колекции“ отвори врати за посетители на 18 май, точно за 45-тия Международен ден на музеите.

„Причината тези артефакти да бъдат избрани не е само защото притежават висока историческа стойност или показват забележителни естетически качества“, казва Джоу Ян, учен от Китайския национален музей на коприната в град Ханджоу, главен куратор на изложбата. „Тези предмети са избрани за настоящата експозиция защото отразяват израстването на концепцията и технологията спрямо опазването на колекции“, допълва той.

Бронзовият съд „гуей“ на входа на галерията е един такъв пример. Той е от периода на династия Западна Джоу (11 в. пр. Хр. – 771 г. пр. Хр.) и е висок едва 21 см, а диаметърът му е по-малко от 30 см. „Неговият вид може и да не е впечатляващ, но показва, как хората са се обединили около реставрацията му“, казва Джоу.

Този артефакт е записан в книга за антични бронзови съдове от династия Северна Сун (960-1127 г.). Въпреки че хората са му се възхищавали като съкровище още преди 1000 години, неговата съдба изглежда го е обрекла на неизвестност. Когато е открит отново през 1978 г., фрагменти от ценния съд са почти били обработени за отпадъци в станция за рециклиране в покрайнините на Пекин.

Но парче по парче е бил събран отново благодарение на хората и търпеливото претърсване на отпадъците. Деликатните умения на реставраторите спомагат за превръщането на артефакта отново в едно цяло, за да може хората да му се възхищават. Днес, той е част от колекцията в Столичния музей.

Други експонати в изложбата също имат подобна съдба. През 2001 г. гробница от династия Тан е открита в университетски кампус в град Сиан, провинция Шаанси. През този период, разбира се, той е бил столица с името Чанан. Надписът върху гробницата сочи, че вътре се намират останките на Ли Чуей, внучката от пето поколение на Ли Юен, основателят на династията. Тя умира по време на раждане. Короната, намерена върху останките ѝ все още пази блясъка си, но дребните декоративни елементи изглеждали твърде крехки за допир, което се вижда от снимките, направени по онова време.

За да разкрият структурата на короната, реставраторите преместили артефакта в лаборатория. Постепенно разкрили заровените парченца чрез внимателно почистване на слоевете пръст. Процесът бил дълъг и се проточил.

„Короната ярко описва разкошния живот на принцесата и процъфтяващата култура на Чанан в зенита на династия Тан“, разказва Джоу. „Това е още един добър пример, който показва как изследванията се извършват в лаборатория“, добавя той.

Нови технологични методи се използват днес в анализирането на материали и изработването на конкретен план за реставрация и опазване на артефактите.

Така например, когато е направено невероятното откритие на теракотените воини през 70-те години в 2200-годишната гробница на първия китайски император Циншъхуан, статуите в човешки ръст са имали цветно покритие. Археолозите обаче са станали свидетели на постепенно разпадане на това цветно покритие малко след изравянето на воините. Технологията по онова време е била неспособна да спре драматичното влошаване на артефактите, причинено от внезапната промяна в средата.

Реставраторите, работещи в обекта в Сиан днес, разполагат с химикали и облъчване с електронни лъчи, които втърдяват лаковото покритие и запазват неговия цвят.

Без значение от това, колко развита е технологията, традиционното занаятчийство продължава да бъде от съществено значение.

В колекцията в музея е показана копринена роба, декорирана с драконови и будистки мотиви. В миналото е била носена като връхна дреха от императрица Цъси, най-влиятелният де факто владетел на късната династия Цин (1644-1911 г.). Тя е погребана през 1909 г. Това е и единственият оцелял артефакт от този тип от древен Китай, тъй като императрицата пречупва традиционния етикет и използва колкото се може повече дракони и китайски йероглифи за „Буда“ върху дрехата.

През следващия век обаче състоянието на робата постепенно се влошава и когато най-накрая достига реставраторите в Китайския национален музей на коприната, има спешна нужда от реставриране. Специалистите е трябвало да търсят подходящи модерни тъкани и използват традиционни методи за шиене, за да ги прикрепят към дрехата, разказва Джоу.

Без значение дали става въпрос за боядисаните тапети в бившия императорски дворец в Забранения град или предачен стан от династия Хан (206 пр. Хр.-202 г. сл. Хр.) открит в провинция Съчуан, опазването и реставрацията на подобни артефакти ще бъде от голяма ползва за изследване на традиционното занаятчийство.

Така например с реставрирането на древния стан, учените имат възможност да пресъздадат най-сложния тип стенни гоблени от династия Хан, техниките за които до ден днешен остават загадка.

Джун Мей, друг куратор на изложбата казва, че този експонат трябва да бъде не само в полза на учените и експертите, но и на обществото. Впоследствие, галерията се превръща и в място, където посетителите могат да оценят популярната наука и да разберат повече за материалите, използвани в тези експонати. Различни видове памук и коприна са изложени, за да покажат буквално, как материалният живот на китайците е еволюирал.

За да предложи по-богато преживяване, изложбата е снабдена с инсталации за „добавена реалност“, които да вдъхнат живот на експонатите в галерията.

„Съхраняването на културни реликви в Китай в миналото се фокусираше главно върху откриването и събирането им“, казва Луо Дзин, представител на Държавното управление по културното наследство. „През последните години обаче се отдава по-голямо значение на мерките за предотвратяване на потенциалното влошаване на артефактите“, каза още той.

Създадена е вече система за опазване и реставрация, базирана на оценката на риска, тя става все по-всеобхватна с помощта на мултидисциплинарен подход, допълва експертът.

Класация