Глинените скулптури на село Люин се възраждат

Нариат село Люин в провинция Шаанси „първото село за глинени скулптури в Китай“. Там живее Ху Синмин, който е наследник на традиционния начин за изработването им.

Той започва да изучава занаят 14-годишен от родителите си. В момента вече е на повече от 40 години. Ху Синмин е носител на много национални и международни награди. Неговите скулптури на коне, овце и „щастливи прасета“ бяха избрани за серията пощенски марки с китайския зодиак. Той е изнесъл лекции в над 40 държави и региона, а негови творби са изложени на различни места по света.

Ху Синмин популяризира традиционните китайски глинени скулптури по света, като в същото време помага на 60 семейства от селото да се избавят от бедността. В момента годишните доходи на село Люин са над 6 милиона юана.

Популяризиране на древното изкуство по света

„Глинени скулптури от Китай достигат до различни краища на света още през династия Цин. Това изкуство е с около 3 000 годишна история“, обяснява Ху Синмин. През 70-те и 80-те години на миналия век в село Люин бяха открити гробници от династиите Хан и Тан, чийто стил е подобен на този на глинените скулптури, които изработва той.

През 70-те и 80-те години майсторът представя свои творби в Минесота и те са приети много добре от посетителите. „Тогава исках да ги популяризирам в чужбина“, казва скулптурът. Всички глинени скулптури от изложбата са разпродадени моментално. „Тогава разбрах колко ценно е това традиционно изкуство и реших, че светът трябва да се запознае с него.“ С тази мечта той тегли кредит и открива завод за глинени скулптури.

През 2002 г. и 2003 г. Ху Синмин започва сътрудничество с Ху Шън, който е също много добър в занаята. Изработените от тях глинен коне и овце са сред избраните за гореспоменатите пощенски марки. Така заводът за глинени статуи става популярен и поръчките започват да валят. До 2007 г. са продадени около 300 хиляди скулптури на обща стойност над 10 милиона юана. Глинените скулптури от селото се превръщат във визитна картичка на провинция Шаанси и цял Китай.

В момента почти всички жители на Люин по някакъв начин за свързани с това древно изкуство, а Ху Синмин и колегите му са показали свои творби в САЩ, Франция, Германия и десетки държави и региони.

Ху Синмин е носител на няколко национални отличия. „Този успех е благодарение на традиционното изкуство, оставено ни от нашите предци.“ Той е скромен пред славата и казва, че глинените скулптури са съкровище, което заслужава да се предаде на поколенията и да се изследва внимателно.

Иновации и наследство

„Древното изкуство се наследява чрез иновации, защото единствено чрез тях може да се създаде пазар, а пазарът стимулира запазването на наследството и изкуството.“ Според Ху Синмин иновациите и пазарът са два от двигателите в развитието на глинената скулптура.

Разбира се вниаги има трудности за преодоляване. „През 80-те години на миналия век изработването на глинени скулптури запада и липсват иновации. Освен това те са чупливи и превозването им на далечни места е трудна задача. Затова не е лесно да бъдат пренесени в чужбина. Ху Синмин още си спомня как през 1988 г. изнася 8 600 глинени скулптури в Сингапур. Тогава той сам ги превозва до гр. Сиан, административния център на провинция Шаанси, където трябва всяка от тях да се опакова в специални кутии. Въпреки това обаче 1/5 от скуплптурите се счупват, а до Сингапур не достига нито една напълно здрава. Това е силен удар за Ху Синмин.

След подробен анализ той открива причината – използваната в процеса на произвдоство хартия е некачествена. Затова майсторът търси начини за подобряване на технологията. След неколкократни проби е вдъхновен от технологията за изграждане на древните градски стени, където се добавя ориз за спойка. Но това не се оказва достатъчно. Ху Синмин продължава с изследванията си и открива, че може да използва каша от лепкав ориз, но без да добавя масло.

Иновациите са изключително важни. Ху Синмин признава, че когато избира ученици най-много внимава за усета им към нововъведенията, защото се надява те да наследят това изкуство чрез иновациите. Той има много ученици, двама от които, Уей Хун и Джъ Дзинпин, вече са признати за майстори.

Децата са наследници на традиционното изкуство

Според Ху Синмин най-голямото предизвикателство пред глинените скулптури е липсата на наследници. „В момента с изработката на глинени скулптури се занимават предимно възрастни, почти няма интерес от страна на младите“, казва Ху Синмин и добавя, че има своя гледна точка за подготовката на кадри. „Най-добре е децата да изучават традиционните занаяти от малки.“

„В момента Китай обръща повече внимание на нематериалното културно наследство и интересът към него расте. Уверен съм, че и мисленето на хората ще се промени и наследството ще бъде защитено“, казва Ху Синмин.

Според него древното изкуство за изработване на глинени скулптур трябва да се предаде на поколенията. Неговите деца също владеят този занаят. Дъщеря му преподава в създадения от него Институт, който се е превърнал в практическа изследователска база на над 20 колежа. Там се предлага и възможност децата да изучават техниките за изработване на глинени скулптури през ваканциите.

Синът на Ху Синмин се занимава с дизайн и иновации и има няколко оригинални идеи. „Понеже сегашните младежи не разбират много от традиционните неща, трябва да съчетаваме традиционните технологии с модерните форми като анимация например, за да привлечем повече клиенти“, смее се Ху Синмин.

В завода му има много продукти, като тетрадки, калъфи за телефони, маски за очи, възглавници, хартиени чаши, шалове и др., които са с елементи от типичните за района глинени скулптури.