Живот, посветен на емайла

Комплект от емайлирани метални съдове, включващи легени и нощно гърне, в миналото струваше три заплати и половина за обикновен работник в Шанхай, казва Сие Дануей, сочейки няколко експоната от изложбата си на емайлирани изделия.

От стъпването си в шанхайската фабрика „Дзиусин Танцъ“ през 1978 г., 59-годишният мъж прекарва по-голямата част от кариерата си в изработката на емайлирани продукти, като впоследствие решава да ги популяризира и призове за възраждането им в съвременната епоха.

„Продуктът е чист и безопасен, не би се счупил на много парчета, а бактериите не остават на повърхността му“, разказа той при обиколката на неговата изложба, която показва историята и развитието на емайлираните изделия в Китай.

Няколко седмици преди изложбата, нощно гърне във винтидж стил с китайски емайл успя да влезе в новините, но по други причини. Продавач в платформата за електронна търговия Амазон описа гърнето като украса за маса и кофа за лед. Въпреки че грешката разсмя мнозина, г-н Сие счита, че функцията на емайлираното гърне като съд за изстудяване на вино или шампанско не е неподходяща.

Емайлът навлиза в Китай в началото на 1900-те. Тези гърнета, които са вдъхновени от древни церемониални съдове за алкохол, са създадени в периода 1910 -1920 г.

„Първоначално са замислени като малък плювалник, след което еволюират и се превръщат в нощното гърне, което познаваме днес“.

Емайлът върху метал се използва толкова широко в ежедневието на китайците, че материалът получава специално име „танцъ“, когато страната навлиза в нова система на промишлена стандартизация през 1956 г., разказва г-н Сие.

В продължение на много години в края на 20 век, хората са се хранили и пили от емайлирани канчета и купи. Дори докторите поставяха хирургическите си инструменти в емайлирани подноси, спомня си Ли Мейджу, 76-годишна жена от провинция Шандун, която и до ден днешен използва „танцъ“ канче, в което държи четката си за зъби.

Тези продукти, с щампи на имена на институции и образи за спомен на специални поводи, са били раздавани на служители като награди за приноса им.

Г-н Сие започва да работи като млад служители в завода „Дзиу Танцъ“ в Шанхай през 70-те години. Той отговаря за оцветяването на изделията с бояджийски пистолет. Показва завиден талант и се гордее с творенията си. През 1978 г. се включва в състезание за професионални умения и печели награда в категорията за обработка на емайлирани съдове.

„Помолих журито да ми продаде 10 от емайлираните продукти, които изработих и те станаха първите десет експоната от колекцията ми“, казва Сие.

През 2002 г. държавният завод в Шанхай банкрутира, а г-н Сие, който бил вече помощник на директора, решава да построи нова фабрика и стартира собствена производствена линия за танцъ. Тя обаче също обявява фалит и затваря врати след по-малко от година време. Сие се оказва затънал в дългове и няколко години страда от депресия. Впоследствие си намира нова работа в сферата на недвижимите имоти.

Емайлът обаче остава истинската му страст. През годините той изкупува подобни съдове с интересни форми или историческо значение. Неговите приятели и колеги впоследствие даряват старинни предмети и обикалят пазарите за антики в страната и чужбина, за да му помогнат.

Г-н Сие успява да натрупа колекция от над 2600 предмета, заедно с няколко оригинални рисунки, които художници сътворяват като шаблони за дизайни.

В началото съпругата му така и не успява да разбере неговата страст и ентусиазъм. Особено не ѝ се нрави трупането на предмети у дома.

„Връчвала ми е документи за развод 17 пъти, но аз бях решил, никога да не ги подписвам“, спомня си г-н Сие.

Неговата настойчивост и постоянство обаче успяват да трогнат жената. „Много хора идваха да разгледат колекцията и тя постепенно се убеди в смисъла на моето посвещение“, казва съпругът.

През 2015 г., когато решава да покаже колекцията си с подходящата изложба, неговата съпруга, една жена с успешна кариера в недвижимите имоти, му помага да се сдобие с триетажна сграда в квартал Дзядин, която е ремонтирана за изложението.

От откриването ѝ през 2016 г. изложбата „Танцъ в Китай за последните 100 години“, е била посетена от стотици хиляди души, много от които пристигат от Европа и САЩ.

Страстта на г-н Сие към емайла намери почитатели и сред по-младите поколения.

Той си спомня една затрогваща случка, когато приятелката на сина му по онова време го питала: „Мислиш ли, че можем да превърнем танцъ отново в използваеми предмети?“

Младата двойка впоследствие открива собствена компания „Jiushen Cultural Creative (Shanghai)“ през 2016 г. за производство на висококачествени емайлирани съдове с вносна стомана и глазури (бои, лакове).

„Купувала съм интересни танцъ предмети в Европа за баща ми, както и съм виждал изящни творби, въплъщаващи богатото културно наследство на европейските занаяти. Постепенно се влюбихме в този материал“, казва синът му Сие Сиен.

Той също си спомня, че е останал очарован от материала след едно посещение на пазар в чешката столица Прага.

„Има огромно пространство за развитие на емайлираните съдове. Можем да сътворим нещо ново с тях, което е забавно и което отговаря на естетиката на младите поколения“, казва той.