Руините „Сансиндуей“ са свидетел на разнообразието и интеграцията на китайската цивилизация и обмена между азиатските култури

В последно време се извършват интензивни археологични дейности в наскоро откритите шест ями на руините „Сансиндуей“, датиращи от близо 3000 години. Това привлече вниманието на китайското общество и археолозите от различни държави. В две от разкопаните през 1986 г. ями бяха открити голям брой уникални културни ценности. В същото време Китай активно работи за включването на руините на древната цивилизация Шу, от която е част културата „Сансуейди“, в Списъка на световното културно наследство. Археолозите са на мнение, че откриването им е не само важно доказателство за разнообразието и интеграцията на китайската цивилизация, но и демонстрира възможностите за обмен на опит между китайската и другите азиатски култури.

Шъ Дзинсун е археолог от Института по археология към Китайската академия за социални науки, който от много години проучва бронзовата култура по басейна на река Яндзъ. Според него руините „Сансиндуей“ разкриват неизследвана до този момент цивилизация. Археологическите открития разкриват една древна история, за която няма налични писмени източници. Освен това променя разбирането на хората за цялостната картина на древната китайска цивилизация.

"Голям брой от разкопаните предмети от бронз, злато, слонова кост, нефрит от двете ями са уникални и специфични. Например намерихме реалистични изображения на бронзови фигури и някои бронзови прибори във формата на слънце, свещени дървета и много артефакти, които са били използвани по време на жертвоприношенията и имат символично значение, а златните жезли са символ на императорската власт. Всичко това показва, че тогава от важно значение са били както властта на императора, така и вярата в боговете. Тази култура е съвсем различна от онази на династия Шан от същия период. Поредица от важни открития, сред които останки от градове и големи сгради, са знак, че в равнината Чънду е вероятно по това време да е била създадена ранна държава“, обяснява Шъ Дзинсун.

Уан Уей, също археолог от Китайската академия за социални науки и Китайската асоциация по археология, отбелязва, че откритията в „Сансиндуей“ са и важно свидетелство за многообразието и интеграцията на китайската цивилизация.

"Откритията от „Сансиндуей“ ни дават възможност да разберем, че е съществувала една специфична бронзова култура извън центъра на династия Шан, и това би трябвало да е древната култура Шу. Често казваме, че основите на китайската цивилизация са многообразни, като всяка от тях е със свои собствени характеристики, които в крайна сметка формират структура, центрирана в средното течение на р.Хуанхъ. Откриването на „Сансиндуей“ и древната култура Шу е изключително силно доказателство за многообразието на китайската цивилизация“, обяснява археологът.

При разкопките на руините „Сансиндуей“ е открито и най-ранното и най-високо в света свещено дърво от бронз, най-голямата и най-съвършена бронзова статуя на човешка фигура и най-голямата бронзова маска. Според Уан Уей „Сансиндуей“ демонстрира уникалността на тази култура пред света. "Всички древни цивилизации по света са преживели бронзовата епоха и нашата бронзова култура е уникална. Можем да твърдим, че древната цивилизация Шу в района на „Сансиндуей“ е наследила производствените технологии на Джунюан и в същото време се отличава с бронзовите си фигури и свещени предмети. От гледна точка на световната цивилизация като цяло и културите Ся, Шан и Джоу, които вече познаваме, откриваме, че културата Шу също има много свои собствени изобретения и творения, отличава се с превъзходни умения и примитивни религиозни характеристики, със силен и богат духовен оттенък. В този смисъл „Сансиндуей“ е уникално място."

Археолозите са на мнение, че „Сансиндуей“ е била отворена и приобщаваща се цивилизация. Тя не само е тясно свързана с културата на Джунюан, средното и долно течение на река Яндзъ и северозападната част на Китай, но също и с културния обмен и контактите с други древни азиатски страни.

Шъ Дзинсун обяснява, че например стилът на бронзовите и златни изделия от „Сансиндуей“ се доближава до този на Западна Азия. Затова академичните кръгове предполагат, че е възможно цивилизацията „Сансиндуей“ да се е развивала на базата на местните култури, но също така е асимилирала културата Шан, включително и тази на Джунюан и някои от Западна Азия. „Вероятно пътят на предаване е от северозапад на югозапад. Голям брой от слоновата кост и морските раковини в ямите може би са внесени от Индия или от други места", посочват експертите.

Още през 2006 г. руините „Сансиндуей“, заедно с руините Дзинша и откритата в Съчуан гробница, бяха включени в списъка с обекти, за които Китай ще кандидатства да бъдат добавени към световното културно наследство. Въпреки че все още не е подадена официална кандидатура, според Шъ Дзинсун руините на древната култура Шу са вече квалифицирани като световно културно наследство.

„През последните няколко хиляди години в равнината Чънду са оставени голям брой културни ценности, сред които руните „Баодун“, „Сансиндуей“, „Дзинша“ и няколко гробници от династия Източна Джоу. Тези останки са свидетелство за древната култура в района. Това е било една много просперираща и уникална цивилизация, с разнообразие от култури. Освен това тези останки показват как се е развивала и сливала културата на даден регион. По отношение на тези аспекти според мен има пълно основание тези руини да бъдат квалифицирани като световно културно наследство“, казва Шъ Дзинсун.

До момента на разкопките при руините „Сансиндуей“ работят експерти от различни сфери и археолози, като в изследванията се използват най-модерните технологии. Експертите са уверени, че тяхното откритие и бъдещите проучвания ще дадат отговор на повече въпроси и ще предоставят ценна информация за по-нататъшната защита на културното наследство.

Наскоро италианският археолог Джулиано Волпе заяви в интервю за китайска медия, че защитата, експонирането и археологическите разкопки на руините „Сансиндуей“ са модел за археологическо проучване и италианските и европейски учени си струва да се поучат от натрупания от китайските им колеги опит. "Археолозите от цял свят знаят, че „Сансиндуей“ е от важно значение за изследването на праисторическата култура, включително възникването на градове, богатата материална цивилизация, използването на бронза и нефрита, особено обществения и религиозен живот. Всичко това е отразено в руините, както и сложността на културите. А мащабът на ямите от „Сансиндуей“ показва, че тази цивилизация е била силно развита. Някои изображения и знаци показват колко силна и влиятелна е била тя в онези времена“, обяснява италианският археолог.

„Сансиндуей“ е най-големият праисторически археологически обект, открит досега в Югозападен Китай и съдържа изключително богати културни реликви. Археолозите попаднаха на руините случайно през 1986 г., а мащабните разкопки бяха подновени през 2020 г. Волпе дава висока оценка за местната практика да се съчетават археологическите проучвания с ландшафтните, културни и екологични елементи, а нивото на управление и защитата на обекта според него заслужава похвала. Освен това практиката да се извършват мащабни археологически разкопки отново след повече от 30 години е в съответствие със законите на археологията. Според италианския учен „Сансиндуей“ е пример и за методите за археологически изследвания. „На първо място искам да подчертая значението на това подновяване на разкопките през 2020 г. Много е важно археологическият обект да не се разкопава напълно, за да се остави нещо за бъдещите учени, тъй като археологията е непрекъснато развиваща се наука, като методите и технологиите постоянно се подобряват. Това, което използват като технически методи днес китайските археолози, е различно от това, което се е прилагало преди 30 години. След още 30 години те отново няма да са същите. Затова винаги е от полза да оставим по нещо след себе си за бъдещи изследвания.“

През последните години китайската провинция Съчуан и Италианската асоциация на археолозите реализираха редица съвместни проекти. Волпе, който е съветник на италианския министър на културата и председател на Федерацията на университетските асоциации по археология, участва в сътрудничеството с провинция Съчуан. Като допълнение към някои специфични проекти за опазване на културното наследство и археологически теоретични изследвания, той се готви да създаде Китайско-италиански институт по археология, където да се обучава новото поколение експерти от Китай и Италия, и дори от Европа. Според него две толкова древни цивилизации, като китайската и италианската, трябва да засилят сътрудничеството и той лично с нетърпение очаква да се ускорят съответните проекти след овладяването на пандемията.

"Ние имаме традиция да възстановяваме културни ценности, да определяме тяхната стойност, да правим планове за археологически обекти и музеи. Искам да подчертая обаче, че можем да научим много и от археологическите дейности, които се извършват в Китай", добави Волпе.