Депутатите на ОСНП и членовете на НК на КНПКС предложиха да се изгради мощна в културата държава

В доклада за работата на правителството, представен на четвъртата сесия на 13-ото Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП), бе предложено да се задълбочи културният обмен с чужбина, да се развива напреднала социалистическа култура и чрез популяризирането ѝ да се подобри меката сила на държавата. Планът предвижда Китай да се превърне в културна силна до 2035 г. Депутатите на ОСНП дадоха своите предложения в сферите, в които са ангажирани.

Пещерите Могао в Дунхуан, провинция Гансу, са с хилядолетна история. Те са най-добре запазените древни пещери в света. До този момент са открити 735 о тях, със стенописи от 45 000 кв. метра и над 2000 цветни скулптури. Това е „най-ослепителната“ перла по древния Път на коприната.

Като експерт по защитата на културните реликви в пещерите Могао Су Бомин, който е депутат от ОСНП и заместник-директор на Изследователския институт Дунхуан, каза, че експертите в сферата са ангажирани не само с опазването и изследванията на пещерите, но и в превръщането им в „лаборатория на национално ниво“ за културното наследство, както и проучването на различни теми като Пътя на коприната. Освен това е необходимо те да обърнат внимание на обмена с чуждестранните партньори. Той изрази надежда страните по света да се запознаят с Дунхуан и да разберат значението на древната култура.

"През последните няколко години нашият изследователски екип и природозащитниците проведохме задълбочени проучвания на културното наследство по Пътя на коприната. Посетихме Афганистан, Индия и други държави, за да проучим културните реликви и връзки от миналото, както и да поставим основа за съвместните изследвания в бъдеще. Чрез Пътя на коприната разширяваме сравнителното изследване на културата на Централна Азия, така че хората да могат да се запознаят с онези времена, когато културният обмен, приятелството и икономиката в района са процъфтявали.“

Су Бомин е уверен, че чрез непрекъснатото проучване, откриване и защита на културното наследство по Пътя на коприната ще се обогати и гради стъпка по стъпка сътрудничеството, така че повече хора да могат да се запознаят с китайската култура. Чрез международните проекти повече хора ще обърнат внимание на културата по Пътя на коприната и ще научат за китайската цивилизация като цяло, каза той.

В 14-ия петгодишен план за социално-икономическото развитие на Китай се предлага да се засили влиянието на китайската култура, да се укрепи културния обмен и многостепенния диалог между цивилизациите, както и да се насърчи реализирането на висококачествените проекти за популяризирането ѝ. Според Фън Пън, депутат от ОНСП, представител от провинция Гансу и председател на Комитета за образование, наука, култура и здравеопазване на местната управа, всички региони трябва да търсят специфика в своята култура. Например провинция Гансу може да използва инициативата „Един пояс, един път“, за да задълбочи културния обмен и сподели културните постижения със страните по маршрута, както и да организира повече международни културни дейности.

"Академията за социални науки на провинция Гансу и съответните институции на Казахстан, Беларус и Таджикистан в момента работят по редактирането и публикуването на книги за историята на приятелския обмен между Китай и държавите от Централна Азия. Вече са издадени две от тях. Надяваме се тези дейности да бъдат издигнати на национално ниво, да получим повече подкрепа от правителствата и да задълбочим културния обмен между Китай и страните от Централна Азия, така че той да стане по-всеобхватен и с по-богато съдържание и форми."

Ци Мей, също депутат от ОСНП и главен изследовател в Столичния музей, каза, че за да се засили влиянието на китайската култура, е необходимо да се деблокират онлайн каналите за комуникация и да се създаде цифрова платформа за представянето ѝ. Столичният музей организира различни интерактивни изложби съвместно с други държави по света. В същото време създаде панорамна виртуална зала за феновете на китайската култура по целия свят, така че те да могат да посетят музея, без да излизат от домовете си. Ци Мей каза, че чрез онлайн услугите се насърчава дигитализацията на музеите, независимо от географските и времеви ограничения. „Посетителите могат да разгледат музея в интернет пространството. Така се разширява обхватът на аудиторията, ограниченията са по-малко, ефектът е много по-добър, а популярността по-голяма. В рамките на 14-ия петгодишен план се надяваме да завършим дигиталната колекция от културни реликви. Ние се стремим да изградим световна платформа, за да може повече чужденци да разберат очарованието на китайската традиционна култура", каза тя.

Членът на НК на КНПКС Бай Гъншън е на мнение, че е необходимо кандидатурите за културни реликви на етническите групи за списъка на световното наследство да са по-динамични. „Културното наследство на малцинствата е скъпоценна съкровищница на нацията. Можем да изработим средносрочен и дългосрочен списък възможно най-скоро и да декларираме постепенно включените в него културни реликви, които са застрашени от изчезване, за световно наследство, да ги опазваме и да ги покажем на света“, подчерта той.

Защитата на културното наследство е непрестанна работа и сега е моментът да помислим как да се внесат иновативни елементи в нея. В информационната ера е особено наложително да се използват добре новите технологии. Разполагаме с различни методи, които позволяват информацията да се разпространява на големи разстояния, създавайки повече възможности за защитата на наследството.

В същото време трябва да продължим да разработваме културни продукти, за да активираме, използваме и преобразуваме културното наследство. Например историята на Лян Шанбо и Джу Интай, която в миналото се е разпространявала устно, е въплътена в театрална пиеса, след това във филм, телевизионен сериал, мюзикъл, танцова драма и други произведения на изкуството. Следователно културното наследство може да „живее“ единствено чрез производни продукти, да поддържа своята жизненост и да се разпространява в широк мащаб. Също така е възможно да трансформираме културното наследство в неща, които могат да се видят, изядат и играят. Трябва да се движим в крак с времето, да съчетаваме градския културен живот и естетическите нужди на съвременното общество, така че древната култура да стигне по-далеч в сближаването с високите технологии и повече хора да имат достъп до нея.

Ян Сяохун, член на НК на КНПКС и председател на Китайската асоциация за авторско право, посочи, че за да се изгради държава със силна социалистическа култура, все повече се разчита на използването на интелектуалните постижения, включително авторското право. В доклада за работата на правителството през 2021 г. се предлага да се засили защитата на интелектуалната собственост. „В периода на 14-ата петилетка интелектуалната собственост ще бъде с все по-висока стойност. За да създадем по-добра иновационна среда, трябва да продължим да я защитаваме усилено“, подчерта той.

През първата година от 14-ия петгодишен план интелектуалните постижения ще играят важна роля във висококачественото развитие и иновациите. За да изградим силна в културата социалистическа държава, ще разчитаме повече на използването на интелектуалните постижения, включително авторското право, каза още Ян Сяохун.

„Приятелството между държавите се опира на тесните връзки между народите.“ Непрекъснатото засилване на културния обмен и задълбочаването на взаимното опознаване на историята и културата на различните народи е не само важна форма за засилване влиянието на китайската култура, но и най-добрият начин за постигане на приятелски отношения между народите.