Ян Пин: Китайският език става все по-важен в света

Тази година Празникът на фенерите, който се отбелязва на 15-ия ден от първия лунен месец, се падна на 26 февруари. Училище по китайски език в швейцарския град Берн организира специално мероприятие под мотото „Да посрещнем пролетта и Празника на фенерите с гатанки“. Учениците и преподавателите подготвиха специална програма и отпразнуваха традиционния китайски празник заедно онлайн. Заради пандемията от новия коронавирус тази година много китайци в чужбина решиха да не се завръщат в родината за Китайската нова година. Един от тях е и Ян Пин, директорът на училището по китайски език в Берн. Неотдавна в ексклузивно интервю за Китайската медийна група тя каза, че след като епидемичната ситуация в целия свят се подобри, „всички ще се приберем в Китай щастливи“.

Съпругът на Ян Пин е швейцарец, но двете им дъщери са родени в Шанхай. Цялото семейство се премества в Швейцария, когато децата трябва да тръгнат на училище. Оттогава са минали 12 години. Ян Пин обича преподавателската професия и храни дълбоки чувства към традиционната китайска култура. Затова преди седем години тя решава да открие училище по китайски език в Берн и му дава името „Хуася“. То обаче е институция с нестопанска цел. Първоначалното ѝ намерение е да даде възможност на дъщерите си да изучават китайски език и култура. Постепенно обаче децата на китайските емигранти, и дори на швейцарците, също се записват в него. В момента там изучават китайски повече от 140 ученика, като най-малките са на три или четири години, а най-големите между 40 и 50-годишни. Ян Пин се гордее, че може да даде възможност на повече хора да изучават китайски език и да се запознаят с китайската култура. Съпругът ѝ също я подкрепя.

Като важна част от традиционната китайска култура, Пролетният празник е най-очакваният от китайците в чужбина. Ян Пин разказва на учениците си за обичаите, които са свързани с него. Всяка година училището го отбелязва по различен начин. За Ян Пин преподаването на китайски език в чужда държава е не само обучение по писане и четене, но обхваща и културните елементи на страната, които са истинското наследство на китайската култура. Тя обяснява, че празнична атмосфера в класните стаи цари от празника Лаба (осмия ден от последния лунен месец). За китайците с него започва подготовката за посрещането на Новата година. „Този месец е „месец за култура“ в нашето училище, в рамките на който провеждаме редица културни събития, например, аз и учениците приготвяме каша лаба, закачаме новогодишни картини и йероглифа за щастие на врати и прозорци. Аз разказвам на моите ученици легенди за лунната Нова година и ги уча да правят дзяодзъ. Всяка година по това време нашите учители и ученици интензивно се готвят за най-важното събитие през учебната година – новогодишната програма. Това е и най-важният елемент в китайската култура, който представям пред децата, за да може те да се запознаят с традициите и обичаите на китайския народ."

Швейцарските училища затвориха временно заради пандемията от новия коронавирус, но Ян Пин настоява да продължат с часовете онлайн. Първо тя превръща спалнята си в офис. За да могат да я чуват ясно учениците, Ян Пин трябва да говори на висок глас. Това обаче пречи на останалите членове на семейството ѝ. Затова решава да премести офиса си в мазето. Тя започва онлайн уроците през март миналата година и продължава с тях и до днес.

Наскоро една от ученичките ѝ казва: „ Мама ми каза, че иска да се върне в Китай за Новата година и да види баба.“ Това трогва Ян Пин, но тя я утешава с думите: „Кажи на мама, че трябва да почака. Ние всички сме тук в Швейцария. След като се подобри епидемичната ситуация, ще се върнем в Китай.“

„Всъщност, докато казвах това, сърцето ми се късаше. Аз също искам да се върна в Китай да видя роднините си, но ситуацията е такава, че не мога да го направя. Епидемията в Китай е под контрол и ако се върна сега, ще създам проблеми. Затова със семейството ми решихме да останем в Швейцария и да чакаме пандемията да бъде овладяна. Тогава всички ще се върнем в Китай щастливи", каза Ян Пин.

Макар и да живее от много години в чужбина и да е свикнала с местните условия, родината винаги е в сърцето ѝ. "Особено по време на Китайската нова година мисля по-често за родината, за родния ми град, роднините и приятелите. През делничните дни обаче често казваме, че работим, живеем и учим като местните. Когато стане въпрос за Пролетния празник, на всички им липсват роднините и искат да са заедно с тях. През тези дни избягвам видеообажданията, защото виждам щастливите им и весели лица. Предпочитам да си пишем, защото така забравям всичко и се чувствам сякаш наистина съм си вкъщи. Трудно ми е обаче да им кажа довиждане. Много дълго нямах смелост да приключа разговора с майка ми. Казах ѝ тя да затвори. В момента, в който приключихме разговора, бях сама в мазето и не исках да излизам от там, докато не се успокоя."

Ян Пин каза, че от началото на пандемията почти година не се е виждала със своите приятели. „Когато се срещам от време на време с родителите на учениците, за да им дам някой учебник, избираме относително просторно място. Всички носят маски, разменяме няколко думи и всеки бърза да се прибере вкъщи.“ Наскоро Ян Пин забелязва, че в нейния приятелски кръг си препращат песен на китайски, изпълнявана от няколко ученици от средно училище в Германия, в която се възхвалява борбата на Китай с епидемията. Ян Пин каза, че тя отразява точно настроението, което всички отдавна таят в сърцата си. „Още първия път, когато чух тази песен, сълзи потекоха от очите ми, защото тя събуди настроения, които отдавна потискаме в сърцата си, освен това е написана и се изпълнява от германски деца. В първите няколко реда се пее как когато приключи епидемията ще излезем на разходка да видим планините, водата, цветята, роднините и приятелите и да направим няколко семейни снимки, ще изпием няколко чаши вино, ще свалим маските и ще се усмихваме. Когато я чух, си пожелах скоро да свалим маските.“

Ян Пин обяснява, че китайците, които живеят в чужбина, по време на епидемията са били силно загрижени за родината. Те са следели непрекъснато лекциите на медицински експерти и когато заразата бе поставена под контрол в Китай, всички са били горди от успехите на родината. Освен това китайското посолство е предоставило на почти всички китайци в Швейцария маски, ръкавици и други противоепидемични материали. Китайците в чужбина са се обединили и са поели инициативата да помогнат на възрастните хора при закупуването на необходимите за ежедневието продукти. „Децата нарисуваха дъги и други неща по прозорците, за да накарат възрастните, които не могат да излязат, да се почувстват щастливи. Епидемията накара всички ни да разберем по-добре как да ценим взаимоотношенията с околните.“

Ян Пин каза още, че епидемията е променила толкова много неща и някои от тях никога няма да бъдат като преди. „Ние се научихме да ценим това, което притежаваме в този момент, да ценим времето, през което сме заедно с роднините и да ценим любовта, която може да промени света и да го направи по-прекрасен и топъл. Надявам се, че Годината на Вола ще донесе късмет на моята мила родина и хората по целия свят. Надявам се също, че моята родина и държавите по света ще преодолеят пандемията възможно най-скоро и ще се върнат към нормалния живот."